От нощта на 9 юли 2011, когато е убита Яна Кръстева в Борисовата градина, до 24 ноември, когато арестуваният и обвинен за убийството Пламен Трифонов е освободен от съда, са изминали 4 месеца и половина. През това време на разследващата полиция и прокурорите им е било известно – от експертизите, от показанията на двамата и от свидетелите, че:

- Биологичният материал върху предмети и салфетки на мястото на убийството не е на Пламен Трифонов, а е на Николай Русинов-Чеци;

- Времето на смъртта съвпада с времето, през което Русинов е бил с Яна;

- Обвинението срещу Трифонов е стъпило единствено на твърдението на свидетел, че той посещава парка, но не и че е видян същата нощ там;

- Четири съдебни състава през този период предупреждават прокурорите, че с доказателствата, които представят, няма да могат да внесат обвинителен акт срещу Пламен Трифонов (но въпреки това го държат в ареста);

- Последният състав на Апелативния съд по мярката на 24 ноември най-сетне обявява на всеослушание абсурда, сътворен от полицията и прокуратурата по убийството на Яна Кръстева: че представените от тях материали всъщност доказват алибито на Трифонов и съпричастността на Русинов с престъплението! Който обаче не е обвинен, нито заподозрян!                                            

(При освобождаването на Чеци от ареста на 27 юли, градският прокурор Николай Кокинов на въпрос защо полицията обяви Русинов за съучастник в убийството заяви: "Не е моя работа да коментирам това, но България е правова държава и обвиняем за престъпление е този, за когото реши прокуратурата." Той каза още, че решението да не се повдига обвинение на Русинов е взето на съвещание на целия разследващ екип. Вчера Кокинов заяви, че на мястото на престъплението не е имало косми от Трифонов, а само от Русинов ?!)                             

Днес, 9 месеца и половина след убийството на Яна, експертизата от Австрия на космите в ръцете й само потвърждава онова, което вече се знае от следствието и признанията на Русинов - "да, бях с нея". И понеже през цялото време полиция и прокурори "чакат резултата от чужбина" вместо да събират доказателства, нещо повече началото на разследването и "пропускането" на публична информация бяха като учебник за грешки.  Първо МВР дори не съобщи за убийството на Яна, а след това не се посвениха да подшушват на медиите, че била клошарка (сякаш клошарите могат да бъдат убивани!), та когато стана невъзможно да мълчат повече, вътрешният министър обяви убийството за разкрито от трибуната на парламента (малко преди вота на недоверие, поискан от опозицията заради политиката в сектор "Сигурност") и че извършителите са двама; и понеже в първите часове и дни не е свършена професионална полицейска работа по горещите следи; и тъй като ще дойде моментът да "встъпят" в правата си напълно законно адвокатите... изобщо не може да се каже какво ще стане в съда!

Дано бъркам! Но такава изглежда е обичайната съдба на досъдебните производства на настоящата полиция и на прокуратурата.

Конкретният случай е азбучен пример за неспособността им да разкрият и докажат едно очевидно битово (а не поръчково) убийство. Неспособност, неадекватна организация на работата, безхаберие, мързел (които не могат да бъдат компенсирани с чуждестранни експертизи). Но преди всичко демотивация и деморализация на полицаи и прокурори. Демотивация, породена и подхранвана може би основно от публичните пиарски изпълнения на един министър , който оценява, отсъжда, громи, оневинява. Предварително и окончателно.

Защо е така и докога ли? Ще цитирам отговора на министър Цветанов от 29 ноември 2011г. на репортерския въпрос защо се е отметнал от първоначалното си изявление, че са разкрити двама извършители, а впоследствие Русинов не е обвинен:

Е каква мотивация. Откъде.