Самозапалването е много, много деликатен политически въпрос, казва далай лама в интервю през 2012 г., когато в Тибет вече са се самозапалили над 90 монаси. И добавя: Сега реалността е такава, че ако кажа нещо положително, китайците веднага ще ме обвинят (в подстрекателство – бел. авт.). Ако кажа нещо негативно, ще накарам членовете на семействата на тези хора да се чувстват много зле. Те жертваха собствения си живот. Това не е лесно. Така че аз не искам да създавам впечатление, че това е грешно. Така далай лама дипломатично запазва неутралитет по въпрос, който не търпи липсата на позиция. Днес

В тесните рамки на един месец станахме свидетели на безпрецедентни в историята ни случаи на тази крайна форма на протест чрез най-болезнена саможертва. Мъже на различна възраст в отдалечени една от друга точки на страната подпалиха съвестта ни. Случващото се е тежко изпитание за всеки от нас и точно заради това няма как да запазим неутралитет.

От древността до наши дни доказателствата за смъртоносни самонаранявания чрез огън са многобройни. Можем да ги открием в историята, в митологията, като част от религиозни и културни традиции. Самозапалването се използва и като литературен похват във фантастиката, операта, киното и музиката. За ужас в наши дни честотата му като форма на политически протест главоломно нараства. Вече сме лишени от лукса да наблюдаваме това явление отстрани и да търсим мястото му в културна и фолклорна традиция. Хората факли са сред нас.

Въпреки че най-големите религиозни учения отричат самоубийството, определяйки го като престъпление към Бога, то е десетата причина за смърт в света.

Няма място на планетата, което не е засегнато и от трагедията на самоизгарянето. Най-голямата вълна в последните години е дело на тибетски монаси, заставащи срещу китайското комунистическо управление. Станахме свидетели и на протестни самозапалвания в Алжир, Египет, Саудитска Арабия, Мавритания и Сирия във връзка с Арабската пролет. Те започнаха с продавача Мохамед Буазизи през 2010 г., чието действие се превърна в катализатор на революцията в Тунис. Буазизи се изгори до смърт, след като 26 години живя в среда на икономически репресии и политическа корупция, поради които приходите му не са позволявали да изхранва семейството си.

Не можем да възприемем случаите у нас единствено като породени от отчаяние. От една страна, липсват доказателства някой от пожертвалите се да е страдал от депресия или друго психично заболяване. А от друга, знаем, че всеки от тях е претърпял кризи и разочарования, породени от икономическата ситуация и политиката на управление. Тъй като икономиката зависи от структурирането и поведението на властта – от политиката –

независимо от възможен спор за водещата мотивация. Въпреки индивидуалните мотиви на конкретния човек, които често не можем да разберем, самозапалването винаги предизвиква политически ефект. Постига го, принуждавайки обществото да се ангажира по-силно с тежки, дълго останали без решение въпроси. Чрез събудените тъга, вина и срам то дава сигнал към наблюдателите за сериозността на ситуацията.

Целта на самозапалването в почти всички случаи е смъртта. На пръв поглед то изглежда като отчаян начин за слабите да протестират срещу силните. Ако се доверим на Мишел Фуко, можем да кажем, че изгарянето на собственото тяло е средство за отхвърляне господството на владетеля. Публичното му извършване, често пред институции на властта, неизбежно фокусира вниманието върху самата власт.

Изгарянето на собственото тяло като краен политически акт изглежда някак обяснимо, когато го отнасяме към ситуации на откровено потисничество, диктатура и агресия, но звучи парадоксално по отношение на страната ни. България е демократична държава, членка на ЕС и НАТО, част от уредения свят на "Запада".

Ян Палах демонстрира протеста си срещу съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г. Тибетските монаси показват несъгласието си с окупацията на Китай. Мохамед Буазизи се противопостави на авторитарния решим на Бен Али.

Живеем с усещането, че се намираме в държава, демократична единствено на хартия. Преживяваме властта не като легитимна и представляваща ни, а като чужда, дълбоко разядена от корупция и свързана с организираната престъпност. В същото време не виждаме ясно път към промяна. Липсва образът на доброто. Очевидно решение няма.

За да покажат чувствата си на обществото, да го заставят да се съсредоточи върху проблема и да нарушат установения символен ред, потресаващ брой българи прибегнаха до крайност.

Специалистите определят самозапалването като символно насилие. Огънят и още повече тялото са по-мощен символ от всеки друг. Чрез тях случилото се прониква безапелационно в душите ни. Въпреки че образът на самоизгаряне е и ще остане непоносим, той предизвиква масово съчувствие и възмущение, несравнимо с други форми на протест и самоубийство. Символ едновременно на отказ, неподчинение и героична саможертва, към него

То те оборва, каквито и укори да му поставиш.

Твърди се, че когато през 1963 г. видял снимката на горящия Тич Куанг Дук - първият самозапалил се в знак на протест срещу антибудиската политика на Южен Виетнам монах, президентът Кенеди възкликнал: "Исус Христос!"

Въпреки че мнозина чувстват, че отнемането на живота е недопустимо, няма как да определим доброволно действие, съпътствано от жестока болка и бавна смърт, като егоистично. Тъй като няма вреди, причинени на друг, от морална гледна точка самозапалването може да бъде определено единствено като саможертва.

Трудно е да го признаем, но е ясно, че българите, посегнали на живота си през последния месец, не са срещали необходимата им подкрепа в обществото. Причината за техния краен акт на неподчинение се крие между нас. Всички ние сме позволили това да се случи.

Безспорно е, че обществото и медиите носят огромна отговорност в такива ситуации. Но е необосновано да се твърди, че всяко публично обсъждане на темата може да породи вълна от имитации.

Подобна хипотеза съществува в научните среди. Според нея добре оповестен акт на самоубийство може да предизвика скок на други подобни случаи, известен като "ефект на Вертер" (кръстен на главния герой на Гьоте от "Страданията на младия Вертер"). Съществува обаче и точно обратната хипотеза - т.нар. ефект "Папагено" (герой в операта на Моцарт "Вълшебната флейта"). Според нея премълчаването не е решение, а подходящото отразяване има превантивно въздействие.

Която и хипотеза да е вярна, медиите са длъжни да си вършат работата – да информират. Те са онзи безценен посредник при обсъждане на проблема, който може да стимулира изграждането на защитни реакции и намирането на ефективни механизми за справяне. Най-малкото след зрелищна саможертва хората започват да се отнасят по-внимателно към околните – и така вероятно предотвратяват бъдещи самоубийства.

Част от обществото винаги ще приема самозапалването като действие на психично болни хора; ще го оспорва от религиозна гледна точка; или ще изразява несъгласие с ефективността му.

Но никой не се запалва сам вкъщи. Хората, извършили самостоятелно жертвоприношение, вредят на себе си с единствената цел да се повиши осведомеността за реалността. Те не са психично болни, луди или психопати. Те чувстват огромен гняв спрямо несправедливостта. Те не са движени от парите, материализма и алчността за разлика от наглед непобедимите си противници.

Вярват, че действията говорят много по-силно и по-честно от думите. Но това невинаги е така.

Упоритото преследване на кауза, уповаването на думите, подкрепени от неотстъпчивост в действията – това води до успех. А самозапалването е окончателно, внезапно и дори без заявена цел, около която да се обединят последователи. По-добре е да отдадем сили на градивни форми на протест, преодолявайки липсата на лесно видима алтернатива.

Трагично е, че именно непримиримите прибягват до саможертва. А точно те ни трябват живи.