Провалът на знаковите дела: лошата и добрата новина
Оправдателната присъда на втора инстанция - от Софийския апелативен съд (САС) - на подсъдимите за пране на пари по програма САПАРД миналия петък беше определена като събитие на седмицата от читателите на "Дневник".
Соченото за знаково дело, определяно като процес "от значим обществен интерес", наблюдаван и от Европейската комисия, е (почти) провалено. Провалът се пише на гърба не на този или онзи следовател, прокурор или съдия, а на държавата, която е под мониторинга на Брюксел. Ето защо отговорността на управляващите политици (вече) би трябвало да се мери със способността им да погледнат с отворени очи на причините за провала.
На 21 септември Софийският апелативен съд оправда и петимата подсъдими за пране на пари - Марио Николов, съпругата му Мариана Николова, Ана Шаркова, Валентин Ангелов и Иван Иванов. И потвърди оправдателната присъда от първа инстанция на Людмил Стойков. Това става само месец и половина след като Апелативният съд отмени (на 3 август) присъдите по първото дело за злоупотреби със средства на САПАРД - за източването на 7,5 млн. евро от програмата и го върна за доразследване. А месец и половина по-рано - на 15 юни, САС оправда бившия директор на софийската "Топлофикация" Валентин Димитров, прочут като Вальо Топлото, осъден на първата инстанция на 14 години затвор. Така юни, август и септември донесоха тежки удари за прокуратурата.
И по трите дела първата инстанция, произнесла тежките присъди, е Софийският градски съд (СГС). И
по трите дела магистратите, наложили тежките присъди, са емблематични имена
- Георги Колев, бивш съдия от СГС, после шеф на съда и сега председател на Върховния административен съд през 2009г. "прочете" смразяващите 14 години затвор за Вальо Топлото. Пак Колев е съдията, който на 30 юни 2010г. "чете" другата впечатляваща присъда - за източването на САПАРД (обвинението е за присвояване) - 12 години затвор за Марио Николов.
- Румяна Ченалова е съдията, която осъжда през пролетта на 2010г. за пране на пари петимата подсъдими начело с Марио Николов, чиито присъди "паднаха" в петък на втора инстанция.
И за трите си акта Апелативният съд излага подробни и безпощадни мотиви. Особено за връщането на делото за източването на САПАРД съдиите Снежана Душкова, Христина Михова и Надежда Трифонова посочват безпрецедентно критични основания. Според тях съдът, председателстван от Колев, е постановил решение, което е мотивирано "с цитиране на пасажи от обвинителия акт" и е пълно с "очебийни противоречия, декларативни твърдения, некоректно интерпретирани факти и повърхностни изводи, непочиващи на реално установени обстоятелства по делото". Неясен останал за апелативните съдии дори основният въпрос - кой, кога, къде и какво точно е извършил!
"Кога, къде и по какъв начин подсъдимите (...) са получили паричните средства, отпуснати като субсидии и преведени по сметка на съответните юридически лица, решаващият съд не е посочил", заявява безмилостно САС.
Професионална немощ на прокуратурата или пресметната сговорчивост
След произнасянето на оправдателните присъди в петък представители на прокуратурата отказаха коментар на решението на съда, макар че бяха помолени не да коментират съда, а собствената си работа. Тъй че медиите оставаме в пълното си право да размишляваме сами върху онова, което сме чули в съдебната зала и сме научили за делата.
Нарушенията по купуването и вноса в България на месопреработвателните машини, чрез които е извършено източването на средства от САПАРД, е установено от германски митнически следовател преди 6 години. Двамата германски контрагенти на българските бизнесмени са изправени пред техния съд с обвинение за фалшиви фактури със завишени цени на машините, с които са нанесли щети за 1,9 млн. евро. Осъдени са след направени самопризнания - единият на 2 г. и 9 месеца затвор, другият на 9 месеца условно, които вече са изтърпяни. Германският следовател подготвя сръчно и икономично и 6 страници доклад, които изпраща на българските компетентни власти. В тези страници фигурират четирима българи, които германската страна не обвинява в съучастие, а само ни предоставя фактите и обстоятелствата, които е установила. (Сигналът на ОЛАФ идва по-късно.)
Какво предприема българската прокуратура? Четиримата фигуриращи в германското писмо са достатъчно на брой за организирана престъпна група, ако искаме на всяка цена да имаме такава. Според юристи делото тук е можело да приключи за 6 -7 месеца на основата на 6-те странички от чуждия следовател.
Българската прокуратура обаче прави нещо друго - монументално по мащаб, зрелищно като сюжет: разделя на две четиримата, посочени от германския митнически следовател, добавя нови обвиняеми към двете "половини", за да получи две престъпни групи (без да обоснове връзките на "новите" с посочените в германския доклад) и образува две дела: едното за документни измами (източването на САПАРД, върнато от САС през юни за доразследване), другото за пране на пари (с оправданите в петък петима подсъдими). Така обвинението по второто дело за организирана престъпна група се обрича изначално, обясняват юристи - ако не на провал, то на огромен риск. Първо, организираната престъпна група по закон включва най-малко трима души, тоест разделянето на четиримата двама по двама в две дела вече разбива възможността те да са една престъпна група.
Освен това: доказването на прането на пари е невъзможно без доказване на т. нар. предикатно престъпление, в случая източването, което е предмет на първото дело – законът не го позволява. Защото, според самото обвинение, първо трябва да се докаже, че мръсните пари действително са получени от престъпна дейност.
(Генералният директор на Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ) Джовани Кеслер изрази в четвъртък в София недоумението си пред премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов как при "едни и същи факти и доказателства" двамата германски граждани са осъдени от германския съд, а българите са оправдани на втора инстанция. Г-н Кеслер вероятно не знае (а би следвало министър Цветанов да го е запознал), че дори и да са едни и същи фактите, не са едни и същи обвиненията. А тази "подробност" променя картината на доказателствата.
Германците са обвинени и осъдени за фалшиви фактури с щети от 1,9 млн. евро, а българите - за присвояване на 7,5 млн. евро в едното дело и за пране на пари в другото - обвинения, които се доказват много по-трудно в един състезателен процес, и то предписан в един доста формален Наказателно-процесуален кодекс, какъвто е българският.)
Защо точно този начин на конструиране на процеса е бил възприет - е въпрос към прокурора, който вече е обвинител в Специализираната прокуратура. И дали "българският случай" за нашата прокуратура е "германският случай". Впрочем прокурорът не решава сам, по обществено значимите дела работят екипи.
Цитирам част от обяснението на съдията Калин Калпакчиев пред медиите веднага след произнасянето на Апелативния съд в петък:
"Специално следва да се подчертае, че осъщественото от прокуратурата разделяне на наказателното производство в досъдебната му фаза стои в основата на фактическите, доказателствени и правни трудности пред настоящето дело. С разделянето на производството прокуратурата сама е създала непреодолими пречки пред пълното и вярно установяване на фактите по случая и правилното приложение на закона."
И още - най-важното според мен - от обяснението на съдията: "На първо място, не се установи подсъдимите (...) да са извършвали финансови операции, представляващи банкови преводи на инкриминираните суми от сметките на дружествата бенефециенти по САПАРД. Установи се (сега внимавайте! - бел. авт.), че инкриминираните финансови операции са извършвани от други лица, различни от подсъдимите." (?!?!)
Дълбоко се съмнявам, че г-н Кеслер би могъл спокойно да асимилира последното изречение! Къде по-лесно и просто е да бъде поднесена главата на съдията. С основанието, че бил... "най-против Цветанов" (по думите на премиера).
Очакваме подробните мотиви към оправдателните присъди.
Кариерна корупция в съдебната система - с активна страна властта
Тези дни Центърът за изследване на демокрацията огласи изследване на МБМД, според което над 45% от българите формират мнението зи за работата на съда от говоренето на представителите на изпълнителната власт. А основно за съдебната система говори (или поне говореше най-много досега) вътрешният министър Цветан Цветанов. По неговата скала като добри съдии можем да разпознаваме онези, които потвърждават арестите и обвиненията, обявени още при провеждането на полицейските операции. Съответно съдиите, които биха искали да влязат в тази класация, полагат старание да изпълнят критериите.
Наричам този процес кариерна корупция, защото представлява неполагаемо се взаимно услужване. Това не е корупция в собствения смисъл на думата, каквато е например монетарната (която при наличие на воля и професионализъм от страна на изпълнителната власт - конкретно на спецслужбите, и на прокуратурата може и да бъде разкрита). Но е развращаване на съдебната власт от политическата, което е по-страшно, защото показва наличие на една друга, опасна, политическа воля, нанасяща тежки поражения на съдебната власт, които се лекуват с десетилетия, ако въобще са излечими.
Развращаването се осъществява преди всичко чрез разпределянето на делата, на което и нашият закон, и Европейската комисия отдават определящо значение за независимото правосъдие, настоявайки да се извършва на случаен електронен принцип. В анализ на "Медиапул" тези дни беше припомнено, че още преди няколко години съдията от СГС Иван Стойчев е сигнализирал във ВСС, че обществено значими дела се разпределят на едни и същи съдии, но ВСС изобщо не реагирал.
Връщам се към примера със съдия Румяна Ченалова, която произнася впечатляващите 10 години затвор за Марио Николов за пране на пари през пролетта на 2010 г. По-късно на нея й е разпределено и делото "Октопод", също определено от министър Цветанов като обществено значимо. По това дело съдия Ченалова изведнъж задържа потворно под стража през май т.г. главния подсъдим Алексей Петров, след което три месеца отказва да се произнесе по искането за промяна на мярката (да се произнесе, не да я промени), въпреки че НПК я задължава. Междувременно съдия Ченалова е компенсирана за мъките (и за професионалното си излагане пред съдийската гилдия може би) по делото "Октопод" с преместване в Търговското отделение на СГС, въпреки че никога не е разглеждала търговски дела - била е прокурор, адвокат и наказателен съдия. Търговското отделение било, казват, блянът "на всеки съдия", тъй като там се решават делата с най-голям материален интерес...
Съдия Георги Колев произнася съкрушителните 14 години затвор за Валентин Димитров (плюс конфискация на цялото имущество) през юни 2009 г. сред аплодисментите на медиите и публиката. На 1 юли същата година Висшият съдебен съвет го избира за председател на Софийския градски съд.
На 30 юни 2010 председателят на СГС Георги Колев прочита не по-малко съкрушителните 12 години затвор (с първоначален строг режим) за Марио Николов по делото за източването на парите по САПАРД и също толова впечатляващи присъди за жена му и за останалите подсъдими. Малко по-късно съдия Колев получава най-високия съдебен пост - ВСС го избира за председател на Върховния административен съд (ВАС), най-важният съд за актовете на изпълнителната власт, без да се е занимавал някога с административно право.
Примерите, както се казва, не са изолирани. От година насам, мине не мине време, откъм изпълнителната власт се носят добри думи и за пловдивската прокуратура и съд, които повдигат и отсъждат подчертано сурови наказания за престъпниците, говори се дори за "пловдивския опит", който едва ли не трябвало да бъде проучен и приложен и другаде. Масовото обществено мнение не си дава сметка колко опасно дори само за идеята за правосъдие е подобно сочене на "добрия пример".
(Добронамерена скоба за читателя: Правосъдие има, когато мярката на съдиите е една и съща за едни и същи престъпления навсякъде в България, следователно соченето според размера на наказанието на "добри" и "лоши" примери е или неграмотност, или умишлена политика спрямо съдебната власт с разрушителни последици.)
Заради конюнктурни зависимости лъжем и Брюксел, и себе си
Провалът на спомeнатите дотук знакови дела нямаше да се случи, ако прокуратурата си беше на мястото, в смисъл - ако работеше наистина независимо и професионално, както я е задължила конституцията.
Всяка политическа власт, щом поеме кормилото на държавата, иска да накаже предишните (по-точно трябва да покаже на народа колко много иска да ги накаже, тъй като вече го е обещавала предизборно). На това "базисно основание" (изградено от напиращата да се докаже като сурово справедлива политическа власт и желаещата да й се хареса прокуратура) се завеждат маса процеси, естествено - обществено значими. (Спомнете си четирите дела срещу бившия военен министър Николай Цонев, който беше зрелищно сложен на колене, и то в болничен коридор, и при това от прокурор, пазител на закона на доста висока позиция! Към днешна дата три от делата са с оправдателни присъди. А че този ще е резултатът се "усещаше" от всеки, който разбира от право, още когато се пишеха и рекламираха обвинителните актове.)
Вальо Топлото беше разобличен лично от тогавашния кмет на София и бъдещ премиер. Е, как прокуратурата да не се хвърли напред и в един глас с медиите да покаже на какво е способна, тоест да се види че е съвсем наясно какво се очаква от нея? Как ще се задълбочава прокурорът професионално във факти за престъпления, установени - лично! - от най-силната политическа фигура в държавата или в обявяваните по телевизията от вътрешния министър обвинения! Няма такава прокуратура... И как съдията (неслучайно избран!) да не утвърди създаденото вече "становище", което сутрин и вечер се носи от телевизионния ефир!
Така задълбочаваме пороците на съдебната система, цинично твърдейки, че я реформираме. С пропагандата (за вътрешна употреба) властта обезболява раните върху тялото на системата, флиртувайки с нея за пред света. А зад кулисите я обезкървява, удряйки безмилостно всеки, който си позволи да опитва да промени бетонирания от традицията модел на "взаимодействието".
Големият проблем сега е какво да правим с (и пред) Брюксел. И то проблем по-задълбочен сега, отколкото преди години, когато сме се тупали в гърдите гръмогласно, че ще накажем всички, които са злоупотребявали с европейските фондове. Миналия петък говорителят на ЕК Марк Грей каза пред БНР, че Еврокомисията "ще следи внимателно поведението" на най-висшата съдебна инстанция - Върховния касационен съд. А какво да направи ВКС, след като прочете желязните мотиви на апелативните съдии? Има ли въобще ход ВКС?
Обществено значим е съдийският кураж
Оправдателните присъди по знакови дела носят и полза - фундаментална и дългосрочна, колкото и да съжаляваме, че някой в момента може би се е измъкнал от наказание. Добрата новина е в това, че най-сетне управляващите - тези и всички следващи - ще разберат, че в техен и в обществен интерес е да имаме професионално работеща независима прокуратура. Ползата е в това, че най-сетне управляващите - и сегашни и бъдещи, ще се убедят, че стратегията им "съдебна услуга срещу кариера" работи до време, и то разрушавайки съдебната система. Просто защото тази схема не може да бъде употребена спрямо всички магистрати. Винаги - във всички времена! - е имало и ще има съдии, които ще приложат закона не според нечии желания и дори диктат, а според предписаната процедура и представените доказателства. Тази е реалната обществена значимост на тези дела - в професионалния кураж на съдиите.
Тогава стратегията на измамата рухва и лъсва истината - как се мъчим да лъжем и Брюксел, и себе си...