Дори да нямате нищо общо с еврото, тъжната кипърска приказка учи инвеститорите на важни стари и нови реалности.

Този урок идва благодарение на малкия остров от еврозоната, който беше предпочитано убежище за милиардите евро на инвеститори предимно от Русия, но сега е на ръба на финансова катастрофа.

Първо, все още няма безплатен обяд. Не го осигуряват и инвестиционните продукти с нисък риск и висока доходност.

Второ, офшорните убежища за пари може да ви спестят данъци, но в крайна сметка може да ви излязат много скъпо.

Трето, финансовата репресия не е психично заболяване, а е новата мода в света. Тази репресия е само една от тактиките на правителствата да уловят каквито и да е пари от всевъзможни източници, за да постигат целите си.

Това са уроците, за които депозиралите пари в кипърските банки си плащат днес. Може би и международните инвеститори също ще си вземат поука. 

Кипър е малка страна, някъде далеч и наглед нечий чужд проблем. Американските инвеститори може лесно да пренебрегват проблемите й, независимо, че те са огромни. Случващото се обаче илюстрира световни тенденции, колкото и да е невероятно да бъдат повторени в подобен мащаб в САЩ.

Кипър се гърчи

разраснал се до 7-8 пъти размера на икономиката, предимно чрез приемане на офшорни депозити на богати руснаци. Това е рисков бизнес модел дори за една здрава икономика и се превръща в бедствие, когато огромният банков сектор мощно инвестира в местни имоти и в гръцки дълг - и двете преминават през огромно обезценяване.

Член на еврозоната, Кипър първо се договори с ЕС и МВФ за помощ, включваща принудително участие на хората с банкови депозити. Тази вече бивша сделка предвиждаше от сумите под 100 000 евро да се вземат 6.75%, а от по-големите депозити, много от които са офшорни пари, да се удържат 9.9%. От обявяването на сделката насам кипърските банки са във ваканция и депозитите практически са блокирани.

Да сме наясно - няма признаци каквото и да е подобно да се случи в САЩ, така че спрете да се запасявате със замразени храни.

В Кипър влоговете са гарантирани до 100 000 евро и всяка политика, нарушаваща този принцип, е безобразие. Но истината е, че и вложителите е трябвало да имат едно на ум. И не става дума за задълбочен анализ на балансовите данни на банките или да се чете повече за кризата на еврото и потенциалните последици от нея.

Имаше много лесен начин всеки с пари в кипърска банка да предвиди, че седят на края на много тънък клон - сделката беше прекалено добра. Лихвите по влогове в Кипър неотдавна бяха 4.45% срещу 1.5% в Германия. В действителност, ако преди 5 години някой беше вложил едно евро в обикновена германски и кипърска банка, днес би се радвал на двойно по-високи кумулативни приходи от депозита си в Кипър.

Повтаряйте след мен: "Няма допълнителни печалби без допълнителен риск".

Повечето от парите в кипърските банки дойдоха от вложители от Русия. Според McKinsey & Co в света има близо 21 трилиона долара в офшорни сметки - сума, която рязко се увеличи през последните години.

Всички тези пари днес са много по-застрашени, отколкото преди година и след година положението ще е още по-лошо. На първо място, големите центрове стават много по-агресивни в преследването на укриващите данъци, както се видя от неотдавнашните усилия на САЩ да се доберат до сметките в Швейцария.

Освен това живеем във времена на банкови кризи, следващи една след друга. Възможно е да сте проверили добре дали банката ви е солидна, но в крайна сметка да заложиш на една банка е залог върху страната, в която се намира, защото тези банки зависят от подкрепата на правителствата си. Офшорните центрове имат относително големи финансови системи спрямо икономиките и подобно на Кипър, лесно могат да пропаднат в ситуации, в които банковата криза е извън възможностите им да я решат без да посегнат на активи.

Финансовата репресия, която приема различни форми, е била в историята популярен начин правителствата да се измъкват от дупката на задлъжнялостта. Основният начин е да се държат лихвите изкуствено ниски и да се печатат пари.

чрез методи, които може да не са конфискация, но поне представляват канализирането му по удобен за управляващите начин и с цел справяне с техните дългови проблеми.

Ярък пример за това е принудата пенсионните фондове да инвестират в държавни дългови книжа, както се обмисля да се направи в Кипър чрез създаването на национален фонд.

Всяка пречка пред свободното движение на капитали е форма на финансова репресия. Кипър, където вложителите вероятно ще получат акции или облигации, издадени от банките, които държат парите им, е идеален пример.

И ще виждаме още подобни неща. Предполагам, че ще е по-добре да си стоите у дома, отколкото да си изнасяте парите в чужбина, защото е по-лесно да вземеш капитала на почитаемите гости, отколкото този на избирателите си. Руснаците вече научиха това.

Поуката от Кипър е: Не преигравайте, но и не се изненадвайте, ако се случат още подобни събития.