Колко тягостно е, че през 2013, на човек може да му влезе в главата изречение на Тодор Живков, непознат за много гласоподаватели необразован диктатор от близкото минало, и то да му се стори някак си актуално: "Верно, че идеята за безядрена зона на Балканите беше моя, но другара Попандрей я прегърна като своя." Той не е имал предвид енергетиката, по скоро изпълняваше московска PR поръчка във връзка със Студената война, която надали особено го вълнуваше. Бяха му казали обаче, че не би било хубаво Турция да се въоръжава с атомно оръжие или из Средиземно море да заплуват ядрени глави и той си свърши балканската медийна поръчка. Ето че сега сентенцията е валидна и за това как Балканите ще произвеждат и харчат ток.  

Енергетиката никога не е затворен национален въпрос. Още по-малко пък ядрената енергетика. Народното решение за развитие на ядрената енергетика в България е и

Гласувайки ЗА развитието на атомната енергетика в България, българинът гласува единствено за развитие на атомната енергетика в Турция. Не че в това има нещо лошо, ако издигането на ядрени централи не те притеснява, но все пак е добре няколкото души, които ще идат да гласуват на беленския референдум, да знаят за какво гласуват.

Простата истина е, че АЕЦ "Белене" няма да бъде построена. Няма някаква особена причина да вярваме, че след като България е строила Белене 31 години, след още 31 ще успее да звърши заветния си проект. Малко вероятно е в страната да се появи финансов министър, чието счетоводно мозъчно здраве да му позволи да одобри субсидиите, които една ядрена електроцентрала изисква (независимо как точно, за спокойствие на избирателя, ги наричаш). А ядрена централа без субсидии няма. Освен това нито темпът на икономически растеж, нито политическата ни и географската ни позиция правят една нова ядрена централа стратегически важен проект за България.

С Турция е различно. Тя е десет пъти по-голяма от България във всяко едно отношение, със значително по-динамичен икономически растеж, без традиционни енергийни източници, с изключение на долнопробен лигнит и, значителен, но недостатъчен воден ресурс, с доста несигурно бъдещо членство в Европейския съюз и напрегнати отношения с комшиите си, на които страната плаща $54 милиарда на година за 80% енергийна зависимост. От сега до 2020 г. нуждите за електронергия в Турция се очаква да растат между 6.5% и 7.5% на година и до 17 години страната да е удвоила нуждите си от електроенергия. Поне така си мисли турското правителство, което може да си позволи един-два прескъпи енергийни проекта, които могат и да се провалят. Освен това Турция продължава да е извън ЕС и няма кой да наложи строгите норми за енергийна ефективност, на които са подложени страните членки. По границите и къкрят няколко военни конфликта. С основание или без, тя смята, че енергийната й сигурност е въпрос на оцеляване на страната, и заради това и заради размера й, няколко неизгодни енергийни проекта нямат да я сринат в прахта.

С други думи, изгодно,

Когато опре до мнението на страните членки на ЕС за бъдещето на атомната енергия в Турция, страни като Австрия, Германия и ред други, подкрепени от силно антияндрено обществено мнение, ще правят всичко възможно да разубедят (меко казано) Анкара да строи ядрени централи. С положителния си глас за българския ядрен мираж, единственото нещо, което България може да направи, е да подкрепи идеята за строеж на ядрени електроцентрали в Турция. Всяка друга позиция би била крайно лицемерна, несериозна и дребнаво пресметлива.

В цялата работа обаче има и сметка. Нищо лошо в това Турция да успява и преуспява икономически. Обаче ако, и това е едно много голямо ако, Турция реализира ядрения компонент на стратегията за енергийната си сигурност, тя може да започне да произвежда излишък от ектричество. Тогава

Ако Турция реализира намерението си да вдигне 10ГВ (гигавата) ядрени централи (равно на 10 козлудийски реактора), тя най-вероятно ще се окаже свръхпроизводител на електроенергия и ще извади тази електроенергия на пазара и ще я предложи на България, Гърция и други страни в региона.

С други думи, гласувайки ЗА ядрената енергия, българинът гласува за шест неща:

1. За развитието на ядрената енергия в Турция

2. Против реалното пазарно отваряне на енергийния пазар в региона и Европейския съюз.

3. За строеж на ядрена електроцентрала в близост до България, но не в България, с всички произтичащи от това рискове.

4. Против развитието на възобновяемата енергия в региона, който е особено богат на чисти енергийни ресурси и в който се намира една от двете европейски държави с почти 100% възобновяемо електричество (Албания).

5. Против децентрализацията на енергийната собственост в региона.

И, разбира се

6. В подкрепа на комплекса ни за малоценност, вкоренен в чувство, че все нямаме нещо, което съседът го има.