Абдул Бари Атуан: Западът иска да разцепи Либия по иракски сценарий
| Абдул Бари Атуан е главен редактор на панарабския вестник "Ал Кудс ал Араби." Той е роден в палестинския бежански лагери Дейр ел Бала в Ивицата Газа две години след създаването на Израел. Завършва журналистика в Египет и работи в повечето арабски държави. През 1986 г. основава "Ал Кудс ал Араби", който днес е един от най-влиятелните арабски ежедневници. Оригиналното заглавие на статията е "Бенгази - петролно шейхство?". Авторът започва с познатата теза, че Западът иска да управлява арабската демократична промяна, за да създаде удобни условия за контролирането на находищата и доставките на арабски петрол. Атуан акцентира върху предимствата на либийския нефт, който се намира много близо до Европа и доставките му могат да бъдат лесно охранявани и трудно прекъснати. След това той дава пример с отделянето на иракски Кюрдистан от окупаторите, спекулирайки, че един ден това ще се превърне в независима държава. Подобен модел може да бъде приложен и в Либия с център Бенгази, смята авторът. След като е изпълнена първата част от "плана" (сваляне на Муамар Кадафи), вече е дошло време за втората. |
Вторият етап от плана за военна западна намеса в Либия е отделяне на Брега (простираща се от Сирт на запад до Ас Салум на египетската граница на изток) от другите области. По подобен начин те въведоха федеративната система в Ирак като награда за подкрепата на окупацията от част от иракския народ. Сега те искат повторение на същия сценарий в Либия.
Основната цел на иракската федерация беше разделяне на северната кюрдска област и превръщането ѝ постепенно в независима държава.
Сега предстои либийската федерация
Ръководството на Брега, съставено от племенни лидери и политици, се самопровъзгласи за федерална единица и това е най-явното олицетворение на иракския сценарий.
В Ирак все още има сериозна опозиция от араби шиити и сунити срещу отделянето на Кюрдистан. Който посети Ербил и Сюлеймания, двата най-важни гради в областта, вижда размера на икономическия ръст и обществено благоденствие и проникването не само на Запада, но и на Израел. Опозицията срещу самоуправлението в Брега също няма да успее да попречи на разделението.
След поражението на Италия през Втората световна война през 1943 г. Либия бе разделена на три области – Брега (под окупация на англичаните), Фезан (под окупация на французите) и Триполи под закрилата на американската база Хюлис. Великобритания предпочита Брега да е независима с правителство, подобно на държавите в Персийския залив, където бяха създадени кралства и емирати над всеки намерен нефтен кладенец.
Британският план отново започва се задейства днес по един или друг начин. Създаването на независима държава Брега може наистина да е започнало. В Либия няма силно централно правителство, а милициите на практика управляват във всички останали области, където е настанала анархия. Корупцията в страната е достигнала стойности, невиждани дори във времената на предишния режим.
Мустафа Абдул Джалил, председател на Преходния национален съвет, заплаши да използва сила, за да не позволи федеративност в Бенгази. Той обаче е забравил, че няма власт. Само преди два месеца Джалил бе принуден да бяга през задната врата на офиса си, когато бе нападнат от протестиращи срещу корупцията и липсата на услуги.
Днес Либия живее в безкрайна поредица от кризи
Категорично не и трябва нова криза от такъв мащаб. Държавата се разпадна и борбите между милициите всяват ужас сред гражданите. Летището на Триполи се превърна в гора от оръжия, подобно на останалите му квартали. Увеличаването на отцепнически регионални настроение заплашват с двойно повече опасности.
Либия е пред два избора. Първият е тя да приеме федерацията и проекта за поделяне, подкрепен отвън, а вторият да се спусне надолу към гражданска война между регионите. Федеративността на Бенгази може да прерасне в отцепване и присвояване на нефтените богатства, и Брега ще се превърне в поредното заливно шейхство. Който е чул лозунгите в подкрепа на самоуправлението, казващи че богатствата на Брега трябва да останат за народа й, разбира за какво става дума.
Подкрепящите федеративния избор в Брега дават за пример успеха на ОАЕ, макар и да не взимат предвид парите дошли там заради условията в нов федеративен Ирак. По подобен начин те забравят, че днес в Либия няма толкова патриотичен и решителен мъж като шейх Заед бин Султан ал Нахиян (първи президент и обединител на ОАЕ – бел. ред.).
Либия не се приближава до примера на емиратската федерация, а по-скоро към Ирак. Радикалните групировки имат най-голямо присъствие на територията й и те са тези, които изиграха най-голяма роля във войната срещу полковник Кадафи. Сигурно е, че държавата няма да се откаже от правото си да управлява (Брега) или поне от повечето си правомощия. Ако това се случи, ще бъде създадено независимо ислямистко емирство.
Мюфтията на Либия каза, че федерацията е началото на разделението. Абдул Джалил обвини арабските сили от Персийския залив и други, че изпълняват заговор за провал на революцията и разделение на държавата, но той обаче не назовава никоя от тези държави по име. Да не би да има предвид Великобритания, Франция на Саркози и френския философ Бернард Анри Леви, или пък има предвид Саудитска Арабия, която дълго се забави в признаването на Преходния национален съвет?
Оставяме на идните поколения, когато ще станат ясни чертите на новия план за разделение на Либия, да отговорят на този въпрос. Не е ли трагично, че държавата бе обединена от един диктаторски режим, а ще бъде разединена от демократична революция?