Съвсем ясно е според мен.

Искането е България да поеме по различен път от този, който води до повече от същото. Да не бъде най-бедна в ЕС, една от най-нещастните нации в света, стопявана от демографска криза и затисната от разочарование и безнадеждност. Молят се и за оздравяването на Пламен Горанов и Венцислав Василев. Не спира и битката за разписаното уж конституционно право (чл. 55) на здравословна и благоприятна околна среда чрез защитата и на природата. (Уточнение – една компания не е нужно да доставя електричество, вода или топлина, нито да е чуждестранна, за да злоупотребява с господстващо положение и да произвежда бедност. Изкривяващи конкуренцията монополи и картели има не са само в сектор енергетика, нито хищните грабители на прехода не са само видимите лица в политиката.)

настигане на стандарта на живот на развитите общества. Устойчиво политическо и икономическо развитие. Истинска средна класа и енергично гражданско общество. Децентрализирано управление. Обществени отношения, основани на върховенство на закона, сигурни имуществени права, честност, и равнопоставеност. Или всички аспекти на правилата и те да бъдат прилагани за всички.

Моделът на успешното протичане на промяната е очевиден. Няма нужда да се изобретява колелото. Съвършено безсмислено е и да взаимстват нездрави процедури и разбирания, харектерни за традиционни общества като Русия, Казахстан, Северна Корея или за близкото минало. А просто да се изучат и приложат работещите правила от развитите общества като Белгия, Дания, Холандия, Швейцария.

Навсякъде съществуващите възможности за злоупотреби се оползотворяват. Лекът са механизми за регулиране на човешкото взаимодействие, основани на конкуренция и прозрачност.  Важни и всъщност лесни стъпки са приемане на промени в Закона за защита на конкуренцията – крайно необходими, завършването на електронно правителство по естонски модел, и мораториум върху строителство върху държавни и общински земи защитените територии, включително дюни и Национални паркове, като пречка срещу бетониране на статуквото на лъжата.

Принципите на ефективната трансформация също са ясни. Откакто Адам Смит ни научи за чудесата на свободните пазари има нежелание у разумните хора да се пречи на взаимоизгодното доброволно договаряне и поемане на инциатива, основани на изключително право върху имуществото, възможностите и отговорността. Баланс се изгражда върху теорията на справедливостта на Джон Роулс , която твърди, че честни са правилата, изрично насочени към защита на най-уязвимите.

Протестиращите окупират центровете на градовете и упорстват в убеждението, че е нужен нов договор за взаимодействие по еднакви правила за всички. Целта е условия за политика и бизнес, които държат овластените с лице към гражданите. Хората от безгласни плебеи се превръщат в уважавани граждани-клиенти само с разбиването на картелното съдружие между политическите и икономическите предприемачи.

и прости инструменти, които предоставят избор и контрол. Методично отваряне на достъпи до политически, икономически, обществени блага създава условия, в които по-работливите, по-талантливите печелят повече. Време е да се състезаваме с идеи и съзидателност.

Да се съгласим да сме несъгласни, да се съмняваме в личностите, доверявайки се на механизмите, най-вече на тези на мирен сблъсък на интереси. Протестите изискват смислена система на разделение на властите, свобода и независимост. Пътят води към гаранции за отговорност, елегантна модернизация и образован прогрес. Не е трасе за измъкване между капките.

Съвсем ясно е какво искат. Познато. И просто.

И сега сме изправени сме пред две предизвикателства: 

Очевидно е, че българите се научиха как да свалят от власт, но също така важно е избраниците да бъдат принудени да работят. Правилата са важни (личностите са второстепенни).

Защото постоянно приемане във всички сфери на правила на прозрачност, конкуренция, равнопоставеност създават култура на честни взаимоотношения, а не обратното. Неплодотворно е чакането да се събудим народ от честни, почтени, толерантни и некрадящи. Не всички проблеми могат да се разрешат от правителствени програми, (де)регулации, но промяната може да се ускори още днес.