Източниците, източниците... на колене!
"Прокуратурата има подозрения кой би могъл да е авторът /.../ Следите винаги остават, изчакайте следващия епизод."
Цитатът е от интервюто на софийския градски прокурор Николай Кокинов пред БиТиВи в понеделник. И за какво, мислите, се отнася? Отговор е на въпрос за хода на проверката, която прокурори извършват в МВР по сигнала на лидера на БСП Сергей Станишев за незаконно подслушване. Прокуратурата имала подозрения, значи, "кой е авторът на сигнала"... (Що се отнася до другото, да гадаем ли за кои следи говори прокурорът - дали за онези, които ще отведат до истината имало ли е незаконно подслушване на политици, или до... автора на сигнала? Или да чакаме "следващия епизод", както загадъчно ни посъветва Кокинов.)
Същия понеделник прокуратурата призова журналиста от "Медиапул" Борис Митов, за да му поиска копията от документите (искането за прилагане на СРС и разрешението на съдията), които той е публикувал в текста си, анализиращ действията на прокурора Роман Василев по досъдебното производство срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов (тогава Цонев беше задържан с репликата на Василев, че тъй като е абсолютен престъпник, като всички престъпници да падне долу на земята на колене - бел. ред).
Кокинов, за да бъде напълно ясен, а и вероятно мислейки, че не само сваля всички съмнения за прокурорски натиск над журналиста, но и прави комплимент на прокуратурата, акцентира специално, че обект на проверката не е съдържанието на материала. "Журналистът не е интересен за прокуратурата, държавното обвинение търси как цитираните материали са се появили в публичното пространство." В тях имало класифицирана информация за "способите за подслушване", която може да бъде разсекретена само от органа, който я е засекретил. Не стана ясно какво разбира прокурорът под способи за подслушване, но да не издребняваме.
Цитирам тези обяснения на прокуратурата (тя е централизирана институция) по тези два случая, дадени в един и същи ден, защото в тях открито се потвърждава от какво се интересува държавното обвинение и
за какво употребява правомощията и ресурса си
когато получи сигнали за нарушения и престъпления.
Прокуратурата тръгна да проверява в МВР (и по-точно СДОТО - Специализираната дирекция за оперативно-технически операции), без да е образувала досъдебно производство по данните в сигнала на Станишев, въпреки че те впечатлиха не само юристите със своята фактологична конкретност. Този подход означава, че каквито и обяснения да дадат пред прокурорите разпитваните лица, те не биха били доказателства - първият факт, който прави проблематично разкриването на истината. Не чухме от Кокинов например дали прокурорите правят нещо, за да открият центровете за нерегламентирано подслушване, ако те не са вътре в СДОТО? Службите на МВР и прокуратурата не са ли длъжни да разкриват и наказват всякакво незаконно нарушаване на правата ни независимо кой го извършва?
Прокуратурата тръгна да търси и как документите - искането за специални разузнавателни средства и съдийското разрешение - по делото "Цонев" са се озовали у журналиста Борис Митов (въпреки че те, първо, са част материалите по делото, разгледано в открит съдебен процес, и, второ, фактите са вече изнасяни, а самите факсимилета са публикувани още през 2011 г.), но не се интересува от текста на журналиста (по признанието на Кокинов). Какво по-категорично потвърждение за същността на прокурорската цел?! Именно в текста е "заровено кучето", факсимилетата само го потвърждават, но прокурорите не искат да го намерят.
Източниците, не истината!
Истината е неудобна и естествено нежелана. Борис Митов анализира действията на прокурора Роман Василев (а той е и заместник градски прокурор на София впрочем) и доказва документирано конкретни негови нарушения по конкретно дело, за които горестоящите началници, инспекторатът на прокуратурата и ВСС изобщо не се интересуват.
Но най-неудобната "подробност" на този сюжет е, че от него лъсва връзка с тези нарушения на главния прокурор Сотир Цацаров. Той като председател на Пловдивския окръжен съд преди две години е уважил искането на Роман Василев за използване на СРС на основания, посочени от Василев, които се оказват лъжливи, както става ясно по-късно в хода на съдебния процес. Вместо да бъде проверена работата на прокурора Василев по това дело (тоест вместо да се заинтересуват от текста на журналиста в този смисъл), за да се установи например, че Цацаров е бил заблуден от прокурора Роман Василев, прокуратурата тръгва на поход за разкриване на... източниците на журналиста.
Тъпо, както казват на улицата. И потвърждаващо за обвързаности и зависимости.
Обвързаностите и истината - двата несъвместими свята
(Чувствам се осъдена да повтарям азбучни истини... Докога... Отчайващо... - бел. авт.)
Връщам се на проверката в МВР по сигнала на Станишев - главният прокурор е определил за "оперативен ръководител" на проверката... Роман Василев. Не е ли странно, озадачаващо, смущаващо, че облича с институционално доверие тъкмо онзи свой подчинен, който навремето го е подвел (подвел е съдията Цацаров) да подпише разрешение за подслушване?!
Значи: на свръхотговорна мисия - да ръководи проверка по сигнал на лидера на най-голямата партия в опозиция за незаконно подслушване - е изпратен прокурор с незавидна професионална репутация, който вече е извършвал нарушения тъкмо при прилагането на СРС! Но пък е харесван от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов! Харесваният ще проверява харесващия го! Поздравления, господин главен прокурор!
Цветанов - пресечната точка на обвързаностите
От въпросния прокурор, натоварен, повтарям, със симпатията на Цветанов и доверието на Цацаров (също публично оценяван високо от Цветанов още като съдия), ще очакваме да разкрие имало ли е неправомерно подслушване от страна на... Цветанов, докато ръководеше МВР!
В такава ситуация става обяснимо защо прокуратурата търси източниците на документите, а не проверява нарушенията на прокурора Роман Василев.
Само помислете: прокурор посочва неверни основания до съдия за подслушване (че предаването на подкуп ще се извърши на територията на Пловдив, което не се потвърждава пред съда нито от МВР, нито от ДАНС), за да поиска именно от пловдивския съдия разрешение. Ако един прокурор си позволява да подвежда съд, в нормална ситуация това е достатъчно не само за дисциплинарна санкция, не само за оставка, а за наказателна отговорност! ВСС обаче не се интересува, а подведеният съдия от Пловдивския съд, който междувременно е станал главен прокурор, сякаш дори възнаграждава подчинения си, който е вършил нарушения именно във връзка със СРС, с най-високо доверие да ръководи проверката за незаконното използване на... СРС!
В такава ситуация става съвсем обяснимо защо проверяващата МВР прокуратура търси "автора" (на сигнала до Станишев), а не дали данните в сигнала са верни и дали има частни "гнезда" на незаконно подслушване и дали са обвързани по някакъв начин със структури на МВР.
В такава ситуация нормално ли е да очаква обществото, че разпитваните по проверката в МВР граждани биха казали истината - на кого да я кажат? На прокурора Кокинов, за който в "онези" разговори по скайпа (за които писаха сайтове) между един главен редактор и разследван бизнесмен се твърди, че "изтичвал при премиера Борисов" да докладва за определено дело (питам вярно ли е)? Или на прокурора Роман Василев да кажат истината - заради неговата "независимост" от МВР, или професионална почтеност, или пък заради високата му компетентност и ефективност като шеф на звеното за борба с корупцията в данъчната система?
В такава ситуация нормално е, уви, да се страхуват да кажат истината гражданите или длъжностните лица от МВР - дотам сме се докарали. Така е, когато източникът на тяхната застрашеност произтича от самата държава - заради зависимостите на нейните независими институции, които са длъжни да защитават правата ни.
Ние ще изчакаме "следващия епизод", както интригуващо ни посъветва прокурорът Кокинов. Но епизодите едва ли ще променят усещането за предизвестен край на прокурорските проверки. Какъвто и да е краят им (дори и да бъде образувано наказателно производство, дори и новината да прогърми като първа по радиа и телевизии) - нямайте съмнение, че този край е предрешен от неразделните игри на разделените власти.