Сложен и разделен ЕС се заглежда философски в бъдещето си
Това е клуб, който е отворен за всички в Европа, но не всички членове са равни.
Когато дълговата криза в еврозоната принуди страните в нея да се интегрират повече, за да оцелеят, тези извън нея но в Европейския съюз започнаха да изразяват безпокойството си, че ще останат безгласна буква.
Отговорът на еврозоната на кризата заради публичните дефицити създаде купища нови споразумения и механизми, които засегнаха и 10-те страни, които все още не използват еврото и които не могат да се изказват, когато се вземат решенията, и разбират за сделките на 17-те едва по-късно.
Стратегии, които целят да обединят всички страни от ЕС по всеобщи икономически въпроси, имат и неочаквани последици, като това да създават разделения, защото не всеки може да се съгласи с усилията за прилагане на политики за съживяване на задлъжнелите икономики от региона.
"Трябва да се уверим, че ЕС на 27-те наистина действа", заяви Маргрете Вестагер, икономическият министър на Дания, изваждайки по този начин наяве напрежението по време на срещата на финансовите министри на ЕС в петък в Копенхаген. "Има риск... сътрудниците тихо да се отдалечат един от друг", каза още Вестагер, чиято червена рокля в помещение, пълно с облечени в сиво министри, показа желание за това да не бъде пренебрегната.
Датски дипломати описаха петъчния дебат като "философска" дискусия за бъдещето на Европейския съюз. Много служители от ЕС признаха, че нещата стават тромави дори за експерти, които се борят да дешифроват структурите, целящи да обединят 500 граждани на ЕС. "Ние строим фискален съюз по сложен начин", заяви германския финансов министър Волфганг Шойбле пред студенти в Копенхаген.
Безпокойството на страните извън еврозоната нараства, като това се отнася и за тези, които един ден искат да са част от пространството с единна валута, и за онези, които не държат да приемат еврото.
Полша, която възнамерява да въведе еврото до няколко години, когато изпълни критериите, предупреди миналия месец за създаването на предизвикващи разногласия "мини-ЕС кръгове по интереси", които могат да предизвикат Европа на две скорости. "Необходимостта от по-тясно сътрудничество на членовете от еврозоната не трябва да става с разрушаването на Европейския съюз", заяви полският външен министър Радослав Шикорски.
Изрично отхвърляйки визия, изричана от френския президент Никола Саркози, Шикорски обяви, че "Полша казва "не" на установяването на "ново ядро и нова периферия" в Европа".
Отделно от това в Хелзинки финландският премиер Юрки Катайнен настоя председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да избягва по-голямото деление между еврозоната, на която Финландия е член, и на останалите 10 държави. "Единството на ЕС е ключово", каза той. "Трябва да избягваме този тип изкуствени деления между двата лагера", допълни финландският лидер.
Потенциална разделителна тема според финландците е намерението да се създаде данък върху финансовите транзакции, който Франция и Германия се опитаха да наложат само за страните от еврозоната след острата съпротива на Великобритания.
Колко пакта правят съюз?
Разделения, които бяха по-малко видими преди десетилетия, стават все по-явни в момент, когато еврозоната под натиск търси начин да създаде централна фискална политика, която да отговаря на изискванията на валутния съюз и да убеди финансовите пазари, че еврото все още е единно.
Този ход към координирана фискална политика в еврозоната даде повод за друго разделение по отношение на представите на основателите на ЕС – за все по-близък съюз. Двадесет и пет от държавите членки подписаха фискален пакт, целящ да засили бюджетната дисциплина. Великобритания и Чехия обаче отказаха да го направят.
Великобритания напразно настоя за гаранции, че еврозоната няма да взема решения за финансовите услуги или за единния пазар, които могат да засегнат интересите ѝ.
Лидерите на еврозоната занапред ще провеждат поне две отделни срещи на върха само за еврото, като канят останалите държави, подписали пакта, само ако се обсъждат въпроси, които могат да ги засягат.
Друго деление беше свързано с пакта "Евро плюс" – френско-германската стратегия за подобряване на конкурентоспособността на европейските икономики – който миналата година беше подписан от 23 от държавите членки.
"Като допълнение на ЕС на 27-те и еврозоната на 17-те сега имаме Европа на 23-те с пакта "Евро плюс" и Европа на 25-те с фискалния договор", каза Маргрете Вестагер. "Трябва да се уверим, че тези формати не ни разделят", допълни датският министър на икономиката.
Великобритания, Дания и Швеция се отказаха от еврото, докато Лондон и Дъблин не желаят да са част от Шенген. След като се уголеми почти двойно през последните 15 години, проблемите на ЕС с растежа са разбираеми при невъзможността всеки да общува с другите директно.
ЕС трябва да се захване с бъдещето си, ако иска да запази своята интегрираност, смята икономическата организация Bruegel, чиито изследвания доведоха до дискусията в Копенхаген.
Една от стъпките трябва да бъде по-доброто споделяне на информация между финансовите министри от еврозоната и тези извън нея, заяви Bruegel в официално становище до министрите. Освен това еврозоната трябва да осигури по-голяма чуваемост за останалите държави от ЕС за бъдещето на еврото.
"Трябва да опитаме да намерим обща основа", заяви шведският финансов министър Андерс Борг.
Ако все пак се достигне до всеобхватна стратегия за интеграция, тя трябва да премине отвъд валутните и икономическите въпроси.
"Противоречащите си кръгове в ЕС винаги ще се различават според темата си", заяви Карел Лану от Центъра за изследвания на европейските политики. "Днес икономическата политика е най-важна, но утре това може да бъде отбраната", допълни експертът.