Солидарност, доверие, гражданско участие. Това е лекът за отчуждението, егоизма, апатията, разочарованието, протестите. Само че това лекарство не е като онези хапове, дето като се изпият и въпросът е приключен.

Солидарност, доверие и гражданско участие - думи, често изричани от граждани и общественици, ценности, често обещавани от политици, не възникват от само себе си. Това не са блага, а процеси. Защото демокрацията е по-скоро начинът, чрез който се създава доверие и солидарност. Това е пътят, по който се върви, а не крайна цел като утопиите.

Работата на политиците е да трасират пътя (или магистралата, ако предпочитат) и да покажат как се редят паветата или как се полага асфалтът. Някак не им се получава. Те не знаят, не умеят, не искат или просто ги е страх от работещата демокрация.

Възможното възражение "ама нали ще има обществени съвети" не издържа. Обществените съвети няма да върнат доверието в политическата система, нито да създадат солидарност в обществото. Причината е проста - при допускането на някакви хора до властта (независимо дали са много заслужили или са поредните парашутисти) се прескачат два много важни етапа от технологията и се изгубва смисълът на процеса по създаване на политики и взимане на решения. Това са етапите на дебатиране и съгласуване с цел консолидиране около решенията. Когато човек участва във формулирането на идеи, не просто помага, но и някак ги приема за свои. Така се гради доверие и солидарност. Това не става, когато идеите са пуснати отгоре.  Рецептата е диалог. Това е и овластяването на гражданите.

Горчивият опит на президента Росен Плевнелиев с проваления още при предварителната сбирка за консултации за обществен съвет само доказa отдавна известното. Както и да се конструира такъв съвет, който и да бъде включен в него, той не може да предизвика диалог. Просто защото моментално се превръща в поредния формално представителен орган, будещ асоциации с всички останали комисии и комитети. Как тогава да не дразни хората, които така и не разбраха критериите за привикване на членовете му.

Плевнелиев пристъпи с голям мерак към сформиране на обществен съвет. След като обяви, че протестите сами по себе си са гражданска енергия, която трябва да бъде насочена градивно, за да си подредим къщичката, правилно посочи, че демокрацията е процес. Но от романтизъм избърза и свика неясно подбрани субекти, които не са извървели пътя. Вместо да насърчава диалога отдолу нагоре, той сложи комина на къщичката, за която говори, без да е поставил основите. Чудно ли е, че се вдигна пушилка.

Като се използва технологията, доказана в практиката другаде. У нас може да изгради собствен модел, но има задължителни елементи, без които няма как да се мине.

На този етап е задължително да се проявят микроинституции на гражданското общество като групи по интереси, каквито са участниците в различните протести. Инструментът за надрастване на тези интереси е създаването на механизъм за изслушване и общуване между тях. При включването на заинтересованите страни и при формулирането на искания, естествено се стига до възникване на организации, които излъчват представителство - признато и неоспорвано. Това става на срещи, за каквито винаги може да се намери повод. (Най-правилното решение на президента Плевнелиев беше да отиде при протестиращи в София. Грешката му беше, че не продължи с такива срещи в други градове.)

2. Във втората фаза вече се търси начин как да се наложи и изпълни общата идея, превърната в решение. Тук става въпрос за лобиране. Изразителите на граждански интереси организират и участват в публични дискусии, за да вкарат идеята, за която работят, в дневния ред на институциите.

3. Исканията, които вече не предизвикват противоречия, са влезли в дневния ред на изпълнителната и законодателна власт. Упражнява се влияние за тяхното приемане на различните нива, на които се разглеждат - парламентарни комисии, консултативни съвети към министерствата и съвещания на изпълнителната власт.  На това ниво гражданското представителство е в завършен вид.

Общественият съвет е много добра идея за този етап, но само ако са извървени предишните два, в противен случай обществото не би приело членовете на съвета за легитимни.

4. Четвърта фаза е решаваща за изпълнението на приетите решенията. Тъй като целта е управление и контрол над изпълнението, се търси най-прозрачният механизъм за участие във властта, т.е. в изборите.

Грешката, която се повтаря у нас, е, че се създават тристранни и прочие съвети като се пропускат етапи. Желанието на държавниците

не води до нищо повече от възпроизвеждане на разделението на ''те'', управляващите, срещу "нас", обикновените граждани.

Недостатъците на представителната демокрация у нас няма да бъдат поправени с конституирането на нови представителни органи. Правилният път е създаването на механизми за овластяване на различните естествено съществуващи малки общности, които да предлагат и формулират решения на проблемите.

Независимо от добрите намерения на президента и служебното правителство, няма как обществените съвети да са ефикасни. Просто, т.нар. протестиращи още не са излъчили представители, защото не са довършили първия етап  - общоприемлива идея или идеи и проект за решение. Не са минали и през втория и за това ще има оспорване на всяко едно представителство.

Това и наблюдаваме.