Особености на парламента, доминиран от ГЕРБ
Правителство на малцинството, първата жена - председател, приемане на закони с едва шейсетина гласа, забрана на политическото номадство, както и няколко рекорда - на броя независими депутати, на атакуваните в Конституционния съд текстове и на временните комисии. Тези факти ще влязат в характеристиката на 41-вото Народно събрание, което приключи мандата си предсрочно (днес е последното му заседание).
То ще се запомни най-вече с монолитността и дисциплината на народните представители на управляващата партия и с неразличимостта на повечето от тях. ГЕРБ е първата управляваща група, която не се разцепи. Членовете й изпълняваха безпрекословно нареденото от партийния връх и не блеснаха нито с ораторско майсторство, нито с компетентност. На репортерски въпроси често отговаряха с "питайте премиера" и се въздържаха да изкажат лично мнение.
ГЕРБ се гордееше с въвеждането на електронната система с пръстови отпечатъци, която премахна порочната практика на всички парламенти по-рано за гласуване с чужди карти. Този плюс обаче беше неутрализиран с изобретението изкуствено нисък кворум.
| Първият опит за импийчмънт на президент След скандал през пролетта на 2010 г. между вицепремиера Симеон Дянков и предишния президент Георги Първанов беше открита процедура по преждевременно прекратяване на правомощията на държавния глава. Казусът не стигна до Конституционния съд, тъй като при гласуването по-малко от 2/3 от депутатите подкрепиха обвинението срещу Първанов в нарушаване на конституцията. |
При подчертаваното решение за самостоятелно упражняване на властта и отказа от съюзници в началото на управлението си ГЕРБ разчиташе на "Синята коалиция", "Атака" и РЗС, или на общо 163 народни представители, но постепенно загуби партньорството им и още на втората година направи мнозинство с "независими депутати".
Пръв подкрепата си оттегли лидерът на РЗС Яне Янев, който даде само 6 месеца толеранс на кабинета "Борисов", а и парламентарната му група беше разцепена с напускането на Марио Тагарински в края на 2009 г. По-късно се дистанцира десницата, а "Атака" заигра опозиционно преди местните и президентските избори 2011 г. Въпреки това в критични моменти ГЕРБ можеше да разчита на подкрепата на РЗС и/или "Атака".
Този парламент успя да приеме мерки срещу т.нар. политическо номадство, но ефектът се оказа спорен. Прекратена беше практиката депутати да прескачат от група в група и да формират нови, но пък започна пренасочване на партийни субсидии. Така още на втората година от мандата ГЕРБ си осигури мнозинство от 123 депутати благодарение на шестима напуснали РЗС и "Синята коалиция" - Венцислав Върбанов, Марио Тагарински, Димитър Чукарски, Тодор Великов, Дарин Матов и Димитър Колев.
Но и без тяхната подкрепа от ГЕРБ намериха начин да приемат закони, като прилагаха хватката удобно нисък кворум. Затвърди се практиката в началото на всяко заседание да се регистрират депутати на ръба на необходимия минимум от 121, както изисква правилникът на Народното събрание. Това автоматично сваля до 61 гласовете, с които може да се приеме закон, тъй като актовете се одобряват с обикновено мнозинство - повече от половината регистрирани представители преди заседанието.
Опозицията периодично възразяваше срещу навика на представители на ГЕРБ умишлено да не отчитат присъствие, за да поддържат нисък кворум, при който само гласовете на управляващата партия да са достатъчни за одобряване на закони. Но пък ако депутатите от опозицията бяха по-редовни в залата, биха могли да обръщат гласуванията. В последните две години все по-често бяха приемани закони с по-малко от 100 гласа.
Качеството на законите
Всъщност това поставя и въпроса за качеството на приеманите закони. При управлението на ГЕРБ рекорден брой законови текстове бяха атакувани в Конституционния съд.
Само депутатите са отправили 37 искания до съда за обявяване на противоконституционност на актове на Народното събрание, от които 34 са на БСП и ДПС. От тях изцяло са уважени 9 искания, 12 частично, 7 са отхвърлени, а по 6 съдът все още не се е произнесъл. Останалите три искания са от депутати от ГЕРБ, от РЗС и от "Синята коалиция". Омбудсманът също оспори не един и два закона на ГЕРБ.
Този парламент ще се запомни и с друг прецедент - за първи път Конституционният съд обяви за незаконен избора на трима народни представители и преразпредели депутатски места между парламентарните групи. Така от Народното събрание излязоха Мариана Даракчиева от листата на "Синята коалиция" в 7 МИР Габрово, Рушен Риза от листата на ДПС в 8 МИР Добрич и Атанас Семов, избран от името на РЗС в 23 МИР София. От новото преизчисление на Централната избирателна комисия по искане на съда ДПС загуби едно депутатско място, ГЕРБ получи ново, а РЗС и "Синята коалиция" си смениха по един депутат.
Най-обвинявани в лобизъм, или ГЕРБ ООД
Това беше и най-обвиняваната в лобизъм досега група на управляващите. Опозицията дори го нарече ГЕРБ ООД, а вечният заподозрян беше бизнесменът и депутат от управляващата партия Емил Димитров. Неговото име беше замесвано във всички поправки в Закона за здравето покрай отлагането, въвеждането и желанието за отмяна на пълната забрана за пушене на закрити обществена места. В последната година от мандата комисията за конфликт на интереси започна проверка заради фирми на майка му в земеделието, докато той е зам.-председател на парламентарната комисия по земеделие и гори. Девет месеца по-късно не е известно приключила ли е проверката и какво е установила. Междувременно Димитров обяви, че излиза от политиката.
Друг кадър на ГЕРБ - депутатката Вяра Петрова, също стигна до комисията за конфликт на интереси, заради фирми на съпруга й и майка й, които получавали евросредства по социални програми, а тя пък е член на парламентарната комисия по труда и социалната политика. И за тази проверка няма данни дали е приключила, а Петрова освободи партийния пост в ГЕРБ - Бургас, откъдето е и народен представител.
Двама депутати от ГЕРБ - Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев (единствените засега), бяха осъдени за конфликт на интереси. Други двама напуснаха парламента заради скандали - Николай Коцев от Враца и арестуваният Димитър Аврамов от Монтана. Техни съпартийци се разделиха с постовете си след скандали: бившият зам.-председател на парламента Лъчезар Иванов - заради опита му да спре журналистическо разследване срещу приятел митничар, бившата зам.-шефка на социалната комисия Геновева Алексиева - заради съмнения за конфликт на интереси, Красимира Симеонова - заради пропаганда сред ученици, Пламен Цеков и Светлин Танчев - след скандала с наркопоправката в Държавен вестник.
Иванов, който единствен от ГЕРБ е втори мандат депутат, се оказа и най-имотният консултант в управляващата партия с хонорар от 131 хил. лв. Лидерът на ДПС Ахмед Доган пък получи 1.1 млн. лв. хонорар за хидровъзела "Цанков камък", но съдът не го осъди за конфликт на интереси.
Мнението на опозицията
Освен обвиненията в скрит лобизъм опозицята обвинява ГЕРБ за доминацията в работата на законодателния орган. Най-голямата слабост на парламента беше, че изглеждаше, сякаш принадлежи на министър-председателя, казва Христо Бисеров от ДПС. Според него Народното събрание се е превърнало в "печат на премиера" заради слабостите на демокрацията.
На същото мнение е и Стоян Иванов, който влезе в парламента с "Атака", а ще излезе като независим. По думите му изпълнителната власт се е опитала да превърне парламента в прост одобрител на законите.
Андрей Пантев, народен представител от "Коалиция за България", изтъква, че процедурните подобрения не са достатъчни, за да създадат "духа на закона". "Говореше се, че преустанови ли се гласуването с чужди карти, парламентарната дейност ще тръгне по мед и масло. Е, добре, но парламентът не стана по-значим и по-уважаван, а точно обратното", казва Пантев и напомня: "Как се подиграваха с мен, когато със своята старешка нежност ги уговарях да пият кафе заедно... Те помислиха, че им говоря за художествена самодейност..." Съскането и навикването е довело до това един, общо взето, приличен парламент да си отиде по неприличен начин, смята професорът.
Оценката
В началото на мандата обществото даде голямо доверие на Народното събрание, доминирано от ГЕРБ, а преди края негативното отношение многократно надвишаваше положителното. Парламентът започна работа през 2009 с одобрението на 45% от гражданите, за да се разпусне с положителната оценка на 6 на сто (по данни на "Алфа Рисърч" от януари 2013). За сравнение, предишното Народно събрание също се разпусна при "рекордно" ниска положителна обществена оценка - 10 на сто.
Рейтингът на председателя Цецка Цачева също се срина, повлиян едновременно от нагласите към парламента и към управляващата партия ГЕРБ. Цачева напуска председателския пост с положителната оценка на 8% от населението.
| "Дневник" потърси анализатори с въпроса как ще запомнят 41-вото Народно събрание. Румяна Коларова, Софийски университет: Най-послушният парламент На първо място, това е първият парламент, в който мнозинството е нараствало, вместо да намалява. На второ – той е и първият, чийто мандат се прекратява, без да има видима вътрешна фрагментация на мнозинството. Това е първото Народно събрание, в което управляващата партия не преживява вътрешни напрежения. Мнозинството на Иван Костов, което също беше добре организирано, все пак преживяваше вътрешни разделения. Изглежда, че това беше най-послушният парламент. Отгоре на всичко мнозинството остана вярно на премиера си докрай – имало е случаи, в които премиерът подава оставка, а мнозинството не иска да си ходи. Като изключим Великото народно събрание, това е парламентът с най-много, най-неопитни нови депутати заедно с този на НДСВ. Това няма как да се отразява на качеството на законодателството. Антоний Гълъбов, Нов български университет: Мандатът насърчи смятащите, че решенията трябва да се взимат от един човек Това Народно събрание положи системни усилия да работи прозрачно, но това не повиши доверието в него. Бяха положени толкова много усилия за информационна достъпност, за по-голяма откритост в работата на парламента и въпреки всичко това не се отрази на отношението на българските граждани за това, че парламентът е именно центърът на властта, че там се взимат най-важните решения, там се водят основните политически дебати. Поуката е, че информационната достъпност, отчетността и отговорността да се показват действията на институциите сами по себе си не са достатъчни, за да бъде изграден отново техният авторитет. Мандатът на ГЕРБ и състоянието на парламента насърчиха хората, които смятат, че властта трябва да бъде фокусирана в един център и че решенията трябва да бъдат взимани от един човек. Насърчаването на тази традиционна политическа култура, която съществува в българското общество, допълнително ощети както авторитета, така и ефективността на Народното събрание. Геновева Петрова, "Алфа Рисърч": Голям дефицит на силни фигури Това е един от парламентите, който се ползва с най-ниско обществено доверие през последните 23 години. Ще го запомним и с поредица от изявления, скандали, случки, които не подхождат на духа на парламентаризма – така законодателната му дейност се разми и това е един от факторите за ниското доверие. Видим беше и големият дефицит на силни фигури в парламентарната група на управляващата партия. Отделни народни представители поеха ролята на изразители на партийната позиция, докато повечето останаха в тяхната сянка. В предишните парламенти повече или по-малко различни народни представители са имали самочувствието да изразяват автономна позиция. |