Коалицията в Полша се клати. Синдикатите подготвят стачки в Чехия. В Румъния и България политиците бият отбой за антикризисните мерки, които биха предизвикали обществено недоволство.

Макар че в разгара на кризата дясноцентристки правителства завзеха властта в Източна Европа с обещания за намаляване на бюджетните дефицити и дългове, днес те са затънали във вътрешни спорове и са под натиска на недоволните си избиратели.

Корените на това недоволство са непопулярните мерки за промени на пенсионните, здравните и други услуги, които според икономистите са необходими за справяне с дългосрочните проблеми с публичните финанси.

Тяхната ситуация бледнее пред случващото се в Гърция. Но избирателите им влизат в още една година на затягане на коланите, причинено от слаб икономически растеж, вдигане на данъци и орязване на бюджетни разходи. На този фон двигателят на реформите в Централна и Източна Европа започна да губи мощност.

Забавянето ще постави под въпрос средносрочните цели за фискална консолидация - балансиран бюджет в Чехия през 2016 г. или дефицит в Полша от 1% от БВП към 2015 г.

Според него една от бившите комунистически държави - Унгария, служи за пример какво би могло да се случи, защото три години на антикризисни мерки там помогнаха за гръмкото изхвърляне на лявото правителство на изборите през 2010 г. На негово място с уникално силен мандат дойде дясноцентристкото правителство на Виктор Орбан, което притисна инвеститорите и си спечели критики от Брюксел.

В Полша премиерът Доналд Туск получи безпрецедентен за страната втори мандат на изборите миналата година, но коалицията му е разклатена от спорове около важната пенсионна реформа. Планът, на който се противопоставят 84% от поляците, е залегнал в ядрото на антикризисните мерки, целящи да намалят дефицита от 5.6% от БВП през 2011 г. до 3% от БВП за тази година.

Предвижда се пенсионната възраст да се повиши до 67 години за мъже и жени (в момента е 65 години за мъжете и 60 - за жените), но това предизвика призиви от опозицията и синдикатите за организиране на референдум. Анализатори са притеснени, че Туск може да бъде принуден да смекчи реформата или дори че може да се разпадне коалицията.

Популярността на премиерската партия Гражданска платформа намаля до 29%, при положение че на изборите през октомври получи 39%. Политическите коментатори казват, че залозите за партията и за партньора й - Селската партия, са твърде високи, за да се разделят сега. Но те допълват още, че спорът за пенсионната възраст влияе зле на останалите наложителни големи реформи - например тази за премахване на специалната система за пенсии на селяните. "Не е изключено това да е последната реформа, която този кабинет ще е способен да прокара", казва Александер Смолар, ръководител на базираната във Варшава фондация "Щефан Батори".

В Чехия дясноцентристките партии могат да се похвалят с по-добри резултати за реформите, откакто дойдоха на власт през 2010 г., и прокарват промени в пенсионирането, здравеопазването и други сектори.

Но поредицата от продължителни битки доведе и до отказ от част от елементите на тези реформи. Икономисти казват, че от пенсионната промяна ще се облагодетелстват единствено богатите чехи, поради което ще се включат твърде малко хора, за да намалеят дългосрочните пенсионни ангажименти на държавата.

Тези мерки съвпаднаха и с вдигането на данъци и орязването на разходи, които удариха вътрешното потребление и направиха Чехия първата страна от ЕС извън еврозоната, който се върна към рецесия.

Това притиска премиера Петер Нечас. Той оцеля миналата седмица във вот на недоверие, но го очакват още битки за замразяването на близо 1 млрд. евро разходи и повишаване на данъчни ставки, за да постигне тазгодишната прогноза за бюджетен дефицит от 3.55 от БВП.

Хиляди чехи протестираха срещу промените. Синдикатите насрочиха за 21 април национална демонстрация, а министърът на образованието подаде оставка след като гласува срещу план, предвиждащ съкращения от 2.5 млрд. крони в разходите на министерството му.

Правителството на румънския премиер Разван Унгуряну се съгласи да либерализира енергийния пазар, което обаче вдигна цените за потребителите. Той се опитва да приватизира държавните дялове в няколко компании, въпреки че намалява популярността му преди местните избори на 10 юни и парламентарния вот, очакван през ноември.

След като протестиращите свалиха предшественика му Емил Бок през февруари, той също така се опитва да повиши заплатите в публичния сектор или да намали осигурителните вноски, което отчасти да компенсира съкращенията по време на най-тежките месеци от кризата.

В съседна България премиерът Бойко Борисов не спази обещанието си за важни реформи на остарялата и неефективна система на здравеопазването и на други държавни сектори. Но като не предприема непопулярни мерки той си осигурява солидна преднина по популярност пред опонентите си и е много вероятно да си осигури втори мандат на изборите, които би трябвало да са догодина.