(Тази статия е коригирана с опровержение от засегната страна. Моля, вижте след края на анализа)

Уличните протести в България заради цените на електричеството илюстрират проблемите с прилагания регулативен подход, към който няколко страни от Европейския съюз (ЕС) се подготвят да направят отстъпление от напълно либерализираните пазари.

Протестиращите недоволстват от непрозрачния начин, по който се определят цените на енергията в България. Под въпрос е поставена логиката зад рязкото увеличение на цените на тока за домакинствата, докато въглищата поевтиняват, а енергийните компании се опитват да увеличават печалбите си.

Миналия ноември Европейската комисия съобщи, че пазарите на ток и газ в България са с най-ниското в ЕС доверие и цялостно удовлетворение на потребителите.

Изглежда, България е раздавала и прекалено щедро разрешителни за соларни инсталации - проблем, в който много европейски държави се намесиха твърде демонстративно и в който Германия например се опитва да защити потребителите от постоянно покачващите се цени.

Но най-вече българските протести са

на които двустранните и договаряни тарифи за енергията от изкопаеми горива, изглежда, предлагат голямо несъответствие между цена и качество.

Три от четирите големи ТЕЦ-а на въглища в страната в момента печелят повече от продажби на енергия, отколкото техните конкуренти от либерализираните пазари на едро в Скандинавия и Централна Европа.

Великобритания, Германия и други страни от ЕС обмислят да въведат план за определяне на бъдещия капацитет за производство на енергия според предвижданите аукциони или двустранни договори с енергийните компании. А това вече е частично отстъпление от принципите на либерализираните пазари.

Подобно централно планиране има за цел да отговори на притесненията за недостиг на капацитет и прекъсвания на тока, но също така носи риск от действително обезщетяване на производителите на енергия, или поне създаване на впечатление, че им се плаща някакъв вид компенсация.

Миналия юли ДКЕВР одобри поскъпване на тока с 9.84-10.84 процента. (Това е цената за ЕРП, а при разпределяне на увеличението между бита и бизнеса за някои домакинства то достигна 14% - бел.ред.) Реакцията на бурни протести последва едва през последните няколко седмици след застудяване и увеличаване на потреблението. Миналата седмица регулаторът каза, че проучва възможности да намали от март сметките за бита и че ще поиска отнемане лиценза на местното дружество на чешката CEZ (по-късно стана ясно, че намаление може да има най-рано от април - бел. ред.).

България има силно регулиран енергиен пазар, в който производителите трябва да се договарят директно с ДКЕВР за тарифите, или да сключват дългосрочни договори за пренос с НЕК. Изцяло държавният "Български енергиен холдинг" изглежда има прекалено голям контрол, притежава повечето от генериращите мощности на страната, както и единствения оператор на пренос на енергия НЕК.

Европейската комисия изрази през ноември и тревогата си относно независимостта на регулатора. "Бюджетът му е недостатъчен да се финансира надзорът на всички сектори, за които отговаря, а има и притеснения за стабилността на ръководството му. Правителството се намесва по регулаторни и управленчески въпроси", се казва в доклада на Европейската комисия за енергийните пазари на ЕС.

В България няма енергийна борса (към 2011 г. само 6 страни в ЕС са били в това състояние) и макар да граничи с 5 държави, е с едни от най-ниските дялове на внос на електричество в ЕС - едва 3.1% от потреблението през 2010 г.

Крайният резултат е, че получавате лошо качество срещу парите, които плащате.

На последното договаряне на цените през юли три от четирите основни български централи на въглища получиха над 84 лева ($56.53) за мегаватчас. Това е повече, отколкото получават централи на пазарите на едро в далеч по-богати европейски държави. Германските едногодишни договори например се сключваха в понеделник при 42.4 евро ($55.81) за мегаватчас. Скандинавските договори за енергия за следващите 12 месеца се сключваха при 36.9 евро ($48.57) за мегаватчас.

Трите основни български ВЕЦ в България получиха дори още повече - над 100 лева ($67.57) за MWh.

В същото време в България са най-ниските цени на тока на дребно, което отразява изключително ниските разходи за мрежи, данъци и такси.

Тарифите се договарят между регулатора и отделната електроцентрала в преговори, на които неизбежно има асиметрия между оператора от частния сектор и правителствените бюрократи. Това може да е предупреждение към страните, насочващи се към такъв модел на преговори. Великобритания преговаря с френската EDF за дългосрочни тарифи за ядрена енергия и с централи относно плановете за улавяне и складиране на въглероден двуокис.

Един от примерите от България е свързан с ContourGlobal - американският собственик на 908-мегаватовата въглищна ТЕЦ "Марица-изток 3".* Малко след като купиха централата, те поискаха миналата година рязко увеличение на регулираната им тарифа от 69.5 до 123.5 лева за MWh. Държавният регулатор прие по-високи цени, за да съответстват на инвестициите на компанията в сероочистващи технологии. Но от ДКЕВР се оплакаха също, че проектираното 17% поскъпване на фиксираните разходи отчасти се дължи на "неоправдано увеличаване на заплати, застраховки, поддръжка и наеми", а очакваното вдигане на оперативните разходи се оправдава с неоснователни прогнози за цените на въглищата.

В крайна сметка регулаторът им позволи 84.1 лева за мегаватчас.

Подобно на повечето европейски държави, и в България правителството се намесва със субсидиране на възобновяемите източници. Тази помощ се плаща от потребителите с добавката за зелена енергия от 0.011 стотинки за киловатчас, което формира около 7% от сметките за ток на битовите абонати.

Но предвид факта, че вече в страната почти са постигнати изискванията за квота на зелената енергия към 2020 г., изглежда нелогично да продължи даването на щедри субсидии.

Въпреки това при последното договаряне на цените през юли на потребителите в крайна сметка беше наложено да плащат 0.4 лева  ($0.27) за kWh тарифа за соларна енергия за малките инсталации по покривите. Това е повече, отколкото е съответната тарифа в Германия - 0.18 евро ($0.24).

Няма логика България да подкрепя соларната енергия повече, отколкото Германия, когато има с една трета повече слънце - около 1400 киловатчаса на квадратен метър годишно.

Няма как да не се плаща по-скъпо за модернизация на остарялото оборудване, което и българските енергийни компании правят, но страната има варианти да намали подобни увеличения, като първо е необходимо да се създаде енергийна борса и да се увеличи вносът от съседите.

*След публикацията в "Дневник" от агенция Reuters направиха корекция в текста, където се казва: "Един от примерите от България е свързан с ContourGlobal - американският собственик на 908-мегаватовата въглищна ТЕЦ "Марица-изток 3". В коригираната версия Reuters посочват, че тази централа не е собственост на ContourGlobal. ContourGlobal е собственик на друга централа, наречена на английски Maritsa East 3 TPP.

Публикуваме и опровержението от ContourGlobal по повод статията на Джерард Уин, изпратено до редакцията: