Никой до миналата година не сигнализира официално, че раздутият банков сектор на Кипър сериозно застрашава икономиката на страната. Това стана чак когато Европейският съюз създаде механизми за мониторинг на подобни дисбаланси, разказва Reuters след обзор на доклади на ЕС от 2003 г. насам.

Общите консолидирани активи на кипърския банков сектор, доминиран от три големи банки, възлизат на 7.5 пъти размера на островната икономика, създаваща близо 18 млрд. евро годишно.

След като кипърските банки понесоха големи загуби при преструктурирането през 2012 г. на кипърския държавен дълг, Никозия се оказа днес в ситуация и тя да иска международна помощ. Когато бъдат договорени международните кредити от еврозоната, повечето от тях ще отидат за рекапитилизиране на банките. Едно от условията за спасяването на страната обаче е до 2018 г. тя да свие наполовина банковия си сектор, за да съответства той на средния показател за ЕС - около 3.5 пъти БВП.

Когато през 2003 г. се проверяваше дали Кипър отговаря на критериите за влизане в ЕС, доклад на Европейската комисия не споменава за проблеми с банковия сектор - вероятно защото по това време това не е сред критериите за членство.

При оценяването през 2007 г. дали може да влезе в еврозоната доклад на Европейската централна банка също не маркира нищо тревожно с кипърските банки или с техния бизнес модел, основан на финансиране от депозити, повече от половината от които принадлежат на чужди граждани.

Размерът на кипърския банков сектор не е нещо уникално. В доклад от 2012 г., в който Европейската комисия за пръв път публично споменава, че банките може да представляват заплаха за финансовата стабилност на острова, Кипър е поставен едва на четвърто място в еврозоната. В Люксембург банковият сектор е 24 пъти размера на икономиката, в Ирландия - 8 пъти, и дори в миниатюрната Малта той е 7.8 пъти БВП.

Високопоставен служител на ЕС казва, че още през ноември 2011 г. в телефонен разговор Европейската комисия е предупредила Кипър да намали размера на банковия си сектор, но този съвет е бил игнориран от кипърците. "Ако въпросът е дали икономистите и политиците можеха да предвидят задаването на кризата и дали сториха нещо да я предотвратят, мисля, че справедливият отговор е "не много". Но след като кризата удари, особено след случаите с Исландия и Ирландия, стана очевидно, че раздутите банкови сектори са сериозен проблем за страната и за еврозоната като цяло", обяснява източникът на Reuters.

Първото официално споменаване, че размерът и бизнес моделът на кипърската банкова система може да представляват проблем, е в доклад от май 2012 г. на Европейската комисия. Той е подготвен според договорената неотдавна процедура за регистриране на макроиномически дисбаланси. В него се казва: "Макар банките да са подкрепени от солидна депозитна база, част от която е с чуждестранен произход, финансирането и ликвидността остават основен риск за финансовата стабилност. Финансирането остава доста затегнато и зависимостта от чуждестранните депозити представлява риск, тъй като те са една трета от всички депозити в банките. (...) Този задълбочен анализ стига до заключението, че Кипър страда от много сериозни макроикономически дисбаланси, които не са прекалени, но трябва спешно да бъдат коригирани."

В същото време кипърските политици и банкери бяха толкова заети да берат плодовете от влизането на средиземноморския остров в еврозоната, че игнорираха предупрежденията към какво ги тласка бумът в кредитирането.

Приемането на еврото през 2008 г. бе първото от поредица събития, довели днес до ситуацията, в която банкоматите в Кипър може просто да спрат да пускат евро.

Преди да влезе в еврозоната, централната банка на Кипър позволяваше на банките да използват до 30% от чуждестранните депозити като ресурс за местно кредитиране - една мярка, целяла да попречи значителните суми, вложени от гърци и руснаци, да надуват балон.

Когато Никозия прие единната валута, гърци и други собственици на депозити от еврозоната бяха прекатегоризирани като вътрешни вложители. По този начин нови милиарди евро се изляха като кредити, обяснява Памбос Папагеоргиу, депутат и бивш член на борда на директорите на централната банка. "От гледна точка на регулациите ние просто не бяхме подготвени за такъв кредитен балон", споделя той през Reuters.

Само през 2008 г. банковите активи се увеличиха с 32%, понеже току-що полученият статут на страна от еврозоната направи страната привлекателна за банкиране и бизнес. Но кипърските банки продължиха необичайната си политика да захранват кредитирането си почти изцяло от депозитите. "Банките бяха смятани за суперконсервативни", разказва Александрос Апостолиди, икономист-историк от частния Европейски университет в покрайнините на Никозия.

Когато през лятото на същата 2008 г. рухва американската банка Lehman Brothers, почти всички банки по света понасят загуби, но не и кипърските. "Всички тук си бяха ОК", казва Фиона Мулън, базиран в Никозия икономист, по повод факта, че банките в Кипър не зависеха за финансирането си от капиталовите пазари и не бяха инвестирали в сложните финансови продукти, с които се захранваха другите институции.

Мариос Мавридис, преподавател по финанси и политик от управляващата коалиция, казва, че никой не е искал да чуе предупрежденията му за опасното въздействие върху икономиката на толкова прекалено кредитиране. "Говорех за имотен балон, но никой не слушаше, защото всички правеха пари." Фактът, че основните данъци върху имотите се плащат при продажбата, накара мнозина да се насочат към този сектор и това допълнитено покачи цените, допълва Папагеоргиу.

Друг източник, запознат с работата на управителния съвет на централната банка, споделя, че надзорът се е осъществявал на базата на остарели регулации, повечето от които идват от 60-те години на ХХ век. 

Михалис Олимпиос, президент на Кипърската асоциация на инвеститорите, представляваща около 27 000 индивидуални инвеститори на фондовия пазар, казва, че и той е критикувал централната банка за "липсата на регулации", което е стимулирало поемането на прекалени рискове.

Атанасиос Офанидис, бивш управител на централната банка, отговарял за банковия надзор от май 2007 г. до май 2012 г., в миналото е отричал да е имало провали в надзорната функция, а сега отказва коментар.

Източник на Reuters в една от банките, пожелал анонимност, казва, че институцията му не е имала "сериозни проблеми с кредитирането", и посочва, че кипърските банки обикновено искат 30% съучастие на клиента при отпускане на ипотечен заем - доста над средното в повечето държави.

Фактът, че не се облагат дивидентите на чужденците от депозити и корпоративният данък е нисък, привлече много руснаци и други чужденци. Островът се оказа финансов център, без да има развит финансов сектор - просто място, в което се стекоха огромно количество пари, които иначе биха били подложени на повече контрол в места като Лондон, Франкфурт, Ню Йорк и Цюрих.

Освен това се предлагат и лихви, каквито трудно ще намерите по света.

Ако преди 5 години сте депозирали в Кипър 100 000 евро, днес щяхте да сте спечелили 31 000 евро. В Италия и Испания това щеше да ви донесе 15 - 18 хил. евро, а в Германия - само 8000, изчислява анализатор от UniCredit.

Набъбващите депозити не само стимулираха кредитирането в Кипър, но и изкараха кипърските банки в чужбина. Гърция, с която много кипърци са свързани, е логичният избор на двете най-големи банки Cyprus Popular Bank (известна още като Laiki) и Bank of Cyprus.

Размерът на експозицията им към гръцката банкова система стана видим след стрес тестовете на European Banking Authority от 2011 г. и публикувани през юли същата година, покрай усилията на ЕС и МВФ да изработят нова сделка за спасяване на Гърция. Данните на EBA разкриха, че към декември 2010 г. 30% (или 11 млрд. евро) от всички кредити на Bank of Cyprus са свързани с Гърция. По същото време Laiki (тя тогава се нарича Marfin Popular) е вкарала в Гърция 43% от кредитите си (19 млрд. евро).

Още по-стряскащи са данните за експозицията към гръцкия държавен дълг.

По това време 2.4 млрд. евро, които Bank of Cyprus е вложила в гръцки дългови облигации, са достатъчни да унищожат 75% от капитала на банката. От Laiki са купили гръцки държавен дълг за 3.4 млрд. евро, което е повече от всичките 3.2 млрд. евро капитал на банката.

Тесните връзки между Гърция и Кипър са карали кипърските банки да не се вслушват в предупрежденията да не се впускат в подобна експозиция. Те продадоха част от гръцките си активи, но се върнаха на пазара за набиране на средства в момент, когато това започна да става все по-скъпо.  

Симона Михай, помощник-преподавател по банково дело и бизнес в Европейския университет в Никозия, смята, че тази експозиция е свързана с убеждението, че трябва да се помогне на близкия съсед и че Гърция ще си стъпи на краката. "Хората просто се надяваха. Те не виждаха нещата от позицията на анализаторите."

Бивш служител в една от банките, пожелал анонимност, е на друго мнение - според него става дума за чиста алчност. "За да продължат да печелят, те даваха и даваха кредити и инвестираха в гръцки облигации", казва той. По думите му персоналът, който получавал малки бонуси и годишно повишение на заплатата с 3-4%, недоволствал от растящото обвързване с Гърция, но и бил безсилен да го спре.

Какъвто и да е бил мотивът, тази експозиция към Гърция пренебрегва стандартите за оценка на риска в една държава, които обикновено се прилагат от централните банки. Клауза в меморандума от декември между Кипър и ЕС/МВФ изрично изисква банките да разнообразят портфейлите си с кредити с по-високо качество.

Папагеоргиу и други двама директори изказали притесненията си от това колко беззъб е в действията си управителният съвет. Това довело до публичен и много остър сблъсък с Орфанидис, който категорично отрича да е имало пропуски и твърди, че лично е настоявал банките да съкратят позициите си в Гърция. 

Орфанидис враждува и с лидерите в правителството на AKEL. Според Апостолидис гуверньорът на централната банка казал на президента на Кипър, че банките на острова може да оцелеят при загуба на не повече от 25% от гръцките си облигации. "Подстрижката", която в крайна сметка бе договорена от европейските лидери, включително президентът комунист на Кипър Димитрис Христофиас, бе за над 70%. Това нанесе на кипърските банки загуби от 4.5 млрд. евро.

Петгодишният мандат на Орфанидис изтече през май 2012 г., без да бъде подновен. Той от години критикуваше правителството за начина, по който харчи и увеличава задлъжнялостта на Кипър. Кулминацията на всичко това бе доклад, разпространен в последната седмица от управлението му. Христофияс отвърна със свикване на голям митинг от профсъюзите, за да критикува централния банкер. "Отговорността на Орфанидис за експозицията на кипърските банки към гръцкия дълг е огромна", заяви президентът. 

Миналата година управителният съвет на централната банка назначи консултантите Alvarez and Marsal да разследват какво точно се е объркало в банковия сектор. Отчетът им се очаква през април.

Олимпиос казва, че знае за няколко инвеститори - индивидуални и институции - които ще използват резултатите от този доклад като основание за съдебни искове срещу тогавашните директори на централната банка, които ще бъдат обвинени в лошо управление. Един от тях, изгубил милиони от акциите си в Bank of Cyprus и Laiki, вече подготвя с адвокати своя иск. "Кипър е малка страна и всички се познават, но ще тръгна срещу тях. Аз просто бях външен наблюдател, а те ми казваха, че всичко е ОК", казва инвеститорът, пожелал анонимност.