Десетки. Толкова са действащите програми за подпомагане на младежката заетост в България в момента.

Десетки хиляди. Толкова са безработните млади хора и броят им продължава да расте.

Защо мерките на социалното министерство все още не дават резултат? По всичко личи, че проблемът вече излиза извън контрол и ако не се намери работещо решение, при това – скоро, икономиката ни ще понесе сериозни последствия.

Преди седмица ново изследване на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) постави страната ни на първо място в ЕС по дял на младежите, които нито работят, нито учат. Оказа се, че 317 хил. или почти една четвърт от българите на възраст между 15 и 29 години просто бездействат. По този показател попадаме в компанията на най-съсипаните икономики в Европа в момента – тези на Испания и Ирландия. На другата крайност са Холандия, Дания и Швеция, където младежите, които едновременно не учат и не работят, са едва между 5.5% и 7.8%.

Тази мрачна статистика, разбира се, има и финансово измерение. За страната ни то отново е най-голямо в рамките на Евросъюза – равнява се на 2.36% от БВП, или на общо около 2.5 млрд. лв. за 2011 г. под формата на поети от бюджета плащания и помощи за безработните младежи, както и от пропуснатите ползи.

По данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на тази година общата младежка безработица е 28.2%. Има лек спад спрямо предходното тримесечие, но това не означава непременно увеличаване на заетостта в демографската група. В общия случай дългосрочно незаетите млади хора се демотивират до степен, в която просто изпадат от пазара на труда и спират да търсят активно работа.

Това са потвърждава от данните на НСИ за младежите, които са намерили работа през същия период. Коефициентът на заетостта в групата на 15-24-годишните е мръднал нагоре само с един процентен пункт през второто тримесечие на 2012 г., докато делът на регистрираните безработни е намалял с два.

В България близо половината от младежите са дългосрочно незаети и съвсем закономерно – силно демотивирани, пише в доклада на Eurofound. През лятото Международната организация по труда (МОТ) предупреди, че точно този проблем може да се окаже най-сериозното предизвикателство пред световната икономика. Масовото младежко бездействие сега може да "бележи" и "увреди" едно цяло поколение занапред, като го настрои негативно към труда и амбицията за кариерно развитие, категорични са експертите от организацията.

В началото на годината Министерството на труда и социалната политика (МТСП) излезе с прогноза за развитието на пазара на труда в България до 2020 г., изготвена от български и британски анализатори. Според нея опасността в края на десетилетието страната ни да заприлича на днешна Испания, е твърде голяма. За последната година делът на безработните в южната държава е скочил с повече от 11% и вече обхваща около една четвърт от трудоспособното население. Процентът на безработните младежи пък е двоен (52.9%), сочат последните данни от Евростат.

И въпреки че ситуацията в България все още е далеч от измеренията в Испания, ако прогнозите се окажат верни, през следващите осем години броят на българските младежи, регистрирани в бюрата по труда и извън трудовия пазар, може да се удвои и да надскочи 1 милион. А за да не се случи това, по някакъв начин в икономиката ни трябва да настъпят драматични обрати, емиграционният поток да се засили и правителствените мерки за насърчаване на заетостта да дадат явен ефект.

В края на 2011 г. социалният министър Тотю Младенов обяви, че насърчаването на заетостта застава във фокуса на ведомството и за целта са предвидени над 500 млн. лева от бюджета и по европроекти. Инициативите и програмите, които се задвижиха тази година, действително бяха много и мащабни, но в общия случай – за временни възможности и за ограничен брой кандидати.

Една от програмите на Агенцията по заетостта (АЗ) в сила през 2012 г. например е "Шанс за работа". Тя е насочена именно към уязвимите групи на пазара на труда – начело с безработните младежи до 29 години и отпадналите от училище, както и безработните хора над 50 години. Програмата дава възможност за обучения, стажове и чиракуване като финансира работодателите, които приемат кандидати от бюрата по труда и покрива таксите за курсове в центровете за професионално обучение. По нея са предвидени около 2.139 млн. лева от държавния бюджет, достатъчни за обучението на 900 души, стипендии за 500 и стажове и работа с наставници (до шест месеца) за още 880 човека.

Към същите уязвими групи е насочен и проектът "Повишаване възможностите за заетост на безработните лица чрез качествено професионално обучение". Бюджетът му е малко над 2.860 млн. лева, предвидени за обучения за придобиване и повишаване на професионалната квалификация на общо около 2500 души.

Друга, по-малка по мащаб инициатива през 2012 г. е проектът "Нова перспектива". Тя също насърчава квалифицирането на млади хора, предимно в икономически специалности, но местата са само за 280 човека, и на регионално ниво – в областите Плевен, Смолян, Русе и София. До миналата година пък в сила е била и държавната програма "Активиране на неактивни лица", насочена предимно към обезкуражените млади хора, с бюджет от 435 600 лева.

Няколко програми дават възможности за стаж в държавната администрация. Такава е програмата "Старт на кариерата". Младежи с висше образование и без трудов стаж по специалността си можеха да кандидатстват на два пъти за свободните места в централните ведомства, областните и общинските администрации в цялата страна. От началото на годината до август 914 младежи преминаха 9-месечните стажове, а след това бяха разкрити нови 850 позиции. Само за няколко седмици след обявяването на втората сесия през лятото, кандидатите вече бяха 3000. На одобрените програмата осигурява договори със заплата от 400 лв., здравни и пенсионни осигуровки и право на платен отпуск и болнични дни.

Друг такъв проект – "Старт в администрацията" – тръгна това лято с места за 600 безработни висшисти в МТСП и Министерството на здравеопазването. Изискванията и условията по него са сходни. Проектът е с бюджет от почти 3 млн. лева, като 2.5 млн. от тях идват от Европейския социален фонд (ЕСФ), а останалите са от национално съфинансиране.

Всъщност най-много средства за подпомагане на заетостта се вливат именно от ЕСФ – по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР). В момента по нея действат няколко мерки, предназначени изцяло за разкриване на възможности за младите хора в България през тази и следващата година. Освен "Старт в администрацията", проекти се движат и по схемите "Първа работа", "Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж" и "Ново работно място".

Целта на трите схеми, като цяло е да свържат търсещите работа с работодатели от реалния сектор. Общата формула е работодателите да кандидатстват с проекти за наемане на стажанти или разкриване на нови работни места, като разходите по оборудването и за възнагражденията на новите служители се финансират по ОП РЧР за определен период от време. Той обикновено е между шест месеца и една година, като разходите по заплатите се изчисляват на база на минималните осигурителни прагове за съответните длъжности, договорени за годината.

Агенцията по заетостта отчете рекорден интерес към всички предложения скоро след старта им. По проекта "Ново начало – от образование към заетост", част от схемата "Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж" например вече над 2000 души имат работни места, а бюджетът от 35 млн. лева позволява ангажирането на още близо 9000 в 900 фирми до края на 2013 г. По "Ново работно място" ще се отпускат между 20 хил. и 390 хил. безвъзмездна почощ за създаване на нови позиции във фирмите, а по "Първа работа" могат да се обучат и да стажуват още 2000 младежи.

Дотук бяха само мерките, насочени конкретно към младежите. Списъкът може да продължи. Още пари и още места за хиляди млади българи има и в други големи проекти като схемите "Развитие", "Аз мога", "Подкрепа за заетост", както и такива за обучения и стартиране на собствен бизнес... Успоредно с това Агенцията по заетостта редовно организира трудови борси в икономически слаби региони на страната, за да срещне лично младежите и работодателите. Като добавим и инвестициите в образование и за допълнителни обучения, които бизнесът сам все по-често прави, за да си осигури качествени служители – ясно проличава гигантският парадокс.

Усилия очевидно се правят. Въпросът и проблемът е защо въпреки че ги има, те не дават категоричен ефект.

Със сигурност програмите няма как да обхванат всички бездействащи младежи в България, но е логично на фона на обърнатата ни демографска пирамида, мерките за заетост да движат показателите нагоре по-уверено, отколкото в момента. Може би е необходимо време за схемите да подействат, или пък младежите не са достатъчно информирани и ентусиазирани за възможностите.

От МОТ разсъждават по същите въпроси и достигат до извода, че младежите масово не са подготвени за реалната работа, а това влияе и на мотивацията им за кариера изобщо. Но проблемът може (и трябва) да се изкорени още в училище. Някои от успешните модели по света, които организацията дава за пример са тези на Финландия и Нова Зеландия, където още от началното училище се гарантира професионална помощ за кариерното ориентиране на младежите и прехода между образователните нива, като и след това – при намирането на първата работа. Успеваемостта на програмата във Финландия е 80%, сочат данните на организацията.

Друга успешна формула е дуалната образователна система, която комбинира теория и практика в гимназията. Ефектът й върху уменията и подготовката на младите хора е безспорен - прилага се в страни като Австрия, Дания, Германия и Швейцария, където безработицата сред младежите, а и като цяло, е най-ниска, коментират от МОТ.