Очаквахме, че 2013 година ще ни поднесе изненади, скандали и протести. Но едва започнала, годината надминава и най-смелите предположения. За рекордно кратко време пред вниманието ни се изправиха редица знакови събития. А всяко следващо изяждаше времето за осмисляне на предишното.

Често сме свидетели на подобни вълни. Заливат ни регулярно при наближаване на избори. Различното днес е, че всички те

Както подчертава Хана Арент: "Там, където няма върховенство на закона, отсъства и равенството пред него, властта представлява господство на човек над човека."

Поредицата започна с нападението срещу Ахмед Доган. Въпреки усещането за нещо отдавна отминало, оттогава измина само месец. Предвестник на повсеместна дестабилизиция, изразената "гражданска позиция" (по думите на Неделчо Стойчев - директора на Института по психология на МВР) на Октай Енимехмедов показа, че всичко е възможно.

От залата видимо отсъстваше законът и неговият инструмент – държавата. Затова силата, на която тя трябваше да бъде носител, се премести другаде – в нападателя Енимехмедов, два пъти дръпнал спусъка на огнестрелно оръжие; и в делегатите на конференцията саморазправили се с него поради липсата на представител на закона, който да го арестува и отведе.

Въпреки естественото очакване, че тази новина ще шества в публичното пространство до предстоящите парламентарни избори, първият референдум в демократичната ни история я засенчи само няколко дни по-късно. А той от своя страна загуби актуалност още в първия ден след провеждането му.

Резултатът от всенародното допитване остана неясен.

Нито за гражданите, нито за политическите сили. Този референдум не реши значим за нацията проблем, защото принципите на върховенството на закона бяха подменени с прищевки.

Законите би трябвало да изразяват принципите на естествена справедливост, разбираеми за всеки човек. За съжаление т. нар. закон за референдумите е един от тези нормативни актове, за които това не може да се каже. На какъв принцип стъпва законовото изискване за 4,3 млн. гласували, за да има решението на гражданите задължителна сила, при положение че министър-председателят управлява с малко над 1 млн. гласа? Къде е принципът в това да зададеш два въпроса, но да дадеш възможност за само един отговор?

Оценен като победа от всички участници, референдумът бързо беше заметен под килима от управляващите.

Още на следващия ден премиерът даде на народа си хляб и зрелище. Така отново обезсмисли всички разсъждения на тема закони и принципи. Нахрани протестиращите работници от ВМЗ - Сопот, със собствените им заплати, изработени месеци по-рано; в знак на помирение прегърна бащински жената, изпратила му лук; и хвърли главите на Сергей Игнатов и Ангел Семерджиев към недоволните граждани.

Първото беше направено в името на мира с учените. Второто - с цел да се успокоят очевидно недоволните от цените на електрическата и топлинната енергия граждани.

За съжаление на властта този ритуал не доведе до омилостивяване на обществото. Новият министър на образованието светкавично влезе в конфликт с вицепремиера Дянков, който поиска фонд "Научни изследвания" да влезе под шапката на МОНМ. Научната общност продължава да е недоволна. Протестите срещу високите сметки за ток се разрастват въпреки отсъствието на веднага забравения Ангел Семерджиев*.

Ако в България имаше върховенство на закона, всичко това щеше да ни бъде спестено. Поради спазване на принципи и своевременно упражнен контрол работниците във ВМЗ - Сопот, щяха да получават заплатите си регулярно, а фонд "Научни изследвания" щеше да работи кротко и незабележимо.

Нямаше да има и стрелба срещу Златомир Иванов–Баретата. В една законова държава Съдебната палата е институция, охранявана така, че никой не би могъл да стане жертва на покушение, влизайки през парадния вход. А ако нещо подобно все пак се случи, би последвала лавина от въпроси и оставки. У нас изказването на министър-председателя, че "хора като Баретата трябва да са в ареста", защото "това е здравословно за тях", беше прието като задоволително обяснение за стрелбата в центъра на столицата. Печалният факт е, че без да усетим, започнахме да категоризираме липсата на законност и сигурност като такава, която заслужава нашето възмущение, и такава, която не си струва да забелязваме. Междувременно

Този път към разкритото от сайта "Биволъ" досие "Буда". Документите – ясни и конкретни в своята същност – изненадващо поставиха Бойко Борисов пред изпитание. Трудно е да повярваме, че той (като бивш главен секретар на МВР и настоящ министър-председател) не е знаел за тяхното съществуване. А това прави, меко казано, нелогична неспособността му да ги коментира. Реакцията му е неубедителна, а доводите - развеселяващи. "Аз съм православен, знаете, друг Господ, друг Бог", изтъкна преди няколко дни премиерът като доказателство, че няма как да е носил името Буда.

Там, където законът се уважава, се спазват правила, процедури и протоколи. Въпреки че за нас, гражданите, подобни разкрития за сенчестата страна на властта са ценни, такива документи следва да се съхраняват надеждно. А когато тръгнат да се разхождат, законът е в правото си да намери и накаже онзи, който ги е дал на медиите. Веднъж обаче станали публично достояние, отново се изисква намесата на съответните институции. Те, спазвайки обществения интерес, са длъжни да установят тяхната автентичност и да отговорят на основния поставен от тях въпрос – престъпник ли е министър- председателят.

Засега поредицата завършва с "обоснованите предположения" за участие на военното крило на "Хизбула" в атентата на летището в Сарафово. Но според закона вината се доказва в съда. И това е известно от 1215 година, когато в Британия се приема Магна харта. Обоснованото предположение е версия, по която работи разследването, но тя няма юридическа стойност. Намесата на "Хизбула" е единствено политическо съждение, а не законов факт. Оттук идват страх, объркване и взаимни обвинения. Както се случва винаги, когато избереш да стъпиш върху плаващите пясъци на предположенията, вместо върху солидната основа на закона.

Това е и целта на гражданските протести, съпътствали събитията от последния месец – възвръщане към върховенството на закона, пред който всички (независимо от това кого познаваме и с колко средства разполагаме) сме равни. Докато законът се пренебрегва и използва за задоволяване на интересите на шепа хора в ущърб на цялото общество, недоволните граждани ще стават все повече.