Вазовските машиностроителни заводи, старата гордост на българската оръжейна промишленост, най-вероятно ще фалират. Единствената драма от това напълно естествено икономическо събитие ще е за работещите в тях над 3000 човека, които продължават наивно да вярват, че държавата и лично премиерът ще ги спаси, ще им намери добър и любящ синдикатите и колективните трудови договори приватизатор, че БНБ ще им даде безлихвен заем за изплащане на заплатите, че правителството ще ги слее с Кинтекс, за да имат пари и прочие нереалистични щуротии. Аз обаче мисля, че този път няма да им се размине и ще се опитам да защитя тезата си.

- друго неефективно държавно предприятие в подобно плачевно икономическо и финансово състояние. БДЖ обаче е своеобразен естествен монопол, неотменима част от транспортната система, а и заради социалната функция с превоза на пътници правителството ще продължи да спасява постоянно с дотации. Все пак трябва да се отбележи, че макар и с огромно закъснение кабинетът разбра, че е по-добре, докато въобще е възможно, да се отърве поне от БДЖ Товарни превози на някаква цена, отколкото да продължи да го "управлява".

ВМЗ обаче не са железниците и колкото и безсърдечно да звучи, икономиката на страната може да съществува и без тях в това им състояние. Както знаем, другите бивши държавни оръжейни гиганти като "Арсенал", "Дунарит" и т.н. са отдавна приватизирани и се справят добре, но естествено в много по-съкратен и икономичен състав, както е и естествено да бъде за един нормален собственик.

Да, ВМЗ са структуроопределящо предприятие за Сопот и евентуалния му фалит краткосрочно ще изправи освен работниците и кредиторите и самата община на ръба на оцеляването, но в същото време ще даде и ясен сигнал - всяко отлагане или забявяне на действията на законите на свободната икономика неизбежно води до подобен тъжен край. Втората причина, поради която очаквам ВМЗ да фалира е, че

Нормалните инвеститорите са на първо място икономически грамотни, кой ще е този приватизатор, готов едновременно да поеме 150 млн. лв. необслужвани дългове, 3200 работника (или 20 или 30 % по-малко, което е горе-долу същотото) плюс колективен трудов договор плюс синдикати. Той да се опитва чрез смело преструктуриране и търсене на нови клиенти да сложи дружеството на крака или да предпочете доброволно да се бори всекидневно като прасе с тиква едновременно с кредитори, работници, синдикати и държава. Съжалявам, но луди няма и отказът на единствения кандидат ЕМКО беше даже много мек, да не говорим за излишната публичност и създадени напразни очаквания.

Не е лошо да си припомним казуса с ОЦК Кърджали, където вместо приватизатор дойде синдик и вместо някой да поеме 200 млн. лв. дългове и 700 работника, купи активите за примерно 10 млн. лв., без това да го ангажира кога, в какъв формат и с колко служители ще въстнанови производството. Или пък да се върнем още по-назад до "Кремиковци", където се изредиха знайни и незнайни собственици, но чиито активи в крайна сметка бяха продадени от синдик за около 500 млн. лв. при над 2.5 млрд. лв. дългове и над 3000 служители. В крайна сметка никой нормален инвеститор не е длъжен да плати толкова, колкото продавачът иска, а колкото е икономически и пазарно оправдано, и даже славната история не помага, уви.

Кои са виновните за очаквания летален изход на ВМЗ е кристално ясно -

и на практика обрекли го на фалит и служителите му на глад, включително и последното, провъзгласило се за дясно.

Ако оздравителната програма беше започнала в средата на 2009 г. и беше достатъчно радикална, поради високия рейтинг на кабинета тогава някакъв шанс за инвеститор можеше да има. Сега вече е твърде късно и ще има само мъки и отрицателни последствия - и за предприятието, и за служителите и кредиторите, и за правителството, и за ГЕРБ като политическа сила. Случаят с ВМЗ е още едно тъжно доказателство как се справя държавата и политиците като собственик на предприятие.

И ако за финал си припомним театралния критик Станиславски, той беше казал, че когато една пушка в първо действие виси на стената, до края на пиесата тя обикновенно гръмва. Цитатът може да е неточен, но ми се струва подходящ за финал на темата.

ПП.  Впрочем недалеч от подобен тъжен край е и ТЕЦ София, което правителството упорито отказва да продаде и продължава да "управлява", но както и да е.