Един учител беше помолен да напусне работното си място поради уронване престижа на гимназията, в която работи. Провинението му – танцувал с ученици "харлем шейк" – танц от 70-те години на 20 век, в който имало открити сексуални жестове.

В размирното време, в което живеем, обществото ни сякаш губи способността да различава смисъла на жестовете. А в случая един млад човек показва на учениците си, че не е задължително учителят да е мрачно сериозен и скучен. И още - че училището и забавлението не се изключват взаимно. Днес, всяка дума или действие, дори и най-невинните, могат да бъдат използвани срещу автора им. (За това голям принос има т. нар. жълта преса, за която няма значение дали съобщаваното е достоверното или не, все едно е дали нещо е клюка или факт.) Така проявата на пловдивския учител по английски Христо Данев се превръща в небивала дързост, казано на езика на някои от колегите му преподаватели и училищни директори.

Не познавам господин Данев, нито възмутената му директорка. Не съм разговаряла с никого от тях, нито с учениците, събиращи подписка да защитят преподавателя си. Но няма как човек да не се замисли за закостенялостта, наочниците и тесногръдието на образователната система. Също както няма как да пренебрегне решението на децата и родителите, решили да защитят учителя си.

С цялата ми откровена симпатия към учителската професия (от години натикана в ъгъла като тежко бреме за бюджета) смятам, че постъпката на този млад преподавател е достойна за пример. Той не само, че не трябва да бъде наказван и принуждаван да напуска, а би трябвало колегите му да потърсят мнението му за неформалното общуване с учениците и всички учители заедно да започнат да мислят в тази посока. Случайно или не г-н Данев е улучил десетката и примерът с "харлем шейк" е показателен:

Първо, учителят прави неформално публично (извънкласно) събитие в двора на училището и кани по фейсбук свои ученици.

Второ, денят е неделя, тоест неучебен и децата не са задължени да отидат, но въпреки това се отзовават. Никак не са малко 70 деца, когато обикновено не могат да се съберат и десет души извън часовете, ако няма заплаха за санкция.

Трето, разбирайки за отстраняването на учителя си, учениците и родители правят подписка в негова защита.

При цялата липса на преподаватели, меко казано недалновидно и тесногръдо е да се отстрани един от тях. Още повече - както се разбира от думите на директорката, той е добър учител, нещо повече – обичан е от учениците си и не на последно място родителите също застават зад него. Бил обаче нестандартен, нарушаващ табутата. Другояче казано - голям минус. Това е достатъчно, за да осъзнаем до каква степен учителите и хората, които ръководят училищната институция, не са си на мястото.

Днес откритите сексуални намеци ни заливат откъде ли не. Като се започне с текстовете на попфолка, рекламите на коли, които винаги вървят с девойка в оскъдно облекло, филми и "шоу"-програми, изпълнени с цинизми и думи, от които на нашите баби и майки им се изчервяват ушите от срам, и се стигне чак до злополучния деликатес "Булка".

Когато един млад учител, прескача пошлото, обединявайки в нещо общо интереса на толкова многолики деца, това е положително. Нека морализаторите не се притесняват. Изобщо не става дума за оправдаване на неприлични жестове. Става дума за това как да накараш днешните деца, залепнали за компютъра, различни видове електроника и разноцветни джаджи, деца, които сами са си достатъчни, да бъдат изтръгнати от унеса си, да излязат навън и да направят нещо заедно с други хора. Нещо различно от агресия, пиене на бира, бой. И нещо повече – да го направят не в някоя чалготека или клуб, или частен купон, а в двора на училището.

Госпожи и господа преподаватели и възпитатели, наистина ли не виждате хубавото в тази случка?

Наистина ли не виждате колко е важно учителите да говорят на езика на учениците си.

Подписката в защита на учителя е доказателство, че децата и техните родители са готови за това ново общуване. Разбрали са, че учителят не иска да урони престижа на гимназията (на която той самият е възпитаник), танцувайки "харлем шейк" с неприлични сексуални жестове, а точно обратното – че иска да ги приобщи, за да почувстват училището си близко като дом. И нещо повече – самият Христо Данев казва в интервю за "24 часа", че търсейки повече информация е попаднал в мрежата на изпълнение на същия танц в Канадски университет от студенти и преподаватели и оттам му е хрумнала идеята. (Само да вмъкна, че в Канада миналата година преподавателите не предадоха студентите си и въпреки призивите на ръководството, че ако бъдат увеличени студентските такси, ще бъдат увеличени и заплатите им, те излязоха навън и 7 месеца останаха на улицата с протестиращите си възпитаници).

Покрай този случай си спомних, че някога в 5-ти  клас при съвършено вярна задача (по думите на учителката) получих 5, а не отличен 6 с обяснението, че съм щяла да се отпусна и да не уча. Помня думите и до днес. А ефектът от тях - никога повече не подходих с любов към математиката и така си остана цял живот. Знам защо.

Ако някои учители са забравили, добре е да си припомнят, че децата се запалват за ученето, не когато имат кух респект към сградата, наречена училище, а когато в нея има учители, които ги посрещат и към които те самите изпитват обич. И нека не забравяме, че каквото и да говорим, децата никога не правят това, което им казваме, а само това, което виждат от нас.

И да се надяваме, че случаят с танца "харлем шейк" няма да се превърне в нарицателно за цялата бутафория в образователната ни система.