Независимо дали еврото ще оцелее, или ще рухне, хаотичният начин, по който Европа подхожда към кризата, може да подкопае геополитическото й влияние за години напред и да я остави с големи недостатъци в един бързо променящ се свят.

С безкрайните си и свикани в последната минута срещи на върха и телефонни конференции европейските лидери и финансови министри успяват да закрепят блока заедно насред растящи напрежения между членовете му, трупащи се политически проблеми и все по-разтревожени пазари.

За външните наблюдатели всяка от договорените мерки е твърде недостатъчна и идва твърде късно. Особено американците критикуват европейските си партньори, че не схващат мащаба на проблема или не желаят да вземат тежки политически решения за справянето с него. В резултат се стигна до ситуация една от най-стабилните части на света да се превърне в една от най-непредвидимите.

В едната крайност еврозоната, изглежда, поема към фискален и политически съюз на една почти унитарна "супердържава". В другата всичко може да се разпадне и рухне в една нестабилна бъркотия от регионални противоборства. Тлеещата дългова и банкова криза на еврозоната се разгаря и ускорява.

Изглежда, че тя се движи от това да е източник на стабилност към създател на нестабилност", казва Фиона Хил, бивш висш ръководител на Националния съвет по разузнаването на САЩ и настоящ ръководител на европейската програма на вашингтонския Brookings Institute. Под въпрос са поставени неща, които отдавна бяха смятани за сигурни. Дори Великобритания, която иначе не е в еврозоната, изглежда на ръба на разпадането заради предстоящия през 2014 г. референдум за независимост на Шотландия.

Други твърдят, че е прекалено рано окончателно да се отписват Европа и институциите на ЕС. Но енергията им да се занимават с нещо повече от най-належащите задачи от дневния ред изглежда силно намаляла.

А това може да изтласка континента от възхождащи сили - не само от групата БРИК, но и от такива като Турция, Индонезия и ЮАР, чието значение расте. В най-добрия случай лидерите на Европа много трудно ще убедят светът да ги възприема сериозно по редица въпроси - от свободната търговия до въпроси на демокрацията и човешките права. "Европа вероятно няма да спре да поучава света. Но и много вероятно е все по-малко държави да са склонни да я чуят", коментира Николъс Гвоздев, преподавател по въпроси на сигурността в US Naval War College.

Още на срещата на ООН за климата в Копенхаген през 2009 г. САЩ и възникващите нови сили сключиха сделка в кулоарите. Европа, изглежда, ще трябва да свиква с подобни ситуации.

За света вече не изглежда примамлив целият европейски политически модел - щедри социални системи, демократично взимане на решения, по-тясна регионална интеграция и идеята, че валутен съюз може да бъде стабилизиращ фактор.

Според него това би затвърдило господството на долара, а вероятно и на САЩ за години напред. Според други същата съдба заплашва и Америка, силата на страни като Китай ще расте и Западът ще запада, независимо от това какво ще се случи с еврото.

Във Вашингтон възприемат съвсем сериозно потенциалната опасност, идваща от Европа. Администрацията на Барак Обама видимо е притеснена за предизборната му кампания, особено ако кризата прекоси Атлантика преди вота през ноември. В дългосрочен план, независимо дали еврото ще оцелее, в САЩ започват да възприемат факта, че Европа вероятно ще бъде по-бедна и повече интересуваща се от проблемите си, отколкото Вашингтон се е надявал.

САЩ отдавна настоява европейските сили да поемат повече отговорност за непосредствените си съседи. Докато Великобритания и Франция водеха миналогодишната операция в Либия, министърът на отбраната Робърт Гейтс се оплака, че европейските сили на НАТО са фактически напълно зависими от американските муниции, логистика и подкрепа.

Но в днешните кризисни времена изглежда невероятно Европа да се замисли върху призивите на Вашингтон за повече разходи за отбрана. "Съмнително е, че който и да е бъдещ министър на отбраната на САЩ ще си прави труда да отправя подобни препоръки. Надявахме се, че Европа ще може да е водеща в някои части от Северна Африка, Балканите и Източна Европа. Днес това изглежда много невероятно", казва Гвоздев.

Американските стратези свикват и с факта, че европейските държави ще отговорят на американските ангажименти за хуманитарна или финансова помощ за райони във война или затънали в насилие, допълва той.

Но има и по-дългосрочни стратегически притеснения.

Пренасочването на Вашингтон към Азия беше основано отчасти на допускането, че Европа ще остане стабилна и богата и че САЩ почти няма от какво да се притесняват на северноатлантическия си фланг. Една отслабена Европа би намалила увереността на американските стратези в това, особено ако Китай разшири влиянието си.

Китай увеличава инвестициите си в Китай през последните години, включително в големи пристанища в Гърция и Италия.

Някои политически анализатори посочват, че слабостите и причините за кризата на еврото са далеч по-дълбоки и могат да се открият в повечето западни икономики, включително в САЩ.

Винаги е имало предупреждения за западане на международното влияние на Европа заради застаряващото й население, поглъщащо все повече ресурси на фона на бързо растящи развиващи се икономики. Но сегашната криза може да ускори този упадък. Друг въпрос е дали лидерите на континента го осъзнават.