Водещи автори на съвременна шпионска литература твърдят, че Джеймс Бонд се е превърнал в

Според тях поне в литературно отношение героят на Флеминг е загубил способността си да вълнува хората.

Шекспир, "Бийтълс" или Дикенс - няма значение дали сте гледали пиесите, слушали песните или чели книгите  - те просто присъстват в пространството, всички ги приемат за нещо съвсем естествено. Подобно стоят нещата и с Джеймс Бонд - може би най-популярният литературен герой на 20 век.

Всички си мислят, че познават Бонд. Термини като Ем, 007 и упълномощен да убива не само са се превърнали в нормална част от езика в глобален план. Дори, когато Дани Бойл трябваше да избере с какво да впечатли световната публика на откриващата церемония на олимпиадата в Лондон това лято, се досети, че му трябват само две личности в една сцена - и двете еднакво митични: Кралица Елизабет II и Джеймс Бонд. 

Нещо повече, романите на Иън Флеминг са се превърнали в удобен пример за онези, които се опитват да си обяснят някои аспекти на нашия свят. Стотици са примерите, в които новини, засягащи разузнаването, използват фрази като "Джеймс Бонд от плът и кръв", дори и само, за да сравнят, че този или онзи шпионин всъщност не е нищо подобно на Бонд. Отвъш шпионажа, всяка фигура, която комбинира грандиозна амбициозност със злепоставяща цел и запомнящи се особености, се оприличава с "Бонд злодей". 

Подобни сравнения не се нуждаят от обяснение. Дори по-младите зрители, които са пропуснали филмите за Бонд, но са гледали някой от множеството му имитатори или пародии като Остин Пауърс или "Феноменалните" (анимация, в която се отдава почит към 007), знаят за какво иде реч и едва ли биха почувствали нуждата да посегнат към извора - книгите на Флеминг. И те, както и останалите обаче ще направят грешка, ако не се върнат към първоизточника на този феноменален образ и ще пропуснат един много съществен детайл - книгите са писани в много специфичен времеви период - ера, която отдавна вече е в миналото, пише "Гардиън". Героят Бонд на Флеминг седи на кръстопътя на следвоенна Великобритания, намираща се между залеза на империята и зората на упадъка.

- той е авантюрист, изследовател и, както сам казва, "нещо като полицай", готов да се отправи към далечни места със смъртоносна опасност. Флеминг обаче знае, че мускулите на империята атрофират по времето, когато Бонд се залавя за работа. В дебютния роман "Казионо Роял", публикуван през 1953 г., където нашият герой се дуелира с отслабените комунисти от другата страна на масата за бакарат, въпреки уменията си, бившият командир от Кралската армия губи и фалира. Бива спасен единствено със спешната финансова помощ на ЦРУ. Бонд получава парите в критичен момент в плик с надпис: "32 млн. франка. С комплименти от САЩ." Явно е, че няма съмнение кой е водачът на глутницата в този момент.

Флеминг мълчаливо вплита новата международна йерархия в развоя и на шестия си роман "Д-р Но". Мишена на злодея е ракетната програма на могъщите Щати. Авторът знае, че през 1958 г., две години след като Суец потвърждава западащата глобална мощ на Лондон, конспирация само срещу Великобритания не би била достатъчна. Историята трябва да включва и САЩ, както и Съветския съюз и Студената война. 

Студентите, изчуващи промяната в отношенията между мъжете и жените и разликите след половин век феминизъм, също могат да открият доста за критикуване, в книгите, в които има парад на прелестни и страсни жени, обикновено борещи се да хванат окото на Бонд. Някои от тях са наивни, други хитри, интуитивни животни или невинни деца с добре оформени тела, жадни за секс, с което Флеминг отново демонстрира интереса си към дисциплината по особен начин: "Скъпа, влизай във ваната преди да съм те напляскал", предупреждава Бонд момичето в "Д-р Но". 

Малко съвременни автори биха рискували с герой, който в наши дни третира така жените, но това, на което Бонд се уповава, са старите правила преди напредъка и равенството да развалят удоволствието, пише "Гардиън".

Публиката на 21-и век иска мрачни истории в които героите имат своите тревоги, но не и при Джеймс Бонд. Рядко при него се гледа назад в миналото или, ако това се прави, то е за кратко, колкото да ни заинтригува. Всички знаем, че той има своите "фантоми" от миналото. Но и всички знаем, че той е човек на действията, способен да стори невероятни неща и то много добре.

Сега живеем във времена на изповеди, когато почти всяка обществена личност изпитва нуждата да представи себе си по-истински, признавайки някаква слабост или съмнение в себе си. В тази връзка убедеността на Бонд е трогваща. "Неговата кауза беше проста", казва Флеминг, описвайки чувството на Бонд, когато поеме на мисия. Авторът няма нужда да обяснява неговата увереност, тъй като самият Бонд рядко поставя под въпрос правилността или грешността на задачите на Ем. Достатъчно е, че той служи на страната си и своята кралица. 

Малцина в наши дни могат да си представят подобна желязна решителност. Флеминг пише преди Виетнам и Уотъргейт, преди скептицизма спрямо управляващите да се превърне в гъста параноя и дълбока, мрачна амбивалентност. Романите за Бонд обаче ни връщат

и го правят с ненадминат устрем, отбелязва анализа на "Гардиън". 

Флеминг знае, че за да е разтърсваща една история, тя трябва наистина да вълнува и да забавлява. А в неговите централната роля заема опцията за бягство. На посивялата и сломена следвоенна Великобритания писателят предлага бягството към лазурните плажове, прекрасните гледки, синьото небе, прелестните момичета и привлекателни мъже. Тогава пътуването със самолет е все още новост, а международният туризъм преимущество на най-богатите. Бреговете на Маями, Ямайка или прелестите на Истанбул са само приказни фантазии за обеднелите читатели на Флеминг по онова време, а книгите - билет към едно далечно щастие.