Чаканото с нетърпение появяване на Бойко Борисов ни показа един спокоен премиер, който с каменно лице и твърд тон демонстрираше, че знае какво трябва да се направи. Сега. Без отлагане. Докато по улиците отекват лозунгите на протестиращите.

Онова, което трябва да се направи, естествено, е да се чуе гласът на народа (независимо кой го организира и дали е 50-хиляден или 100-хиляден и в колко точно града в страната) и да му се отговори. За целта исканията трябва да са ясно формулирани - и те бяха. В седем точки, написани и връчени на премиера от две представителки на протестиращите, които бяха поканени на пресконференцията и заеха места на масата до министрите.

В отговор на желанията от улицата, Бойко Борисов обеща "в рамките на деня да бъде отнет лицензът на ЧЕЗ". (Че това не може да стане в рамките на деня и дори на седмицата, дори и прокуратурата с екстрена жертвоготовност да представи свои доказателства, е ясно от предвидената в закона за енергетиката процедура, но да не издребняваме.) И още -  от 1 март да се намали цената на тока с 8 процента. (Че такъв въпрос не се решава от желанието на премиера, който и да е той, а от регулатора ДКЕВР, и то не според субективната воля на членовете му, а при наличие на редица условия, е също състоятелен въпрос, но да пропуснем и него.)

Важното е, че премиерът чува гласа на протеста (в това ни беше уверил вътрешният министър Цветан Цветанов още в неделя, докато премиерът си е почивал, играейки футбол). А по желязно установената традиция на тъй наречения преход "чуването" задължително означава популистки мерки. Този е първият акцент, белязал тъй чаканото изявление на министър-председателя.

Втората отличимост на събитието е здраво свързана с първата - народът стоеше до правителството - буквално. И двете дами, особено отчетливо едната, категорично предупредиха, че няма да позволят да бъде яхнат протестът на народа от "някого, който и да е той", но в същото време нямаха нищо против да бъде използван протестът им от ... правителството. Което, ако "утре подаде оставка, всичко ще бъде сринато", пророкува бизнесдамата, представляваща протестиращите, и запита какво се случи с Румен Овчаров и Лидия Шулева", в смисъл защо не са наказани, пропускайки, че Шулева мина през съд и беше оправдана.

И още - дамата напомни колко толерантна е полицията към протестиращите, която дори свалила щитовете си в знак на добра воля към тях - аз поне тълкувам това напомняне като изпуснато потвърждение на подозрението, че е имало директива към полицията за демонстрация на нагласена толерантност. До степен, че да бъдат оставени маскираните непълнолетни да безчинстват по софийските улици. (Да ви напомня това на подпалването на партийния дом през 1990-та пред очите на невъзмутим полицейски кордон или на чупенето на прозорците на парламента през януари 1997-ма?)

Хвърлянето в защита на правителството от представители на протестиращите, независимо от времето и характера на властта, е следствие от перфектното прилагане на онази прастара максима, която във всички времена прекрасно е обслужвала всяко властване: разделяй и владей.

Тъй че повтаряният до втръсване рефрен от всички, че никой не бивало да си позволява "да яхне протеста", лека полека се превръща в клише, което буди снизходителни усмивки. Днес беше направен гротесков опит протестът да бъде употребен.  По всички "правила" на подмяната.