Толстой може и да е прав за семейството - "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по свой собствен начин" - но обратното твърдение на това прочуто първо изречение (от "Ана Каренина" - бел.ред.) е валидно, когато стане дума за държави. Най-отчайващо нещастните държави си приличат много, когато говорим за причините за тяхното нещастие.

Това не се вижда от пръв поглед - задушаващата се от съкращения Гърция, печатащата пари Америка и управляваният от военните Египет показват съвсем различни симптоми. Но не е случайно, че толкова от световните икономики закъсаха по едно и също време, както и че толкова много хора по света са гневни.

Една от причините за това синхронизирано мрачно настроение, разбира се, е синхронизирането на глобалната икономика. Но светът страда от нещо повече от масова лятна настинка. Всички - заедно и по отделно, се опитваме да намерим отговор на три големи въпроса. Отговорите ни ще формират ХХІ век.

Различните страни се борят с различни версии на този проблем. Малките с техните валути и политика на открита търговия току-що преживяха вариант на азиатската криза от 1998 г. и стигнаха до същите заключения - оцеляването изисква национален бюджет като крепост и експортно ориентиран растеж. Затова балтийските лидери днес звучат като тези от Югоизточна Азия.

Проблемът е, както обича да казва бившият финансов министър на САЩ Лоурънс Съмърс, че няма марсианци. Икономически растеж, разчитащ на износа, не може да е политика, валидна за целия свят - някоя страна все пак трябва да внася повече, отколкото изнася.

Истината зад това заключение се осъзнава болезнено днес от хората в Южна Европа, чийто икономики са ограничени не само от закостенял пазар на труда, но и от валутния съюз, който помогна за възхода на северноевропейските износители (особено на германците) и отслаби всички останали. Така еврото, което бе атрактивно за малките европейски страни като убежище от глобални икономически бури като азиатското цунами от 1998 г., се оказа опасен рай.

Една ефективна глобална икономика ще изисква нещо повече от Световната търговска организация и свободна и честна търговия между компаниите. Търговията се формира най-много от валутите, а те са ръководени от националните политики за стимулиране на износа, кредитирането и правителствените излишъци или дефицити. Ако искаме глобална икономика - и изглежда повечето от нас мислят така - трябва да измислим начин валутите на света да работят и то да работят заедно. Изглежда е време за Бретън Уудс на ХХІ век.

Глобалният капитализъм е най-добрата икономическа система, измислена досега от човечеството: световният растеж от трите десетилетия преди финансовата криза е стъписващ - той донесе, което е още по-впечатляващо, огромен ръст в доходите на бедни хора от държави като Индия и Китай, от които само преди поколение икономистите почти бяха вдигнали ръце. Полза има още Латинска Америка и дори "вечната шаферка" Африка изглежда е във възход.

Но капитализмът на ХХІ век се провали в една много важна задача - да създаде работа и да повиши доходите на средната класа в богатите държави. Семействата в САЩ днес са на същото ниво като през 1992г. За обикновените американци сякаш никога не е имало икономически възход след края на студената война и технологичния бум. Повечето от Европа е в същото положение и дори по-зле заради растящата безработица и липсата на толкова благосклонна система за опрощаване на фалит по ипотеките. От днешна гледна точка възходът на европейски тигри като Исландия, Ирландия и Испания изглежда като мираж.

Популярен мотив в западните общества в момента е оплакването, че демократичните мнозинства са се заинатили като магарета и не искат да подкрепят рационални и центристки политически лидери. Повечето от този отказ да се последват разумните със сигурност може да се проследи в миналото до провала  от последните няколко десетилетия на опитите да се помогне на средната класа.

Този проблем продължава от доста време. Ако днес изглежда нов, то е защото лесните пари от световната икономика пред 2008 г. прикриваха множество грехове: в САЩ средната класа си мислеше, че е богата, заради евтините потребителски кредити; в Южна Европа средната класа си мислеше, че е богата заради държавните служби, които получаваше, заради държавните пенсии и услуги, финансирани с евтини държавни кредити. Сега всичките тези кредити пресъхнаха.

Както каза лорд Пади Ашдаун пред канадски държавни служители този месец: "Отблъсквате средната класа за ваша сметка. Средната класа винаги е повеждала революциите."

Богати не означава съпруги на плутократи, тънещи в охолство. Когато една страна достигне статут на икономика със средно големи доходи, жените от средната класа спират да раждат много деца. Този демографски натиск е още една от причините за проблемите на Европа. Като имаме предвид какви са настоящите тенденции, той ще се влошава още повече.

Като страни, като хора от средната класа и като семейства (или като жени, избрали да нямат такива), ние се опитваме да си намерим място в един свят в състояние на конвулсивна промяна. Има времена на стабилност. Нашите не са такива. "Живеем в исторически период, когато силите се разместват", каза още лорд Ашдаун.

Глобалното семейство от нации ще е нещастно, докато не открием нова конфигурация на силите, която работи. Добрата - и лошата - новина е, че ще можем да я открием единствено заедно. "Всичко днес е взаимно обвързано. Най-важната част от това, какво можеш да направиш, е какво можеш да направиш заедно с други хора. Няма проблем, който може да бъде решен само от една страна", каза лорд Ашдаун.