Като запален доброволец от известно време се опитвам да се включа в ''съботниците'' за подпомагане на пострадалите от земетресенията в Пернишко. Отскоро една неправителствена организация за сътрудничество чрез доброволчество - Си Ви Ес - България, със съдействието на областната управа и екипа на министър Томислав Дончев, който беше натоварен да следи за възстановителните работи, организират групи от София, които да помагат на засегнатите.

Трудна инициатива, като се има предвид малкият опит на организаторите и на самите доброволци в подобни акции, но не и невъзможна. Или както Сашо, шофьор на микробуса, който всяка събота в 8. 30 ч. се отправя от "Св. Александър Невски" към Перник, ''човек по човек дела стават''. От него разбирам, че първата събота, преди около пет седмици, са се отзовали само петима, с които Мериан тръгнала за Перник. Мериан е Мирела от хората на Дончев.

Тръгнахме и ние - двайсетина души. На паркинг в Перник се разпределихме на 4 екипа, разбрахме какво ще правим. Като участник в много доброволчески инициативи веднага след като чух плановете на координаторите, се успокоих, че няма да си загубим времето.

Доброволците не сме много, а и местните хора не казвали искат ли помощ. Радослав от областната управа заедно с кметове на пернишки села ходели от врата на врата и видели, че има доста хора, на които да им се помогне.

В акцията в Перник се включи и една американка, както и синът й Калид - наполовина египтянин, и неговият приятел Хамед от Доха, Катар. Двамата учат в англо-американското училище в София, където според учебната програма всички ученици имат часове по доброволчество. И двамата са доволни, че за първи път им се отдава възможност да свършат нещо истинско. Тримата плюс Емо и аз сме в едни екип и трябва да срутим едноетажна къща в село Ярджиловци, да почистим и наредим тухлите, така че да могат да се използват отново.

По пътя към селото си говорим с майката на Калид. Тя ми разказва колко е важно за нея това, че синът й има желание да се включи, както и колко много в САЩ обществото насърчава ученическото доброволчество и се разчита на него да изгради в младите здрав дух и зряло поведение, самостоятелност и изобщо да ги социализира.

В цял свят е известно, че доброволчеството е много добър инструмент за укрепване на гражданското общество, продължава разговорът. В България преди 1944 г. също се е ползвало успешно, бързам да похваля дедите ни. Стотици горски и планински заслони и хижи са построени с доброволчески труд. Става дума и за Джими Картър, известен, както и други американски президенти, със своята активна дейност, особено след природни бедствия, когато се е включвал в строежите на нови къщи и като общ работник. И двамата оценяваме колко важен и първостепенен е примерът на политиците за насърчаване и популяризиране на доброволческите инициативи. Пристигаме на обекта.

Калид, Хамед и Емо работеха, обзети от творческо-екстремен ентусиазъм. Към края на деня оставаше последната стена, а почнехме ли я, трябваше да я съборим, защото иначе става опасна - вятърът лесно може да я срути. Не ми се искаше да спирам момчетата. Бутнахме я. Тухлите бяха почистени и наредени, готови за ползване. Всички в екипа бяха доволни.

Другите също се бяха справили. Никой не пострада, а със съдействието на БЧК и Български център за нестопанско право (БЦНП) и дарителската им кампания доброволците бяха със застраховки, както никога.

Брей, казвам си: всичко беше наред, скоро може да се окаже, че и гражданското общество не е недостижима цел. Но има едно ''Но".

В момента ужким се обсъжда проектът на закон за доброволчеството. Но...

- Къде обаче са политиците да видят как става на терен. Едно време Бойко Борисов, докато беше кмет,  ходеше да чисти паркове и казваше на журналистите ''с камерите дотук'', а сега? В Бистришко бранище дойде накрая наред с други политици да се разходи пред фотоапаратите. А тези пък от опозицията и за снимка сред красивата природа хич ги няма.

- Незнайно защо с този проект в Перник е натоварен екипът за еврофондовете на Томислав Дончев, който там трупа опит, а със закона за доброволчеството - Министерството на културата със спорен опит (освен в сферата на културното доброволчество). Каква е координацията между министерства?

- Има граждани, които са доброволци, имат позиция и биха се включили в обсъждането на закона. А къде е законът за обсъждане? Бил качен на страницата на Министерството на културата, но го няма, няма го и в Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Ако човек се порови, има някакъв вариант в сайта на министерството от ноември 2011 г., но дали е актуалният, а пък и къде са му мотивите не се знае.

-Този вариант от 2011 г. на пръв поглед е добър, но проектозаконът не е пълен. Казва се, че ще се насърчава доброволчеството, но не се казва как. Записано е само, че има данъчни и финансови облекчения и нищо повече. Говори се за дългосрочно и краткосрочно доброволчество, но нищо не се казва за други видове.

- Не се споменава дали държавата ще насърчава ученическото доброволчество, а още по-малко как ще се подпомага министерството на образованието да го въвежда в програмите и защо. Само се споменава за непълнолетните като възможност и ако имат разрешение от настойник, и това е всичко.

- Не се казва нищо и за насърчаването на доброволчеството при осъждани, затворници или хора с психични проблеми. Известно е, че най-успешните примери за социализиране (и връщане в обществото на такива хора) са от такава работа. В този закон социализацията дори се ограничава, тъй като и в него, и в наредбата за доброволчеството към МВР, се говори за свидетелство за съдимост.

- Доброволчеството е право, макар и неписано, а държавата иска да го ограничи с тази наредба и с проектозакона, като не го насърчава. В наредбата дори се иска от доброволците да представят разрешение от работодател. Явно такава ни е държавата - мисли се за суверен и над частния и личен живот, а работодателят си го представя като робовладелец.

- Не е записано и какво е разрешено и какво не на доброволческите организации. Не е ясно има ли право МВР или някоя организация да го ограничава по неясни критерии, а ограничаването по неясни критерии е повод за създаването на групи от затворен тип, тоест кастови сдружения към МВР или други ведомства.

Но, да видим.