Турският артилерийски обстрел по сирийски позиции в сряда и четвъртък няма да доведе до открита конфронтация между двете държави въпреки острите заявления на Анкара, Вашингтон и НАТО. Залогът за война е прекалено голям и патриотичните кадри на придвижващи се към границата армейски камиони и тежка бронирана техника по турската телевизия трудно могат да получат подкрепата на обществото, което не е настроено на военна вълна.

Поводът за първия по рода си ответен огън от Турция срещу Сирия бе падането на мина в граничния град Акчакале в сряда, при което загинаха петима души и осем бяха ранени. Това обаче

Акчакале се намира на пешеходно разстояние от сирийския граничен пункт Тел Абяд, който бе превзет от Сирийската свободна армия преди две седмици. Той е третият КПП, превзет от сирийските бунтовници, но значението му е много по-стратегическо от останалите. Поради равнинния терен и близкото разстояние до турска територия превземането на Тел Абяд отваря най-пряката врата за муниции и други доставки за сирийските бунтовници, както и възможност за бързо отскачане до Турция за медицински грижи или други нужди. Естествено това е неприемливо за правителствените войски в Сирия, които подлагат на редовен обстрел бунтовническите позиции и понякога мините падат от другата страна на границата.

В сряда вечерта при поредния обстрел загиналите в Акчакале за първи път са турски граждани. Местни медии съобщиха, че недоволните жители са тръгнали към канцеларията на кмета, искайки оставката му и взимане на по-сериозни мерки за сигурност в района. Макар и малко коментирано, вероятно това е една от водещите причини за бързите ответни действия на турската страна срещу сирийските правителствени позиции. През август сирийската военновъздушна отбрана свали турски изтребител с двама пилоти на борда в един инцидент, обстоятелствата на който все още са неизяснени напълно. Реакцията на Турция обаче бе ограничена до остро осъждане на сирийските действия и струпване на военни части по границата, след което последва затихване.

Ако сирийският удар по турска територия е бил планиран, а не е случайно отклонил се снаряд, то това буди недоумение. Обсаден и изолиран в международната общност с изключение на Иран и Русия, сирийският президент

за решаване и преднамерената провокация срещу силния северен съсед изглежда най-малкото нелогична. Бунтовниците в Сирия контролират все по-големи територии от страната, но и все още не могат да вземат връх над правителствените сили. Заслуга за това има и разцеплението сред опозиционерите, някои от които старателно подклаждани от тактичния сирийски режим.

Едно от внимателните размествания на шахматната дъска е ясно видимо в североизточната част на Сирия. Там живее компактно голяма част от кюрдското население, което обаче не е притеснявано от правителствените войски, защото режимът избра да си осигури относително спокойствие в замяна на изтегляне на военните части. За разлика от Северен Ирак, където кюрдската автономия поддържа добри връзки с Турция, в Сирия доминира Партията демократически съюз (ПДС), която представлява ребрандирана версия на Кюрдската работническа партия (ПКК), която води въоръжена бунтовническа борба срещу турската държава от 1984 г. насам.

Не случайно след изтеглянето на сирийската армия от кюрдските региони през юли тази година в Турция се наблюдава засилване на атентатите и въоръжените нападения от бойци на ПКК. В кюрдските части на Сирия портретът на Абдула Йоджалан – държания в турски затвор лидер на ПКК – е окачен редом до този на Башар ал Асад в държавни учреждения (а понякога и го засенчва), а на публичните демонстрации лозунгите са изключително насочени срещу Турция и в подкрепа на въоръжената борба срещу Анкара.

Така, ако турската армия получи нареждане да прекоси южната си граница, тя не само ще бъде изправена срещу все още крепящите се сирийски въоръжени сили, но и срещу идеологически мотивираните кюрдски бойци. Всичко това със сигурност ще предизвика силен резонанс и сред кюрдското население през границата на турска територия.

Съветът за сигурност на ООН вероятно няма да ратифицира никаква резолюция, позволяваща въоръжени действия в Сирия, заради позицията на Русия, а НАТО се ограничи до едно извънредно среднощно заседание в Брюксел и осъдителна декларация както в случая със сваления самолет.

САЩ, които действат изключително предпазливо в региона, едва ли ще рискуват да предприемат една нова война месец преди все още нерешените избори за президент, а скорошното недоволство заради филма "Невинността на мюсюлманите" може само допълнително да забави американските стъпки в региона.

Казано накратко, случаят в Акчакале не е достатъчен повод за външна военна намеса в Сирия и ще остане на картата на конфликта като една от многото ескалиращи, но не и предизвикали военни действия случки.