Няма съмнение, че с подписа си по проекта "Южен поток" България даде основание на външния свят да съпостави заявления и действия. Досегашната политика се основаваше на един базисен прагматизъм -  равна или сравнима заинтересованост по двете направления – с леки "предпочитания" към европейския проект "Набуко", доколкото все пак сме членове на ЕС. Този подход предполагаше като задължително условие правителството да не изразява открити предпочитания и най-вече скепсис относно шансовете на "Набуко". Още повече, че без него играем без европейски партньори и ЕК, поради което шансовете за реално натоварване на интеконектора с Турция и алтернативен внос на неруски газ остават виртуални.

Какво се промени след подписа ни по "Южен поток" и новия газов договор? И много, и малко, но достатъчно, за да се променят възприятията на външния свят за нашите намерения и цели. От една страна, на всички е ясно, че

за да получи реални краткосрочни изгоди в ниска цена на природен газ. По-добре синигер в ръката, отколкото орел в небето. До тук добре. Но тези ползи ще действат в краткосрочен порядък, да не говорим, че дори "рекордното" 21% намаляване на цената пак ще я остави над борсово балансираните цени на природния газ в Западна Европа за години напред.

Сами преценете – сключеният тези дни договор между "Статойл" и "Винтерсхал", структура на БАСФ, е също за десет години, изцяло е базиран на борсови ценови репери, за 45 милиарда куб. м и е на стойност 17.4 милиарда евро, т.е. 350 долара за 1000 куб.м!? Дотук със самодоволството и хвалбите по отношение на ниска цена на природния газ.

Как мислите, дали случайно торовете или химикалите, произведени при тези цени, или парното отопление ще бъдат по-скъпи от тези, на които българските потребители купуват? Да не мечтаем за цени под 100 долара на 1000 куб.м, каквито са в САЩ. Там сме си наложили мораториум не само да добиваме, но и да знаем.

Да напомним нашия случай – договорът е за 10 години, с право на ревизия на цената след третата година, но не повече от два пъти при 80% задължително плащане над 2,9 милиарда куб.м, което на практика не оставя място за маневри на "Булгаргаз". С този политически акт трудно ще убедим други играчи да влязат на българския газов пазар с алтернативен внос и ниски цени.

В началото количествата на транзитиран газ по "Южен поток" ще бъдат само 15,3 милиарда куб.м с прогноза да стигнат пълен капацитет (ако това изобщо стане някога) до 63 милиарда куб.м след 2019 година. Остава интрига схемата за компенсиране на нашата част от дяловия дългов капитал при такава постепенна схема на натоварване и да останат средства за детски градини, стадиони, пенсии и магистрали. Дори да приемем, че заемът – за нашия дял и част от дълга – ще бъде отпуснат при свръхоптимистичните 4%, при 90% (което си е пожелание точно за Коледа), при минимални оперативни разходи, преди данъци, пак полагащото ни се от дивидентите едва се съизмерват с равнището само на лихвите.

с които трябваше да бъде "продаден" на българските избиратели прословутия енергиен шлем на Тройната коалиция и президента Първанов.

Трудно могат да се оценяват дългосрочните последствия от влизането ни в "Южен поток", защото координатната му система е неясна и променлива, което силно напомня на проекта АЕЦ "Белене" – силни политически намерения и слаби или неясни конкретни ходове при структуриране и управление на проекта. Всеки път, когато акцентът се постави върху търговската тайна и конфиденциалността, като не се информират парламент и професионална общност по време и след постигането на договорености, е почти сигурно, че има нещо за прикриване – корист, липса на воля или неувереност.

Визитите на Милер в България и в Украйна в два поредни дни за пореден път потвърдиха тезата, че "Газпром" има за цел да използва нашия подпис като политическа "бухалка" срещу Украйна, за да получи собственост върху нейната газопреносна система като минимум и като максимум тя да загърби отношенията си ЕС и да влезе в митнически съюз с Русия, Казахстан и Беларус. За да не остане и грам съмнение, че на никой в Русия не му се строи газопровод заради бизнеса, а заради геополитически амбиции и ползите за изпълнители и строители, няколко дни по-късно Алексей Милер сервира поредната порция "силови новини" с намерението да увеличи транзита през Беларус с 20-30% по притежаваната от него мрежа на "Белтрансгаз", отново за сметка на украинския.

За изненада на Кремъл обаче тоталният натиск срещу Киев се обърна срещу него и даде обратни на очакваните резултати – сигнал, който трябва да разчитаме, ако искаме да разберем нашите шансове в проекта "Южен поток". Вместо да омекне, позицията на Киев се втвърди и не само, а и рязко намали заявките за внос на руски природен газ до и под 20 милиарда куб. метра за година (от над 50 милиарда куб.м пред 10 години). Преценете сами – "Газпром" губи над 10 милиарда долара от продажби и на практика разрушава втория си по значимост пазар след германския, за да лиши Украйна от 2,5 милиарда долара такси от транзит! Киев реши и вкара в играта най-големите енергийни играчи на Запада – "Ексън Мобил", "Тексако", "Шеврон" и "Шел" с незапомнени за мащабите на страната ангажименти за инвестиции в проучване и добив на  нефт и газ, в това число и шистов. Руският национализъм на Путин срещна достоен противник в лицето на украинския национализъм на Янукович.

приели сме руската позиция, нейните аргументи и ходове, но не и дългосрочните варианти за развитие на ситуацията.

Първо, в интервю пред един от най-влиятелните бизнес вестници в света бе казано, че България оценява шансовете на "Южен поток" като по-високи и за предпочитане пред тези на "Набуко", което бе разчетено в Брюксел и столиците на нашите партньори и съюзници като проява на антисолидарност с Европейската комисия, която в момента прави разследване срещу "Газпром" за антимонополни практики. Част от него са и договорите на "Газпром" с "Булгаргаз".

Оставаме настрана другите меко казани "странни" тези в това интервю, защото в публични изказвания по външни медии всеки политик може да си позволи някаква умерена доза моментен ентусиазъм. Лошото е, че нарушаваме златното правило – да не даваме политически сигнали за предпочитания към който и да е проект, а да ги стимулираме, за да имаме реален избор и осигурим и двата проекта през България. Още повече, че няма сведения "Булгаргаз" или БЕХ да са ангажирали значителна част от капацитета на "Набуко" за пренос на азерски или туркменски газ – т.е. да сме активна страна в решението на проблема с ресурсната обезпеченост на проекта.

Второ, всички играчи на енергийния пазар се задават въпроса: Какво всъщност искат българите? Особено в такъв съдбоносен момент, когато предстои консорциума "Шах Дениз" да избере по кой път да пласира своя газ – или към Италия през Гърция чрез проекта на Трансадриатическия тръбопровод, или през България – чрез проекта "Набуко". Нашите шансове съвсем не се оценяват като водещи или дори като равни. И разковничето се крие в думите на вицепрезидента на консорциума Шах Дениз от Бритиш Петролеум Ал Кук, който недвусмислено повтори критериите за избор на трасе след Турция пред конференцията на Атлантическия съвет в Инстанбул тези дни:"Ние ще трябва да удовлетворим две страни – търговската страна и политическата страна. Търговски погледнато, ние трябва да бъдем сигурни, че ще имаме конкурентните цени за природния газ и за транзита. Политически, ще гледаме дали имаме силна подкрепа на правителствата". Само преди два месеца правителствата на Гърция, Албания и Италия дадоха тази подкрепа. Нашето правителство изтъкна, че "Южен поток" има по-големи шансове от "Набуко", което пазарите трудно биха оценили като равностойна политическа подкрепа за "Набуко" с тази на правителствата на Гърция, Италия и Албания за Трансадриатическия проект.

България може да остане без нито един транзитен проект или само с губещ "Южен поток". За радост това не е още факт, но е възможен сценарий. Основното и оставащо предимство на "Набуко-Запад" пред Трансадриатическия газопровод е по-голямото текущо и прогнозно потребление в региона, през който "Набуко" минава, което съкращава инвестиционния риск.

Както посочихме по-горе, "Южен поток" е силно политически мотивиран проект без особен икономически смисъл, защото ще добави 63 към сегашните 300 милиарда долара транзитен капацитет към Европа за руски газ при спадащи годишни продажби под 150 милиарда куб. метра. Няма как "Газпром" да постигне по-голямо натоварване на "Южен поток", отколкото постига при по-логичните "Северен" или "Син поток". Приходите на руския газов монопол се свиват с темповете, които нищо чудно да превърнат проекта "Южен поток" в предвестник на необратими икономически трусове за "Газпром" и политически за Русия.

Точно така, както политическите свръхамбиции на "звездните войни" поставиха началото на края за Съветския съюз. Неслучайно списание "Форбс" определя "Южен поток" като последния гвоздей в ковчега на "Газпром". Дори при своите мащаби руският газов монопол не може да си позволи да рискува да хвърли на вятъра близо 27 милиарда долара и още повече за развитието на източни трасета и терминали за втечнен газ. Ако сме истински партньори, трябва да говорим открито и да предупреждаваме за рисковете, защото в подобни проекти всичко е споделено – и рисковете и ползите, както за българските, така и за руските данъкоплатци и потребители.

В този смисъл, приходите от "Южен поток" не са нито толкова сигурни, нито неминуеми, както ни се иска. Каквито и гаранции да има в договорите – в това число и "супергаранцията" в акционерното споразумение за 90% запълняемост на газопровода, те не дават никаква сигурност. Ако "Газпром" не получава достатъчно приходи от продажби на крайни клиенти, той няма откъде да финансира транзитните разходи до очакваните равнища на принципа "транзитирай или плащай".

Историята на наши "постижения" при реализирането на неустойки или обезщетения за пропуснати ползи срещу "Газпром" или руски енергийни фирми е повече от обезкуражителна. Спомнете си само договорите за насрещни доставки на стоки и услуги по стария дългосрочен договор за доставка на природен газ, или бартерните схеми при внос на ядрено гориво отново срещу износ на стоки и услуги, или безславното предоговаряне на газовия договор през 2006 година при "твърди клаузи", или нереализираното усвояване на банкова гаранция при отказа на РАО "ОЕС" от покупка на ТЕЦ "Варна" /а там ставаше въпрос за някаква малка сума от 5 милиона долара/, или преките загуби от схемата със старото оборудване от АЕЦ "Белене", което напусна България на обща и неплатена стойност от няколко десетки милиона долара, а беше заприходено в Калининската АЕЦ за няколкостотин милиона. И това далеч не е пълният списък.

Трябва да съзнаваме, че клаузите които сме подписали по "Южен поток", и процедурите за възлагането на поръчки и изпълнение

в това число и "пазарното" равнище на транзитните такси на фона на обявените "свръхвисоки" разходи от 3,4 милиарда евро. За сравнение – двата проекта в Германия, които поемат на суша количествата природен газ, преминали през морския участък на "Северен поток" /в този смисъл сравнението е повече от подходящо/ – ОПАЛ и НЕЛ, при сравними дължини и преносни капацитети – струват около 2 милиарда евро. Ако допуснем значима разлика в транзитните такси на "Набуко" и "Южен поток" в резултат на мерене с различни аршини, на преки и свързани подкрепи, то тогава ще сме дали различен от заявените намерения за подкрепа или силен интерес сигнал на всички компании и страни, ангажирани като реални и потенциални партньори в реализацията на проекта "Набуко".

Трябва да е ясно, че всеки нов крупен инфраструктурен проект за пренос за газ от Каспийския регион, Централна Азия или Русия тепърва ще се сблъсква с нарастващи проблеми с намирането на нови пазари в крайната точка – Италия. По изнесени миналата седмица данни за конференция на МАЕ днес в Италия има над 40% свърхпредлагане на природен газ, което е функция и на диверсификация на доставките и на намаляване на потреблението с повече от 6 милиарда куб.м на годишна база.

Постепенно това свръхпредлагане ще се пренася на изток до производителите, което прави изключително мрачна прогнозата за бъдещето на газопроводните мастодонти от предшистовата ера, без значение дали са руски или други.

Да не говорим, че трябва да си държим всички опции отворени в случай на недостатъчно натоварване на съществуващите магистрални газопроводи, особено по направление Турция. Трансбалканският газопровод винаги може да се обърне в реверсен режим и да уплътни интереса на Украйна да транзитира своя газ през ТАНАП. Затова не трябва с лека ръка да жертваме заради "Южен поток" използването на каквато и да е част от сегашните ни транзитни капацитети.

Вместо да залагаме на бъдещи маловероятни приходи и да озвучаваме предпочитанията си към "Южен поток", който има всички изгледи да заприлича на неговите събратя от енергийния шлем, трябва

през българска територия. Ако липсата на пазар за нови значителни количества може да отложи и в последна сметка осуети "Южен поток", то политическите предпочитания към него, подобни на цитираните в интервютото във "Файнаншъл Таймс" "мисли на глас" могат да лишат "Набуко" от конкурентни предимства не толкова спрямо "Южен поток", а спрямо основния му опонент в Южния коридор – Трансадриатическия газопровод.

По-малката беда е, че можем да се окажем без преминаващ през наша територията нов магистрален газопровод. Има много по-лош вариант – да разчитаме на бъдещи приходи, които никога няма да се случат. По-голямата е, че ще сме пропуснали златно време да погледнем върху ресурсите и лостовете, с които разполагаме, за да постигнем бързи и малки "победи" с малки инвестиции в местния добив и интерконекторите – там, където мащабът на нашата икономика и компании позволяват да действаме сами.

Друг признак за небалансираност, който трудно ще се приеме като признак на европейска политика, е селективния подход и предложение с конкретни площадки без конкурс или търг да се строят газови електростанции в България. Не е ясно въз основа на какви критерии е избран точно "Газпром", как са избрани площадките и кой и кога е решил, че няма смисъл да се прави състезателна процедура с участието на западноевропейски или американски фирми, които имат по-добри технологии, а както е видно, имат и по-евтин природен газ. Да ви напомня това на "състезанието" за АЕЦ "Белене" с две руски компании!? Докато не спазваме собствения си закон за обществените поръчки, докато не спазваме глобалните добри практики за проектно развитие и гарантираме избора си чрез конкуренция на възможностите, ще сме обречени да възпроизвеждаме бедността си и пропускаме шансовете си.

Излиза, че не можем или не трябва да направим нищо, преди "Газпром" да си е гарантирал монополен пазарен дял и нефтено индексирани цени за следващите десет години. А може би затова не ни трябват "Набуко", шистовият газ и нефт? Алтернативни количества природен газ могат да постъпват още от края на следващата година– първо през Румъния /тази възможност бе вече загатната от румънска страна/, след това пряко или през суап сделки с гръцки и турски компании. Много преди да станат и "Набуко" или "Южен поток".

За да се решат ключови за развитието ни енергийни уравнения, трябва повече работа, по-малко шум и политическа суета.