Корупция? 

Ако поне малко сте се интересували от БОК няма начин мнението ви да не гравитира около някоя от петте думи, а може би дори около повече от една.

Част от тях, като престиж и корупция, са крайно противоречиви. Но ако ги съберем в едно изречение, ще намерим изходната позиция при управлението на Стефка Костадинова, когато през 2005 г. пое поста от отстранения от олимпийското движение Иван Славков. Тя трябваше да възстанови престижа на организацията след корупционното петно, да отстоява нейната независимост и да въведе по-професионално отношение към спорта. В пакет тези прости задачи щяха да върнат достойнството на БОК, който вече 90 години е призван да отстоява олимпийските ценности и да задава тона в развитието на спорта.

След два управленски мандата почти нищо от тези неща не се е реализирало. Защо и как е въпросът, на който членовете на БОК би трябвало да си отговорят, когато на общото събрание на 9 май избират нов председател между Костадинова и нейните конкуренти Весела Лечева и Васил Иванов-Лучано.

Неслучването произлиза от

Дейността е ограничена до контакти с Международния олимпийски комитет, избор на облекло за олимпийската делегация и обслужване на участието на българските олимпийци на поредните игри. Васил Иванов-Лучано нарича това "туроператорска дейност". По-елегантното определение би звучало като "администратор на олимпийските дейности". С бюджет около 1.5 милиона лева на година председателството на БОК се е превърнало в едно безкрайно удобно място за нищонеправене. 

Излизането от тази рамка е свързано с развитието, защитаването и работенето върху конкретни идеи. Но поне за последните осем години Стефка Костадинова не е показала, че има намерение да го прави. Олимпийският комитет не разви нито една идея, свързана с професионалната подготовка и реализация на елитните спортисти. Интересната концепция на досегашния заместник-председател Весела Лечева за организацията на олимпийската подготовка уж беше подкрепена от Костадинова. Но само след няколко дни бившата атлетка би отбой.

Да сте чули за някаква друга инициатива - практична, организационна или свързана с олимпийските ценности и идеали? Последната такава - за евентуалното кандидатстване за домакинство на зимни младежки олимпийски игри приключи на ниво "лансиране на идеята". В олимпийска година БОК е активен, защото от него зависи участието на спортистите в зимните или летните игри. В неолимпийска комитетът "работи" патронаж на футболния турнир за аматьори "Каменица ФЕНкупа", издаване на годишен алманах или организация на голф турнир за журналисти. 

Някой би казал, че това е целта – олимпийският комитет да бъде над нещата и да се държи на висотата на своя престиж. Но това щеше да е вярно, ако представянето на българския спорт не ставаше все по-трагично с всяка следваща олимпиада и ако престижът беше по-изразен. Когато проблемите са очевидни, а елитният спорт мимикрира, заемането на пасивна позиция изглежда най-малкото нелогична и неестествена.

Би било

Немалка част от членовете на общото събрание са бивши спортисти, шампиони, истински легенди. Те би трябвало да са най-силно загрижени за съдбата на днешните състезатели и да искат да има кой да последва успехите им. Но откакто темата за олимпийските пенсии намери своето разрешение, нищо ново и свежо не се е чуло от техния ъгъл.

Мисленето за развитие рядко фигурира и в дневния ред на президентите на федерации, въпреки че като количество те са мнозинство в общото събрание на олимпийския комитет. Защо? Защото от БОК нищо не зависи - нито финансирането, нито спонсорирането, нито професионалната експертност. Когато на последното събрание за пръв път от доста време един представител на федерация повдигна логични въпроси за състоянието на спорта, темата беше претупана. За да може сбирката да приключи в традиционните си 15 минути.

Защитаването на някакви конкретни позиции, освен че изисква воля и усилия, може да вкара в беля ръководството на БОК със силните на деня. А това изглежда като един от големите кошмари на Костадинова. Тя предпочита да тича с вятъра, а не срещу него, да се снима с премиера и президента (независимо кой), вместо да да отстоява позиции пред тях.

При нейното управление "независимостта" се изтри като понятие. То беше заменено от сервилност към всички управляващи. В последните осем години членство получиха множество спорни фигури, които по едно или друго време са били актуални за момента - Младен Мутафчийски, Георги Гергов, Ветко Арабаджиев или Георги Марков. Дори Весела Лечева беше приета като индивидуален член, докато беше председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Олимпийският комитет стана толкова зависим от политическата обстановка, че

Че след тях не се знае накъде ще задуха.

И не на последно място - Костадинова не направи нищо, за да върне българското членство в МОК, което безусловно щеше да вдигне престижа на цялата организация. При избора през 2005 г. се смяташе, че поради успешната си кариера световната рекордьорка би могла да запълни оставената от Славков празнина. Лансирането и реализирането на подобна кандидатура би трябвало да бъде и силен личен мотив за един спортен ръководител (бел. ред. - в този период дори Борислав Михайлов успя да се пребори за членство в изпълкома на УЕФА). Не се оказа така. Дори да е оценено, че Костадинова няма лични амбиции и качества, БОК трябваше да издигне друга подходяща кандидатура и да се работи за нейния успех. Но и подобно нещо не се случи.

И ето как въпросите пред членовете на олимпийския комитет и техния избор в урната станаха повече от един и два. Те би трябвало да се запитат:

Отговорът на тези въпроси трябва да дойде в рамките на наличния избор от издигнати кандидати. Ако се приеме, че за сегашното състояние на комитета вината се носи от досегашния председател, въпросът дали другите двама претенденти са решение на проблемите за съжаление по-скоро клони към отрицателен отговор. Тяхната обща слабост е, че идват от политиката и едва ли могат да гарантират тази така необходима отдалеченост на БОК от конюнктурата. И двамата са ръководили спорта от позиция, в която са имали и финансовия ресурс, и законодателната инициатива да променят ситуацията към по-добро. И е важно дали имат визията и смелостта да развиват БОК в различна посока.

Предизвикателствата изглеждат толкова много, почти като за световен рекорд.