Ако някой си е мислел, че скандалът "Венета Марковска" ще бъде здравословно използван за поуки от върха на съдебната власт - да спре да се надява.

Така най-кратко мога да обобщя онази част от последното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък, в която натоварените с толкова надежди за промяна нови членове на върховния орган на съдебната власт трябваше да разгледат едно предложение на член на съвета.

За какво става дума: Ден по-рано членът на ВСС от съдебната квота Калин Калпакчиев предложи в 4 точки ВСС да предприеме действия, които - ако ги обобщя - щяха да покажат дали новият ВСС смята да изпълнява задълженията си за изчистване на обществените съмнения за зависимост на правосъдието или смята да подремва до края на мандата си, прикривайки се зад легендата за своята различност, понеже бил избран прозрачно и публично.

Калпакчиев предложи:

- Да се създаде работна група към правната комисия на ВСС, която да включва представители на съсловните оранизации на съдиите, прокурорите и следователите, която да изготви най-сетне правила за кариерното израстване на магистратите - за атестирането, конкурсите, повишаването... (Този въпрос беше непрекъснато сочен като болен и хаотично решаван, дори злоупотребяван, от стария ВСС).

- Да се създаде временна комисия към ВСС, която да провери и излезе с доклад как във Върховния административен съд (ВАС) се разпределя материята по колегии и и отделения, как се спазва Законът за съдебната власт (ЗСВ), изискващ  случайно разпределение на делата, как се спазват неписаните правила за определяне на съдиите в петчленните състави и създават ли те гаранция за независим и безпристрастен съд. (Аз лично в репортерско качество съм проучила случаи на неясно определяне на съдебните състави в текста "Зависимости: неслучайното правосъдие на  ВАС", като се постарах да изнеса максимално конкретни факти, за да улесня ВСС да извърши проверка, и очаквах съветът да вземе отношение към фактологичната част в цитирания анализ).

- ВСС да проведе дискусия за деонтологичните (етичните) аспекти на казуса "Маровска", да изготви позиция за благопристойно поведение на магистратите, когато са номинирани за високи държавни  длъжности, за допустимите граници на медиен интерес към личната им сфера. (Нали довчера държавата се тресеше от скандала "Марковска" и журналистите се чудехме какво можем и какво не бива, когато навлизахме в личния живот на съдията!)

- Временна комисия към ВСС да провери движението на всички досъдебни производства срещу неизвестен извършител, свързани с дейността на магистрати. (Нали довчера стояхме втрещени от   съобщението на прокураутрата до президента в деня на клетвата в КС, че имало досъдебно дело "срещу неизвестен извършител", ама то всъщност визирало онзи злополучен бизнесмен Георгиев, който бил приближен на съдия Марковска, която е и зам.-председател на ВАС, а тъй като трябваше да й бъде попречено да се закълне, дайте да го съобщим сега - пък няма да отговорим защо две години нищо не сме правили по това дело.)

И какво, мислите, че се случи във ВСС в отговор на тези предложения?!

Отказ да се решават проблемите, желание

докато обществото забрави фактите, които са го разтърсили. Това се случи.

От пукащото, отекващо и на практика заглушаващо звука техническо съоръжение, с което ВСС ни осигурява на нас, медиите, публичността на своите заседания, успях да доловя, напрягайки пределно слух, едно непрекъснато, напоително, безсмислено говорене, тоест препращане на темата от една на друга постоянна комисия, но не и да се вземе отношение по съдържанието, тоест да не се признаят ключовите проблеми по управлението и кадровата практика на съдебната система.

Първо Юлиана Колева (парламентарна квота - ГЕРБ) каза, че работните групи от съдии, които да изработят правилата за конкурсите и атестирането, не били никак полезни, защото ще забавят работата на ВСС. За прякото участие на съдиите в управлението на системата сякаш никой не е чувал; сякаш само преди седмица Съюзът на съдиите (ССБ) не е изпратил до ВСС поредното си писмо с конкретни предложения. Нито се взема отношения по тях, нито се отричат.

Соня Найденова (парламентарна квота - ГЕРБ) обърна внимание на писмото на ССБ, но предложи то да бъде изпратено до всикчи комисии на ВСС. Много ефективен начин за цялостно, последователно, пълно бюрократизиране на съвета до окончателното му откъсване от съдиите и прокурорите.

Открояващ се акцент в дискусията постави председателят на ВАС Георги Колев: Нямало смисъл да се проверява ВАС, понеже работел добре, случайното разпределение на делата било осигурено, а петчленните състави определя той, понеже такъв бил законът и така е било винаги (?!).

Но най-впечатляващото беше мнението, около което се обедини мнозинството - че ВАС не може да се проверява от никой орган.

Така коментираха твърдението юристи, до които се допитах (извън Калпакчиев). ВСС е орган за администриране на съдебната система с обща компетентност и може да проверява всички органи на съдебната власт с цел да се осигури ефективно управление - това ми казаха трима юристи. Да се провери организацията на работа във ВАС, дали се спазва случайният принцип на разпределиние на делата, от което е елемент и формирането на съдебните състави, тоест да се повери как се спазва ЗСВ не означава да се проверява дейност на съда по НПК, на което наистина ВСС няма право. Това членовете на ВСС, разбира се, го знаят, но въпреки това се захванаха с безплодна дискусия, с отегчително празнословие, с взаимни подпитвания може ли или не може ВСС да проверява делата срещу неизвестен извършител и дали прокуратурата или инспектората към ВСС можел...

Само Елка Атанасова (прокурорска квота) обясни каква е разликата между досъдебни производства срещу известен и неизвестен извършител. Напразно.

В резултат на тази безумна, в смисъл - с предварително ясна безплодност, дискусия, в която основно се спореше може ли ВСС да проверява ВАС и прокуратурата и дали да се отложи точката от дневния ред, разбирай - как да се отървем от "горещия картоф", под снизходителните погледи на иначе загрижените за реформиране на съдебната система  членове на ВСС, започна гласуването. Жалка картина!  По втория и четвъртия въпрос - за проверките във ВАС и ВКП, имаше само един глас "за" - на предложителя.

 

Спрях се подробно на това заседание, защото то е симптоматично: В четвъртък

като маскира това с  бюрократични хватки, докато забравим същността на въпросите. Липса и отказ от компетентност за големите  пороци на съдебната система. Без сили и възможности за анализ, проверка и обобщение на случая "Марковска".

(Като добавим и амбицията, с която мнозинството във ВСС се противопоставя да бъдат променени  правилата за избор на главен прокурор, като се приеме наистина гарантираща честен избор процедура на гласуване с бюлетини, за да се елиминират съмненията за възможни технически манипулации, изводите стават още по-мрачни...)

Правя тези обобщения с максимален стремеж към обективност, избягвайки обяснения от друг вид. Каквито сякаш ме подтикваше да направя председателят на ВАС Георги Колев: по време на дискусията той си позволи да каже, че знаел "защо ССБ иска проверка на ВАС за петчленките" - защото имало "медийно подклаждан личен интерес от това" - разбирай има дисциплинарни дела във ВАС на членове на Съюза на съдиите. Отказвам да оценявам безпристрастността на съдията-председател на ВАС, от чийто съд наказаните магистрати очакват независимо произнасяне...

Казах в заглавието " и този ВСС като стария", но анализът на вчерашното заседание ме принуждава да се коригирам: дали като стария или по-лош, в смисъл силно разочароващ? Старият поне беше откровен - така ще провеждаме кадровата си политика и толкоз, ще си назначаваме когото си искаме и обяснения няма да даваме, а премиерът обясняваше наглостта им с аргумента - "не сме ги избрали ние във ВСС, а тройната коалиция".. Докато новият ВСС дойде с напоително говорене за промяна и прозрачност,  половината му членове са избрани вече не от бившите, а от новите управляващи,  дори Брюксел страшно се зарадвал и много ни похвалил!

И какво - ще дочакаме ли промяна?