Никога не съм говорил от сцената на опера, надявам се, че не очаквате да запея. Днес ще говорим за едно нещо, наречено laughtivism. Всички знаем за модерните понятия "хактивизъм" и "кликтивизъм" (свързани с дигиталната култура - бел. ред.), но днес искам да изследваме по-задълбочено силата на хумора и креативността и как те могат да променят обществото. Какво общо имат смехът и шегите с революцията? Точно на това е посветена моята история.

От векове изследователите на обществото говорят за едно нещо - условия. Те наблюдават социалната промяна, наблюдават революциите и казват: "Нуждаете се от такъв процент образовани хора, за да направите революция" или "О, никога няма да направите революция, ако хората живеят разпръснато", или "Ако са твърде щастливи и добре платени"... Условия, условия, условия.

Прекарах над 10 години от живота си, пътувайки по целия свят и срещайки се с бунтари. И научих едно нещо -

Емоциите движат хората в една или друга посока.

Ако се вгледате в портретите на традиционните революционери като Ленин, Лао, Че, Кастро и дори Тито, ще видите, че са много мрачни и сериозни хора. И логиката е, че те трябва да са сериозни, защото се занимават с нещо толкова сериозно като революция. Съвсем различни обаче са модерните бунтари. Те пеят, танцуват, барабанят, подсвиркват, усмихват се, покрити са с цветове и послания и всички изглеждат нелепо по свой начин. Големият въпрос е кой е по-правилният подход.

Има едно страхотно изследване на американските учени Мария Стивън и Ерика Ченовет - Why civil resistance work. То разглежда 323 различни кампании от началото наХХ век до 2006 г. Резултатите са впечатляващи. Изследването показва, че ако си сериозен в подхода си към революцията, шансовете ти за успех са 26%. Ако изглеждаш нелепо и имаш неагресивен тон, шансовете ти са два пъти по-големи. Така че тези странно изглеждащи хора знаят точно какво правят и всъщност изобщо не са абсурдни.

Има три основни причини

особено когато те са насочени срещу големите на върха, диктаторите. Първо - хуморът стопява страха. Страхът е въздухът, който диктаторите дишат. Когато няма страх, те не могат да оцелеят. А нищо не може да изпари страха по-бързо от радостта и смеха. Второ, хуморът прави инициативата готина и ако си готин и открит, всеки ще иска да се включи и така движението ще нарасне. Трето - подигравката създава огромен натиск върху властта. Ако тя реагира ще изглежда глупаво, а ако не реагира - още и още хора ще се включват в шегата.

Научих за комбинацията между хумора и дилемата, когато бях млад студент в Сърбия. Имахме малко движение от около 15 души и всички средства, с които разполагахме, общо бяха около 50 евро. Тогава измислихме революционната идея да вземем един стар варел, да направим дупка в капака и да сложим портрета на обичния ни президент Милошевич на стената на варела. Когато сложиш монета вътре, си купуваш правото да го удариш с всичка сила (с бухалка). Оставихме варела в главната търговска част на града и отидохме за кафе. Само за минути имаше опашка от хора, чакащи да "покажат уважението си".

Но това не е най-забавната част. Тогава дойде полицията. Какво, по дяволите, можеха да направят? Да арестуват хората на опашката? Да арестуват нас, като не знаят кои сме? Можете да се обзаложите, че

Представете си двама полицаи, товарещи варел в патрулката си... Това беше най-страхотната снимка в Сърбия за месеца. Обиколи всички вестници и беше наистина забавен случай.

Тази комбинация от хумор и действия, провокирани от дилема, винаги работи най-добре, когато имате глупаво ограничение. Ето пример - в Иран на жените им е забранено да посещават спортни събития, въпреки че там, както навсякъде другаде, има много спортове.

Група смели жени решават да покажат позицията си и дегизирани като мъже отиват на решаващия мач за световната купа между Иран и Украйна през 2006 г. Те не просто присъстват, а сядат на видимо място и влизат във всеки кадър на камерите. Какво могат да направят властите - да ги изведат публично и да създадат международен скандал, или да ги оставят да седят по местата си и да дават "лош" пример? Мисля, че се досещате кое е "по-малкото зло". По-късно иранският режисьор Джафар Панахи направи документален филм за случая, който му спечели международна слава. Заглавието на филма е Offside ("Засада").

Да използваш хумор означава да не подминаваш лицемерието. Когато движението "Окупирай Уолстрийт" удари силно в САЩ миналата година, първото действие на нюйоркската полиция беше да вдигне ограда около култовата гигантска статуя на бика пред сградата на стоковата борса.

Е, една много силна група активисти на лафтивизма в САЩ, наречена Yes, man!, излязоха с много проста и забавна идея. Двама от тях, облечени като клоуни, отвличаха вниманието на полицията, докато мъж, облечен като матадор, прескочи оградата, символично уби бика и си спечели безплатно возене на покрива на полицейската кола. Това видео има около 1 млн. гледания в YouTube.

Миналогодишните демонстрации срещу изборите в Русия не бяха лимитирани само до Москва и Санкт Петербург. Забрани за протести по улиците имаше на още десетки места. Тогава в малкия сибирски град Барнаул миналия февруари хората измислиха нещо гениално. Извадиха играчките на децата си на централния площад и организираха протест на играчките. 

Всичко беше наред, хората се забавляваха, полицията не направи нищо, защото би било нелепо. След това обаче идеята влезе в YouTube и придоби огромна популярност. Можете да си представите, че на някой в Кремъл тази идея изобщо не му е харесала, и е решил, че трябва да направи нещо, за да може, ако отново има такива своеволия, полицията да може да реагира. Затова правителството издаде официален документ, който казва: "Протестът на 100 играчки от "Киндер сюрприз", 21 пластмасови войника и 10 колички е

От Русия отиваме на Балканите - в Черна Гора. Знаете, че да ти се загуби багажът по летищата не е никак приятно, но пък не е и голям проблем. На мен ми се случва непрекъснато. Заедно с багажа, разбира се, губиш и последните чифтове чисто бельо - също доста неприятно. Но, когато си обвинен, че използваш държавни пари, за да си купиш ново бельо, както се случи на премиера на Черна гора миналата година - тогава си загазил...

Какво се случва после? Местна антикорупционна група организира протест пред сградата на правителството, събира голямо количество старо бельо и окача на простор по един чифт за всеки министър, за да си имат, ако им се изгуби багажът. 

Има безпощадни места в този свят. Едно от най-страшните в момента е Сирия, където от повече от година хора се избиват по улиците. Но смъртта не попречи на група сирийци да реализират идея, която е тяхната версия на протест. Отидете в YouTube и потърсете групата Top Goon, която отразява ситуацията в Сирия и пародира правителство. Напук на всичките бомбардировки и ужаси хората са изразили своя дух и все още вярват в хумора и в ненасилствения протест. 

В Египет пък две години след като Мубарак беше свален и новият президент Мурси започна да си присвоява все повече власт, незабавно се появиха карикатури с неговия образ. Само за минути силата на лафтивизма там не само роди тези карикатури на новия президент като фараон и породи хиляди шеги и подигравки по негов адрес, но помогна на милиони хора да продължат да протестират и да задържат демокрацията.

Разбира се, правителството се отбранява както може, а

Но това, момчета, не е начинът. Когато го има духът на лафтивизма, хората надвиват ограниченията си и не можете да ги върнете обратно в кутията.

Големият урок тук е, че независимо дали са избрани по демократичен път или не, политиците имат сходен модел на поведение. Може би прекарват твърде много време в това да се наблюдават отстрани - на тв екрани, на големи билбордове или по страниците на вестниците... Знам, че знаете за какво говоря. Тези шеги могат да замърсят имиджа им пред самите тях.

Има толкова много креативни, свежи и забавни начини, по които можем да се борим за демокрация, за правата на човека и срещу злоупотребите с властта. Така че продължавайте да си проправятe път към свободата със смеха. Бъдете дръзки, забавлявайте се, променяте света с усмивка на уста.