"Бенедикт Шестнадесети е теолог и философ, което го прави също велик европеец, който с делата си даде надежда на тази кризисна Европа. Понеже Европа представлява същина за света, чрез нейното философско обединяване папата помогна на света да се ориентира към мира. Това изключително ясно впечатление възникна в мен по време на годишната среща на различните вероизповедания през 2011 година в Асизи, където Бенедикт Шестнадесети бе за първи път официално поканил малка група невярващи, на които даде думата. Разбрахме, че е отминало времето на подозренията, на съмненията, на колебанията между вярващи и невярващи. На мен лично тази покана ми изглеждаше като преповторение на фразата на Йоан Павел Втори "Не се страхувайте!". Тази фраза имаше особено значение за европейците от Изтока, преследвани от тоталитаризма. Но в новия контекст поканата на Бенедикт Шестнадесети имаше смисъла на "вярващи и невярващи, не се страхувайте един от друг и търсете взаимно разбирателство чрез общуването". Това ми се струва задължително за съществуванието на Европа и за съвместното осмисляне на европейските рани. Това е грандиозно послание не само към бъдещия папа, но и към новите европейски поколения," подчертава Юлия Кръстева.Тя е най-силно поразена от изключителната сдържаност и прецизност в личния стил на Бенедикт Шестнадесети.

"По време на словото си в Асизи той изрече фраза, която завинаги ще остане запечатана в моето съзнание - никой не е притежател на истината. Беше неочаквано от страна на религиозен представител, който априори е склонен да смята, че неговата истина е уникална. Но този папа е хуманист и философ. Обърна се към нас с разбирането, че християнската истина не е нашата истина, макар че поради това, може би, страдаме. После сякаш поясни сам себе си, отбелязвайки, че нашата истина е форма на търсене, която повдига въпроси. Това е вътрешна борба. И той се обърна към вярващите с призива да се вслушват в нас, за да могат по този начин да пречистват вярата си, като черпят вдъхновение и от нас. Това е нещо абсолютно нечувано, което същевременно показва огромна философска задълбоченост, изключителна смиреност и грандиозно предизвикателство към бъдещето на Европа в смисъл на среща между християнския и светския хуманизъм. Този понтификат даде тълкуване на необходимостта на Европа от хуманизъм и схвана, че хуманизмът притежава два бели дроба. Противно на твърденията, Бенедикт Шестнадесети не бе догматичен папа в тесния терминологичен смисъл. В основите на католицизма той потърси онова, което е отворено, което представлява въпросителна, като символично свърза Свети Августин с Хайдегер и Фройд - животът и мисълта са като питане и пътуване," смята професор Кръстева.