В разговор на кафе принципни критици на всичко у нас заявиха, че поредният министър на здравето ще бъде поредният провал. Защото: била жена, имала малък мениджърски опит, не била лекар, плюс още пет по-маловажни причини. Може да успее, може и да се провали – но далеч не поради изброените 3+5 причини. А това е удобен повод да се обсъди

И понеже ограниченият ми опит е от здравната сфера, ще го използвам като пример. Идва пореден нов министър или негов заместник, шеф на здравната комисия в парламента или на здравната каса. Млад/а или не толкова, със стаж или без, с много или с малко идеи за усъвършенстване на системата. И започва да ги реализира. Дотук добре. Трудното започва нататък. Здравната система е много голяма и ужасно сложна. В нея се пресичат стотици обществени и професионални интереси. Значи, ако някъде нещо се промени, ще се получат позитивни и негативни следствия на десетки очаквани и на хиляди неочаквани места. А това пък значи, че един ум – колкото и могъщ да е, не може да обхване цялата сложност на системата. И категорично не може да предложи решения на всички проблеми. Никой не може. А и определено не трябва.

В здравната система има поне сто проблема по организацията и управлението на отделни нейни сегменти. За пример ще предложа само два от тях:

Проблем 1. "Как да се оценява и да се заплаща трудът на общопрактикуващите лекари (ОПЛ), за да:

- извършват максимално количество профилактични и лечебни дейности

- имат високи крайни резултати – от лечебната и от профилактичната си дейности

- осигуряват минимално време за чакане пред кабинетите си

- обръщат максимално внимание на проблемите на пациентите си

- осигуряват така дискутираното 24-часово консултиране на пациентите си

- имат атрактивно заплащане, за да постъпват като ОПЛ добри лекари на всички необходими места в България

- осигуряват на пациентите си всички необходими грижи от всички звена на здравната система

- генерират минимални разходи на касата, като минимално изпращат пациенти с направления до: лаборатории, аптеки, други лекари и болници?"

Тук някъде е и проблемът – "да има ли потребителска такса, колко да е тя, как тя да се отчита и облага, кой да я плаща или да е освободен от нея"?

Очевидно е, че повечето от изискванията са противоположни и така неизпълними в цялост. Трябва да се търси някакъв приемлив баланс. Как?

Посредством добре известните в мениджмънта

1. Изучава се опитът в здравните системи по света.

2. Правят се социологически проучвания сред лекари и сред пациенти и се отчитат техните желания и нежелания, съществуващи проблеми и пр.

3. Симулират се различни варианти на решения и се анализират положителните и отрицателни резултати на всеки вариант.

4. Провеждат се локални експерименти и се анализират и широко обсъждат резултатите им

5. Избира се решение – подходящо за: конкретното население, нивото на подготовка на лекарите и редица други специфични условия.

6. Решението се внедрява и започва активно наблюдение и анализ на последствията.

Проблем 2. "Как да се оценява дейността на болниците, да се класифицират и диференцирано да се заплаща дейността им?"

Много елитни български специалисти настояват за класифициране на болниците според качеството на извършваното лечение. Така ще има по-голям стимул за повишаване на качеството и по-голяма икономическа справедливост (който работи по-добре, има повече разходи, които трябва да се компенсират).

Оттук кои показатели да се използват за класификация на болниците, какви да са величините им и как според тези величини да се диференцират сумите, които касата заплаща на отделните болници по клиничните пътеки?

Решенията се получават, като се следват изложените в пример 1 шест стъпки.

1. Изучава се опитът в здравните системи по света

Нататък – другите пет стъпки.

...Цели шест стъпки? Изглежда сложно, много дълго и ужасно скъпо. Имаме си и негативен пример. Преди петнадесетина години се създаде институт със задача да разработи българските диагностично свързани групи (ДСГ). След няколко години работа и много изхарчени наши пари (заеми и бюджетни) и чужди пари (грантове) ДСГ не се появиха и институтът тихо беше закрит (1999 г.). От друга страна, нерешените проблеми чакат, обществото негодува, висшестоящите натискат, опозицията готви пореден вот на недоверие, мандатът изтича и - решението се отлага или се приема набързо някакъв компромис, от който пак повечето са недоволни.

И ако все пак за малко допуснем, че "наука" е необходима, следва въпросът

Да се организира отново "институт/център по организация и управление на здравната система" е най-близкото до ума решение. И не е толкова еретично – става въпрос за търсене на ефективни решения за управление на над два милиарда наши лева. Имаме и много позитивни примери: във всички сериозни държави по света има институции със сходни задачи – даже повече от една. Но за момента у нас такова решение е най-оспоримото:

Подобни не особено умни, но масови коментари са неизбежни. А щом са масови, те понякога "тежат" повече от умните.

Има за щастие по-елементарни решения. В четирите ни медицински университета има преподаватели и по мениджмънт, икономика и обществено здраве. В икономическите университети има специалисти по организация, управление, икономика и пр. В други университети има специалисти по "публична администрация", "мениджмънт", "маркетинг" и пр. Преподаватели и студенти, особено в магистърско обучение, биха могли да участват в търсене на решения на дадени проблеми. В редица институти на БАН има специалисти, които могат да насочат усилия и към проблеми на здравните макро- и микроикономика, мениджмънта, правото, информационни технологии и още близки области.

Друг огромен ресурс са действащите здравни мениджъри: болничните управители, завеждащите отделения, ординаторите, главните и старши сестри и много други експерти. Част от тях са мислещи хора, познават проблемите и имат изключително интересни идеи. Но – притиснати от ежедневието и най-вече от стигмата "аз съм прост доктор/сестра - кой ще ми обърне внимание", идеите си остават максимум в местното кафене. В неправителствени организации също има много висококачествени експерти.

Така че реално разполагаме с голям потенциал . Остава този потенциал да се да се задейства и стимулира. Накратко

Въпросните висши здравни администратори трябва да обявят, че се "търсят" решения на проблеми А, Б, В и нататък – днес, утре, до 2020 г. Даже може (всъщност е абсолютно наложително) да се разработи и популярният в Европа инструмент "пътна карта" на остро стоящите проблеми в здравната система. Така ще се конкретизира и ще се разположи във времето дълго дискутираното продължение на здравната реформа. А "търсенето" трябва да се импулсира с определена мотивация, т.е. с пари. В рамките на двумилиардния бюджет на здравната каса и на няколкостотинмилионния бюджет на МЗ със сигурност може да се образува неголям фонд за финансиране на работа по подобни проблеми.

При така организирано "търсене" може да се очаква, че споменатите експерти ще генерират съответно "предлагане". И ще се получи нещо като пазар на научни продукти или просто на знания. Или на конкурентни начала екипи от експерти ще предлагат решения на формулираните проблеми, а висшите администратори ще трябва да избират най-ефективните и да ги внедряват.

Звучи привлекателно. И между другото в синхрон с усилията на Европейския съюз да стимулира научните изследвания по цялото изследователско поле и да засили интеграцията на науката с бизнеса.

В конкретния случай "бизнес" – това е цялата огромна, сложна и скъпа здравна система. "Наука" – това са усилията за търсене на управленски решения. Много хора ще възразят, че това не е наука. Теоретична наука са формулите на Стивън Хоукинг, а експериментална наука правят учените от ЦЕРН. Може да приема, че заглавието ми е само провокативна хипербола и не става въпрос за "наука", а просто за анализ на дадена система и за проектиране на решения. Може и да споря – всяко изучаване с цел определяне на някакви факти и закономерности е вид наука. А всъщност никак не е важно как се именува процесът, важно е да се намират качествени решения.

Струва ли си усилието – какви могат да са

А) Социални

Здравната система е характерна и с масовостта на влиянието си. 5000 ОПЛ по 15 прегледа дневно са 75 000 прегледа дневно, или близо 20 милиона годишно. В болниците лежат над 1.5 милиона пациенти годишно. Заедно с близките им това са 2-3 и повече милиона души. Оттук всяко решение, което улеснява достъпа, намалява разкарването и чакането, спестява средства и време, има изключително мощен социален ефект.

Б) Медицински

Измерването на резултатите и въвеждане на икономически стимули за подобряването им ще повиши медицинската ефективност – което значи повече здраве за пациентите. А за добрите лекари значи повече пари. Сега след успешно лечение/операция лекарят може да получи благодарствени сълзи от пациента/близките му, евентуално придружени от плик с голяма или не толкова сума. Но в една нова система за оценка на болницата му той в допълнение ще получи законни бонуси, възможности за напредък в кариерата, а болницата пък ще просперира икономически.

В) Икономически

Подобряването на работата на големи и скъпи системи безспорно ще доведе до икономии – на човешки ресурси, на пари, на време и пр.

Г) Административни

Ще се диференцират значително по-ясно административните от разработващите функции. Дадена администрация трябва да поддържа някаква система в действие. Но не може да се иска от висш мениджър, който влиза от среща в съвещание и обратно и взема десетки важни решения дневно, да има време и капацитет за решаване на конкретни проблеми посредством описаните шест стъпки. За това се иска друга среда, друго количество време, дори друг манталитет. Изобщо това е работа на качествено различни специалисти.

Лий Якока е гениалният администратор, докато Гейтс, Джобс, Брийн и Пейдж са създателите на новите неща, нали?

Д) Политически

1. Ще има значително по-ясно разделение на отговорностите между експерти, администратори и политици.

2. Опозицията, която и да е тя, ще трябва да готви възраженията си срещу експертни решения, съответно тя също трябва да се готви на експертно равнище. Така ще се повиши многократно качеството на решенията, а самоцелните политически говорения със сигурност ще намалеят.

...

Остава някой да реши да опита. Ама е сложно. А кой е казал, че здравна реформа се прави само с личен ентусиазъм, лесно, бързо и без пари?