България е и трябва да остане либерална и демократична държава, като запази всичките предимства и се бори с всичките недостатъци на нашенския й вариант.

Либерална демокрация означава, че гражданите имат лични неприкосновени права; обществените въпроси се решават от народни представители, излъчени в Народното събрание след преки избори; а икономиката на страната се основава на свободния пазар, с някои важни изключения, когато държавата има право на намеса в преследването на дадени социални и други цели, но без това да нарушава свободата на отделните хора непропорционално.

Когато искаме промяна, трябва да се запитаме каква точно алтернатива искаме. Настоящите протести не предлагат алтернатива на тази система. Това, което виждаме по улиците, не са демократични протести. Тези протести са насочени срещу демокрацията в България и това е най-страшното.

Протестите не са срещу един или друг политик, една или друга политическа сила. Тези протести не са дори срещу високите сметки за ток. Тези протести са срещу всички вкупом и срещу всичко и това ме плаши. Стига протести. Искам мир в обществото ни.

Революцията не е игра, а нещо крайно опасно за крехка държава като нашата. Нека се замислим за последиците от тази революция и какво тя ще ни донесе? Държавата в момента няма управление. Тя е изправена пред най-голямата опасност, пред която една държава може да се изправи – анархията.

Ние се нуждаем от правителство час по-скоро, каквото и да е то. А какво ще е то?

Кой ще дойде на власт? Като всички са маскари, маскари ще дойдат. Няма светци в политиката, няма и да има. Трябва да се примирим с този неизбежен факт и да не се заблуждаваме с илюзии.

Важното е, който и дойде, да не прави големи промени или поне не веднага и революционно, а постепенно. Най-нужни в момента са ни на първо място политическата стабилност и на второ - финансовата стабилност, изгубим ли ги, здравейте тъмни векове.