Има една много хубава книга, издадена в България през 1995 г., на американския писател на бестселъри Уилям Дийл – "Хулигани", в която се разказва за полицаи, бивши военни от Виетнам, които, вбесени от безнаказаната наркопрестъпност в САЩ в началото на 80-те години, започват да изтребват мафиотите.

Дали случващото се днес в страната наподобява сюжета на книгата? Нали управляващите сектор "Сигурност" си плюха в устата да категоризират опита за убийство на Ахмед Доган като едро хулиганство. Хулиганство ли е разстрелът на Златко Баретата пред съдебната палата? Хулиганство ли са стотиците палежи, грабежи, които вече се превръщат в естествен фон на живота на българските граждани?

А

без гражданите да се почувстват поне малко в безопасност?

Бъбривите ръководители на сектора, които се обиждат, когато друг вземе думата по проблеми на сигурността, вече четвърта година зомбират хората чрез ежедневно заливане с митове за спокойствие, благоденствие, ликвидиране на организираната престъпност. Методологията на Кашпировски, ашладисана с основните принципи на Гьобелсовата пропаганда, като че подейства за кратко.

Всеизвестно умни хора започнаха да говорят по медиите, че е вярно, че битовата престъпност се е засилила, но при това правителство е постигната победа над организираната. На въпроса да посочат някакъв видим успех те се затрудняваха с отговора, защото всички героични арести завършиха с не толкова героично освобождаване.

Триумфалното влачене на задържани "под дулата на дружелюбните маузери", както се изразяваше Бабел, като правило завършваше с тихичкото им, по терлички, измъкване през задните изходи на правосъдните институции. Самите вождове в сигурността, когато стане дума за Победата

(защото обичали да говорят с факти!), които, ако трябва да сме точни, често са получени в наследство от предното управление. За освободените – виновен е съдът, който отказва да се бори с престъпността.

Наивистичното убеждение на бонзите в сферата за безопасност, че всички като единен юмрук трябва да въстанат срещу престъпността, са резултат от дълбоко сталинистката им вътрешна същност и трогателното им правно и общо невежество. Те така и не можаха да разберат, че съдът не може да взема страна. Че са важни доказателствата, а не вътрешната убеденост на различни полицейски чинове.

В техните непробиваеми с газов пистолет кратуни всички трябва заедно да се обединят срещу лошите. А лошите са тези, които те не харесват! Фразата на Лидера "Който не харесва Цветанов, е мафиот!" обяснява концепцията за успешната борба с престъпността днес – който не е с мен, е против мен. Тъй като огромна част от гражданите не харесват Цветанов, то те са мафиоти. С гражданите мафиоти сме се справили – гладни, безпарични и без работа, те са натикани в миша дупка и не смеят да гъкнат (с изключение на подбуждани и манипулирани от враждебни политически сили младежи, задръстващи ремонтираните и открити от Вожда градски артерии). Следователно сме се справили с мафията! Гражданите – кучета ги яли! (Това от поговорка се превърна в действителност през последните години.)

Смело, просто и ясно, логически издържано умозаключение...

случили се в рамките на седмица, пропукаха тънкия лед на фалшивата магистрала към безгрижното бъдеще. И слепите разбраха видимото за експертите, за което те сигнализират вече години. Театралните постановки и филмовите сериали не са действителността. Те, освен че се опитват да заменят реалността с желана от управляващите илюзия, са изключително опасни с това, че повярвалите им са беззащитни спрямо ежедневния престъпен натиск. Стара латинска поговорка казва: "Предупреден – значи въоръжен".

Едно управление, хвалещо се с ликвидирането на поръчковите убийства, започна със знаков разстрел – на  радиоводещия Боби Цанков в центъра на града, пред бодигардове, граждани и видеокамери, а краят му е белязан от друг кървав разстрел – на стотина метра от първото – пред Съдебната палата. Така даоисткото разбиране на кръга като идеална форма и индийското – за нулата като прекрасно число, получи своето утвърждаване като любимо философско направление на ръководещите борбата с престъпността.

Опитът за убийство на политически лидер пред очите на милиони зрители бе оскърбително за хората категоризиран като хулиганство. Нещо, което ето така, между другото, се е случило. Някаква, макар и странна, шега. Оръжието не било годно. От пипера Доган най-много да се разплачел (а защо не направо да се разсмее?). Всъщност случилото се е емблема на битието на този управляващ екип.

на всичко, което не им угодно. Замяна на видимото за всички с фалшиви и зле изградени конструкции. Обида от това, че хората не вярват на откровените лъжи.

Никой от твърдящите, че с газов пистолет не може да се нарани човек, не посмя да си постави черепа на изпитание. Проведените експертизи върху свинска глава показаха, че газовият пистолет не може нищо да ѝ направи. Експертите удобно премълчаха, че челният изстрел с пистолет "Макаров" също не може да пробие костта на свинския череп - нещо отдавна известно на гражданите от ритуалните коледни гонения на прасета.

Характерното за "победата" над поръчковите убийства и организираната престъпност е присъщо и на всяка друга възхвала на днешните управляващи. Ежегодните доклади на международните организации, които ясно дават да се разбере, че опитите за хипнотично внушение са неуспешни, са категорични и определят отношението на ЕС и ЕК към България. Организирана престъпност, небивала корупция, лавинообразно нарастваща ежедневна престъпност представляват характеристиките на битието в страната.

Остава волята. Голата воля да се управлява на всяка цена, без знание, без умение, безкритично и безхаберно. Волята да се изкарва черното – бяло и обратно, стига това да е изгодно. Волята да се колекционират апартаменти, скъпи костюми, часовници, пури, телефони "Верту", всичко приятно за ползване и притежание.

В светлината на всичко това като че става очевидно: организираната престъпност не е ликвидирана. Тя е овладяна!