Първите съпруги играят необичайно важна роля в битката за Белия дом
Само ако можеше Мишел Обама и Ан Ромни да са кандидатите за Белия дом!
Този рефрен се повтаря тези дни не само от политическите репортери, на които вече са им омръзнали грижливо подготвените и нищо неказващите речи на съпрузите им. Избирателите, наблюдавали появите на мисис Обама и мисис Ромни на партийните конвенти, не могат да не се съгласят. На сцената те не само се състезаваха по стил и елегантност в роклите на Оскар де ла Рента (Ан) и Трейси Рийз (Мишел), но и атакуваха дръзко противниковия политически лагер. Смелостта и директността им дотолкова контрастираха с липсващите детайли и предпазливостта в речите на съпрузите им, че медиите еднозначно обявиха изказванията на половинките за по-добри от тези на истинските кандидати за Белия дом.
След появата на Ан Ромни списание "Ню Йоркър" написа например, че демократите са си отдъхнали, а републиканците са били разочаровани, че тя не е претендентът за Белия дом. Пред конвента Ан защити Мит Ромни, чието семейно богатство, политически връзки и минало на финансова акула цяло лято бяха атакувани от негативни реклами, с репликата "Успехът не бе подарен на Мит, той сам го изгради!" После безмилостно обрисува демократите като анти-бизнес партия с изказването, че се опасява за бъдещето на Америка щом богатството и постиженията са обект на жлъчна критика. Преди това уж небрежна забележка на Ан Ромни в интервю, че е време отново възрастните да поемат властта, се оказа най-ефективна атака, дошла от десния лагер срещу проблемите в сегашната администрация.
На сцената на демократическия конвент Мишел Обама пък беше елегантната, емоционална и невероятно концентрирана когато нанасяше словестни крошета срещу противниковия лагер. Тя директно отговори на Ан Ромни и републиканците, че когато Барак Обама атакуват Мит Ромни за намерението му да намали още повече данъците на най-богатите, не става дума за завист, а за основния американски принцип на честната игра и равнопоставеността.
Затова за никой не дойде като особена изненада, когато социалната мрежа "Туитър" обяви, че думите на първата дама са я взривили с пиковите 28 003 туита на минута, докато по врема на официалното приемане на номинацията и обявяването на предизборната платформа от Мит Ромни максималният брой е бил само 14 289 кратки съобщения на минута. Сравнението е особено показателно защото обикновено съперникът на действащ президент е онзи, който в предизборната битка трябва да атакува възможно най-остро, ефективно и масирано.
Известни американски феминистки като проф.Рут Мендъл, директор на Института за политика "Игълтън" към Университета "Рутгерс" дори си признаха, че са изненадани от случващото се. "До скоро съпругите седяха на заден план, предпазвани от публичността. По ирония, сега те застават в центъра, за да защитават съпрузите си," заяви тя пред политическия сайт Politico.com.
В същото време електоратът не само не е скандализиран от провокативните и идеологически поляризиращи изказвания на мисис Обама и мисис Ромни. Даже напротив изглежда запленен от елегантните удари и директността им в предизборна битка. Активната роля на съпругите не е дължи само на умелата стратегия на кандидатпрезидентските екипи. Самото американско общество също се променя, а с него и представата за ролята на първата дама.
Ан vs Мишел
На пръв поглед Ан Ромни и Мишел Обама са много различни. Те принадлежат към други поколения, произходът им е коренно противоположен, а житейските им избори нямат допирни точки. В тазгодишната кампания обаче ролите им са необичайно подобни – двете дами имат стратегическата задача да направят съпрузите си по-симпатични на избирателите.
63-годишната Ан е родена в богато семейство и среща Мит Ромни докато и двамата посещават частно училище в предградията на Детройт. Заради Мит тя също става член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (мормоните). Въпреки че завършва Университета "Бригъм Янг" в Солт Лейк сити със специалност френска филология, Ан решава да се посвети изцяло на семейството и петте им сина.
48-годишната Мишел Обама е родена в семейство на служител във водопреработвателната станция на Чикаго. Тя посещава Принстънския университет и после завършва право в Харвардския благодарение на стипендиите за малцинства. По-късно заема различни мениджърски функции в кметството в родния си град и в Университетската болница в Чикаго и се опитва да балансира между кариера и семейство. Макар Мишел Обама да нарича сама себе си "шеф-майка", заета главно със задачата как да улесни живота на двете си дъщери в Белия дом, тя ръководи и инициативи за подкрепа на военните семейства и борбата с наднорменото тегло при децата. В стройната организация и видимите успехи и на двете начинания няма как да не се забележи мениджърския й опит.
Макар да изглежда като типична домакиня и често да изненадва журналистите, следващи кампанията на съпруга й, с домашен пай, Ан Ромни далеч не е пасивна съпруга. Тя например открито лобираше Мит да избере жена за кандидат вицепрезидент. Ан също се чувства комфортно сред тълпи от избиратели и има дар слово. Тя е преживяла и тежките заболявания на множествена склероза и рак на гърдата и това неизменно я прави симпатична на обикновените хора. Нещо, което още се отдава трудно на съпруга й с неговото минало на финансова акула, над 250 млн. долара лично богатство, офшорни сметки и очевидния проблем да говори пред големи групи.
Както за Мишел, така и за Ан публичността не винаги е с положителен знак. В първата кампания на Мит Ромни за американския Сенат през 1994 г. Ан е обрисувана от медиите като богата разглезена съпруга, която знае малко за тревогите на света навън. Сега изпуснатата реплика на Мит Ромни, че Ан кара няколко кадилака, разкритията, че носи ризи за по 990 долара и фактът, че е съсобственик на кон, участвал в олимпийските състезания по дресировка, също я правят лесна мишена.
Мишел Обама пък бе наречена "Мисис Гняв" от консервативната преса през 2008 г. заради изказването си, че благодарение на номинацията на съпруга й като първия афроамерикански кандидатпрезидент най-после се чувства наистина горда от страната си. Разкритията за ваканцията й през 2010 г. в Испания, струвала почти половин милион долара на данъкоплатците заради използването на президентския самолет и агентите на "Сикрет сървис", също дадоха много материал за политически атаки.
На две крачки зад кандидата
Съпругите на съперниците за Белия дом винаги са играли важна роля в кампаниите, но досега главно пасивно и предимно зад кулисите. Веднъж в прилив на гняв най-влиятелната първа дама в историята на Америка Елинор Рузвелт формулира принципите на успешното оцеляване в предизборната битка така: "Винаги бъди точна. Говори възможно най-малко. Облегни се назад в парадния автомобил, за да могат всички да видят президента".
Сарказмът на мисис Рузвелт подчертава фундаменталното противоречие в позицията на първата дама (и съответно тази на съпругите на кандидатите). Официално те нямат никаква власт и роля в държавната администрация. Неофициално първата дама споделя ежедневието на най-силния човек на света и често знае преди шефа на кабинета му какъв ще е следващия ход на президента. Нереалистично е и някой да очаква, че тя само слуша оплакванията на съпруга си вечер и не се опитва да се намеси или даде съвет. В същото време съществува неписаното правило, че първите дами не бива да говорят директно за политика или показват отявлено амбициите или влиянието си (непопулярността на Хилъри Клинтън при управлението на съпруга й е пример за това). Очакването да се отдадат само на благотворителност, мода и декорация на Белия дом обаче изглежда все по-абсурдно във време когато в мнозинството американски семейства и двамата партньори имат професии и кариери.
Това, което сега принуди екипите и съпругите на съперниците да се откажат от предпазливостта, са близките резултати в надпревата. Преизборната математика сочи, че един от решаващите фактори във вота тази година ще са гласовете на жените. Според статистиките на Центъра за американските жени и политика,
избирателките имат значително числово превъзходство
пред избирателите. От осемдесетте години насам дамите са по-активните гласоподаватели, а през 2008 г. те поставиха своеобразен рекорд с над 70 млн. дали вота си срещу само 60 млн. мъже. Обама също до голяма степен дължи избирането си на активизирането им, защото докато при мъжете избирателите разликата с Джон Маккейн е само един процент, при жените тя е цели 13%. Затова в кампанията му за втори мандат е жизненоважно да ги ентусиазира отново. Ромни от своя страна трябва да се опита да привлече колкото се може повече избирателки в лагера си.
Когато двамата мъже-кандидати с вицета също мъже се борят за женския вот, кампаниите им очевидно са изправени пред ред комуникационни и имиджови проблеми. Затова предизборните екипи изкараха Мишел Обама и Ан Ромни на сцената. Това, което никой не очакваше, е, че двете дами ще се чувстват толкова комфортно като активни политически субекти.
Дори промяната да дойде в резултат на цинична политическа математика, положителните реакции към новите роли на съпругите показаха, че Америка може би е готова да се откаже от неписаните остарели правила. Особено след речта на Мишел Обама онлайн пространството гръмна от предположения дали тя няма да се кандидатира един ден за политически пост (сенатското място в родния й щат Илинойс например се освобождава през 2014 г. и после пак през 2020 г.). Както Хилъри Клинтън доказа, ролята на първа дама вече не е задължително да е самоцел и връх в живота на съпругите. Тя може да е трамплин към по-голяма, собствена политическа кариера. Първите съпруги играят необичайно важна роля в битката за Белия дом
Макар да твърдят, че участват с нежелание в предизборната битка, Мишел Обама и Ан Ромни са по-ефикасни от съпрузите си.