Само за седмица ангажираните с борбата с високата престъпност институции ни обсипаха с толкова акции и обяснения, че който не е чул за шетащите из същите институции европратеници, се е запитал дали нещо необичайно не се е случило.

След операциите за подкупните митничари, задържаните 67 кг. кокаин, окончателните присъди на "братя Галеви" (Пламен Галев и Ангел Христов), арест на Алексей Петров, пускането за световно издирване на Христофорос Аманатидис -Таки, посрещането на мисията на Европейската комисия сигурно е вървяло по сценарий.

И когато братя Галеви и групата им трябваше да влезнат в затвора, се оказа че първите двама са изчезнали. Това очевидно свари неподготвени и най-приказливите от компетентните органи. Дори вътрешният министър Цветан Цветанов, който винаги е имал готови обяснения и виновни за всеки гаф, този път не уцели "верния тон": "Няма данни да са напуснали страната, но всичко е възможно."

С изчезването на Галеви, стана ясно, че държавата няма механизъм (или компетентните органи нямат ресурс), който да гарантира, че произнесените присъди се изпълняват. Не е изключено реалността да е още по-страшна, тъй като никой не е изнесъл официални данни колко подобни случаи има на други осъдени, които са се покрили междуврменно, но са по други "незнакови" процеси и затова не са във фокуса на вниманието..

Опитите за обяснения и демонстриране на увереност ("рано или късно ще ги хванем" - премиерът Бойко Борисов) сътвориха многосериен спектакъл с кулминация в неделя с изявлението на зам.-правосъдния министър Деница Петкова, че Галеви можело и да не знаят, че са осъдени. И "да се явят за изпълнение на наложеното наказание и да твърдят, че едва сега са научили". Признание, че държавата не може (не знае как) да осигури влизането в затвора на осъден.

Прокуратурата замълча с изключение на изявлението на главния прокурор, който посъветва "да четем все пак законите", от което не стана ясно защо все пак обвинителната институция не е поискала промяна на мярката в задържане под стража пред втората инстанция. Не е имало данни, че ще се укрият, законът е категоричен, добре. Но същата прокуратура можа да поиска (и съдът се съгласи!), да бъде отново задържан Алексей Петров, без да има не само данни да се укрие (което потвърди и съдът), но и без дори да има образувано дело за натиск над свидетели, което беше прокурорското основание за новия арест.

(А щом като самата прокурорска институция се вкарва в противоречива практика, ползвайки закона, когато както й е удобно, олеква и позоваването й на закона. И щом като самият съд се оставя да бъде обект на "наложени от момента" внушения, нека не се оплаква, че го натискат или го посочват за вечния грешник.)

Стенограмата от заседанието на правителството на 9 май пък блести с основната идея, която премиерът изрично обобщава от време на време, за да не остане недоразбрана: да чуе народът, че не е правителството виновно (респективно МВР) за изчезването на "Галеви",  че виновни всъщност няма, а цялата беля иде от пустата необходимост да спазваме европейските стандарти. Ако не бяха те, можеше друго - "щом  съдията удари с чука и даде осъдителната присъда, идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора". Това препоръчва Борисов на зам.-правосъдния министър Деница Петкова.

Разговорът между нея и премиера е като от урок по заобикаляне на проблем и (уж) недоизказано хвърляне на отговорност върху съда. За целта всякакво говорене става допустимо - зам.министър Деница Петкова (съжалявам, но пак тя) стига дотам да уверява, че тя "лично като съдия" би ги задържала при осъждането на втората инстанция. Но пропуска да отбележи, че за целта би трябвало да е сезирана от прокурора.

МВР пък изведнъж се показа много загрижено да не допусне полицейщина, за да оправдае бездействието си по случая. Щеше ли да е полицейщина да се поставят осъдените още през юли 2011 (макар и с невлязла в сила присъда) "Галеви" в схема за превенция? Ще убеди ли някого МВР, че не е могло да намери формални, тоест законови основания за това? Къде й е оперативната информация на полицията за "братята"? Ако службите си вършеха работата, от която има смисъл и за която им се плаща, гафът, заради който сега ни се смее светът, а Брюксел не пропусна да вземе отношение чрез изявлението на говорителя на Еврокомисията Марк Грей ("важно е подобни случаи да водят не само до осъдителни решения, но и до излежаване на присъдите"), нямаше да се случи.

След провала с "Галеви" МВР изведнъж "проима" оперативна информация която да осигури някой и друг арест. Е, не точно арест, но привикване в полицията на един, естествено от проминентния контингент – Митьо Очите, и зрелищно изваждане от колата му  на друг – естествено приближен на прочут подсъдим (Алексей Петров) – Антон Петров -Хамстера.

Механизмът е отигран: тъй като оперативната информация не е достатъчна за обвинение, но пък акцията би прозвучала сензационно, особено с мотива – че подготвяли убийството на високопоставен полицейски началник, ще се подскаже неясно и обтекаемо на медиите, че двамата са задържани (каквото и да значи това за ухото на широката публика, дори е най-добре тя да не е наясно какво точно означава.) Така официалните институции хем не са отговорни – те не са обявили официално, че двамата са арестувани заради подготовка на убийство на шефа или зам.-шефа на ГДБОП, хем в медиите пише и се съобщава, че тези лица са задържани.

После ще се окаже, че изобщо задържане под стража не е имало, а е имало подписване на предупредителни протоколи! (Такъв съм подписвала и аз в уверение, че гостите ми няма да вдигат отново шум.) Но нали вече сме пошумели, а шумът малко е поизместил чуденето на публиката около безсилието на държавата пред изчезването на "Галеви".

Друг класически номер е пускането на силна тема, която да отвлече вниманието. И миналия четвъртък новините на националните телевизии започваха с аферата "Захар", смесваха я със съобщенията за осуетен атентат срещу висш полицай и след това споменаваха, че и братя Галеви още не са открити.

Така медиите, особено националните електронни, които са най-масови, могат да бъдат използвани като средство за рисуване на паралелен пейзаж, който трябва да подмени или поне поукраси реалностите.

Залавянето в Абу Даби на сочения за крупен организатор на наркотрафик Таки (Христофорос Аманатидис) донесе глътка свеж въздух за правоохранителната система. После вътрешният министър заговори обилно, но неконкретно, за "кокаиновите крале", допълвайки, че в момента "МВР работи по документиране на престъпната дейност на емблематични фигури от годините на прехода". Запитан дали има предвид Таки, вицепремиерът отрече. И  добави, че става въпрос за "много по-голяма фигура от Таки". Загадъчност. Да я изясняват медиите. Ефектът е почти постигнат. Заглавията и предположенията заваляват.

Операцията на ГДБОП в офисите на "Литекс комерс" на "добре известния български бизнесмен" Гриша Ганчев, както го нарече финансовият министър, изпреварвайки с няколко часа арестите на шестима директори, включително и сина на бизнесмена, вероятно е била готвена отдавна. Или поне не от сега, както предположиха медии, е имало данни в ДАНС за укриване на данъчни задължения при търговията със захар - Гриша Ганчев е захарният крал не от вчера, а от две десетилетия, но не се е предприемало нищо. Сега можем само да гадаем дали операцията започна в най-подходящия момент с оглед на крайния ефект. Или стартът бе свирен панически, с оглед ефекта пред намиращите се в България евроексперти...(Въпросът по принцип за адекватността на момента на акциите е  важен: наблюдатели юристи продължават да смятат например, че операция "Наглите" (за отвличанията) е щяла да доведе до разкриване на протекциите над похитителите и да даде следа към парите от откупите, ако не е била проведена точно в онзи момент...)

Без медиите гафовете на властта, оскърбителни за знаещите и лумпенизиращи за цели слоеве от населението, което не е вещо в правоохранението и правосъдието, не биха отминавали без последици. Когато въпросите отмират, провалите са забравят, или се затрупват – обичайно под следващи гафове и провали. Които могат да бъдат замазани със следващи панически ходове, родени "на момента".

Защото сред паниката на държава, в която всичко е възможно, а заветната цел е да си осигури по-добър следващ доклад от Брюксел, не може да се появи рационално, ефективно действие. Паниката, сама по себе си нерационална, може само да рисува паралелни на реалния живот светове.

* Вътрешните заглавия са от фалшифия профил на Пламен Галев в Twitter.