"Бонусите" – правила или дарения?
Публикуваме текста на Петър Ганев от новия бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Т. нар. "бонуси" на държавните служители се превърнаха във водеща тема през последните седмици. Думата "бонус" автоматично бе приравнена с "някой пак открадна едни пари", а въпросният някой реши, че дарението на всички бонуси е най-висша форма на християнска добродетел.
През последните дни бе поставено и качествено ново представление, в което лирическият герой е изправен пред философския въпрос – да върна ли бонусите, за да си запазя работата, или да не ги върна? Като във всяка сериозна пиеса и тук възникват някои неловки ситуации – например, ако вече си дарил парите и сега се налага да ги върнеш, то дали би било удачно да си поискаш дарението обратно? Така или иначе, тази пиеса още не е свършила, така че нека се върнем към сериозните теми.
Цялата тази история съвсем не се изчерпва с държавните служители и т. нар. "бонуси". Голямата тема е възнагражденията с публични пари. Забележете, че тук използваме думата възнаграждения, тоест не се ограничаваме до някакви извънредни допълнителни плащания (бонуси), а разглеждаме заплащането в неговата цялост. Също така фокусът трябва да е върху всякакви възнаграждения с публични пари – било то в министерствата, в разни агенции или комисии, в държавни компании и т.н. Темата е за всеки, който получава възнаграждение с публични средства, тоест с парите на данъкоплатците.
В икономиката има един урок, който се учи сравнително бързо: стимулите често взимат връх над морала. Държавните чиновници са идеалният пример за това – когато оперираш с чужди пари и преследваш нечий чужди цели, често се стига до злоупотреби. Това не е, защото по някакво странно стечение на обстоятелствата в администрацията попадат все неморални хора, а просто защото такива са стимулите.
Всички международни изследвания за корупцията не се занимават с това къде има и къде няма корупция, а просто се опитват да оценят какви са нейните мащаби. Корупция и злоупотреби има навсякъде, разликата в мащабите идва не от някакво странно разпределение на морала по света, а в различните условия и съответно стимули.
Изхождайки от всичко това не е трудно да разберем, че просто имаме нужда от ясни правила и прозрачност. Няма нищо лошо в това някой на публична длъжност да взима висока заплата, че дори и да получава "бонус". Проблемът е, когато това става по неясни правила и непрозрачно.
Точно тогава се стига до проблемите, които наблюдаваме през последните седмици – струпване на "бонуси" в точно (но неясно как) определени висши служители и допълнителни възнаграждения, които в пъти надхвърлят "основната" заплата. Това не е нормално и видимо предизвиква недоволство. А решенията са наистина прости:
- Заплата според работата. Няма някакъв проблем да се получават високи заплати, но това трябва да става открито, тоест да не се помпат заплатите чрез бонуси, а просто високите отговорности и натовареност да са намерили своето отражение в основната заплата. В крайна сметка всички знаем колко отговорна е работата на управителя на здравната каса и това би следвало да има отражение върху неговото възнаграждение. Здравната каса наистина управлява 3 млрд. лв., но това не сме го открили инцидентно в края на годината. Тук отговорността е голяма, но не е извънредна, съответно и възнаграждението следва да е голямо, без да се използват бонуси като компенсация за тези големи отговорности.
- Таван на бонусите. В самата идея за бонуси също няма нещо компрометиращо, стига да се следват ясни правила. Не може бонусът да се превръща в основен доход и да надвишава основната заплата в пъти. Решението е в налагането на таван – определят се заплати според работата и отговорностите, а бонусите не могат да надхвърлят, например, 30% от основната заплата.
- Тотална прозрачност на високите възнаграждения. Определя се едно ниво на годишно възнаграждение, например това на министър-председателя, и всеки, който го надвиши, влиза в специален публичен списък. Ясно е, че данъкоплатците не могат да следят поведението и заплащането на всеки един чиновник всекидневно. Каквито и правила и процедури да се приемат, винаги ще има някакви опции и вратички за "нарушаване на морала". Единственото ултимативно решение на този проблем е публичността – няма значение кой, къде и по-какъв начин е "взел едни пари", в края на годината се публикува списък на всички, които са получили възнаграждения (било то заплата, бонус или каквото и да е било) с публични пари над съответно определения праг. Това се прави във Великобритания – всеки, получил повече от министър-председателя, влиза в специален списък (виж тук).
Накрая все пак няколко думи за пиесата с даренията и връщането на парите. Направо не е за вярване, че приказката с дарението на парите се използва като някакъв сериозен аргумент в случая. Може да си си заслужил възнагражденията и бонусите, може и да знаеш, че си злоупотребил, но и в двата случая дарението на парите няма нищо общо. Да се "оневинява" получено възнаграждение или бонус с последващо дарение вече говори не само за проблем със стимулите, но и за сериозни проблеми с морала. Връщането на парите пък е класически пример за отвличане на вниманието от всичко това, за което говорихме – правилата и прозрачността. Колко време беше отделено в медиите за театъра с връщането на парите и колко – на дебатите около законодателните промени, които касаят именно възнагражденията и бонусите?