Опитвайки се да осмисля случващото се с т.нар. Протести, виждам картинка, която не е консистентна с това, което се комуникира:

1. Медиите ги отразяват детайлно и може да се каже че ги насърчават. Не само протестите са  почти единствена тема в новините, но и са придружени от допълнителни  коментарни студия. Ако човек иска да знае кога и къде ще е следващия протест – телевизията е най-доброто място да се информира. Така е във всички електронни медии и не виждам причина, ако до вчера съм ги смятал за зависими и манипулируеми, от днес да ги считам, че отразяват самостоятелно и обективно.

2. Партиите. Всички политически партии инструктират членовете си да участват в протестите. Не е само БСП, но и ГЕРБ пращат активистите си под прикритие с цел да "оглавяват протестите". Спокойно мога да твърдя, че в момента значима част протестиращите са изкарани по поръчение от парламентарните партии.

3. Полицията меко казано не пречи. Оставя възможност на малки групи да предизвикат голямо смущение. Блокировката на кръстовище за часове от двадесет човека е добър пример. Както предишните точки – това е политически обосновано поведение, а не е нещо, което може да се счете за добро изпълнение на задълженията.

4. Активните граждани не участват. Всички познати, с които говоря, могат да разберат причината за гнева, но не и посоката, в която се насочва тази енергия.  Сред политически активни хора със самостоятелно мнение по много въпроси, не мога да се намеря нито един който да се асоциира, да подкрепя насоката или да участва в тези протести. Това са хората, които организират и участват на всеки протест за природата, срещу подслушването, срещу ACTA и всички граждански движения в последните години. Сега тези хора се изолират и не може да е случайно.

Какво се постига? Хаос е успешно постигнатият резултат. Комуникационен хаос е по-точното определение. Посланията на протеста се променят и смесват, на преден план се изнасят най-абсурдните искания и участници. За мен, това са синхронни усилия с единствена цел е да се създаде несигурност, объркване и дори страх.

Как мога да го обясня? В такава ситуация "двойно или нищо" е тип поведение, което би било печелившо. Стратегия, която подходяща за рискови профили като на Борисов и дисциплинирана организация като БСП. Във времена на несигурност печели най-дисциплинирания и най-организирания, който е поел риск да вземе това, което е пожелал. Спомнете си как бившите партийци, милиционери и спортисти успяха в началните години на прехода. Аналогиите със СДС и годините след 1989 са много. Властта не е за всеки. Иска се психика, която не е присъща за хора, които са докарани до мизерия и отчаяние.

В обобщение – в момента се обосновава нужда от значима промяна, чрез привиден хаос.

Притеснявам се, защото няма добра промяна, която е предизвикана от несигурност, объркване и страх.