Годишнината от края на Втората световна война в Европа, отбелязвана на 8 май на запад и на 9 май в Русия, е повод да се почетат десетките милиони, загинали в този ужасен 6-годишен конфликт и да се припомни, че това е време, в което човечеството е вършило невъобразими за модерните времена жестокости.

Изследването на най-глобалния въоръжен сблъсък в историята ще продължи още дълго заедно със споровете за това кога всъщност започва войната. Ще се променят и гледните точки към него, включително за това, че като че ли е ясно кои са "лошите" в него, но не е лесно да бъдат открити "добрите".

Британския историк Антъни Бийвър започва публикуваният през миналата година солидния си труд "Втората световна война" с показателна история. През юни 1944г. униформен мъж с азиатски черти се предава на американските десантни части в Нормандия. Те мислели, че той е японец, но всъщност мъжът бил кореец и се казвал Янг Куюнгжонг.

През 1938г. едва 18-годишен той бил насилствено включен от японците в редиците на Квантунгската армия в Манджурия. На следващата година руснаците го пленяват в битката при Ханхин Гол в Монголия. Куюнгжонг бил пратен в съветски трудов лагер в Сибир, но през 1942г. в месеците на недостиг на човешки сили кореецът заедно с хиляди други затворници е включен в Червената армия и пратен на фронта срещу нацистите. Там в битката за Харков в Украйна той е пленен от германците през пролетта на 1943г. Те пък го включили в Ostbatallion и го пратили да подсили защитата на Атлантическата стена във Франция.

При всичките перипетии и страдания, през които е минал, кореецът е имал късмет. Други над 60 милиона души губят живота си през тези години.

Различните исторически и идеологически школи спорят не само кога светът, но дори кога Европа влиза във Втората световна война.

Едни историци говорят за 30-годишна война (1914-1945), други я наричат "дългата война" и поставят началото й в болшевишкия преврат от 1917г., трети използват термина "Европейска гражданска война", продължила чак до 1989г. и падането на комунизма. Историци от левицата твърдят, че началото е през 1937г. с испанската гражданска война. Тези от десницата отвръщат, че в Испания всъщност е започнал сблъсъкт на "западната цивилизация" с комунизма, продължил до разпадането на СССР през 1991г. Дори военните действия на Хитлер са поставяни в различни рамки - окупирането на Франция и Западна Европа е възприемано като довършване на Първата световна война, докато атаката на изток е част от кампанията за осигуряване на германско жизнено пространство Lebensraum до бреговете на Волга.

Традиционно, западните историци не обръщат достатъчно внимание на китайско-японския конфликт от 1937-1945г. Познавачите на азиатската част от глобалния конфликт твърдят, че Втората световна война може би е започнала през 1931г. с нахлуването на японците в Манджурия.

Бъркотията става още по-голяма поради факта, че на много места тази война е предшествана и доминирана от вътрешен граждански конфликт - от Китай през Русия и Германия, Финландия, Балтика и Унгария до Балканите и Испания.

Антъни Бийвър смята, че завиването в тази посока ще предизвика пълна каша и избира решителното съветско-японско сражение при Ханхин Гол от 1939г. за начало на войната. Причината не е само в това, че за 11 дни загиват 60 000 души (само Червената армия губи близо 8000) като сигнал за задаващите се титанични сблъсъци на многомилионни армии или че това е първата победа на героя от войната маршал Жуков. След августовското изненадващо поражение Япония обръща стратегическите си планове на юг към Югоизточна Азия и започва подготовката за удара по Пърл Харбър, а китайската съпротива получава кураж за нови операции срещу японците. Затова през 1941г. Токио отказва на Хитлер да атакува от изток, което пък позволява по-късно на съветската армия да изтегли дивизии на запад срещу германците.

В същите тези дни в Европа вече мирише на война и се вършат големи грешки и предателства, включително прословутият пакт "Молотов-Рибентроп". Заради тях днес е по-лесно да се каже, кои са били в лагера на "лошите", но е доста трудно да се прецени колко да били добри победителите от лагера на "добрите". Същите "добри" ръководители на Франция и Великобритания от края на 30-те години толкова дълбоко са сбъркали в преценките си за Хитлер и сметките си за Сталин, че до последните часове преди нацисткото нахлуване в Полша на 1 септември съветват властите във Варшава да не обявяват мобилизация и работят за международна конференция за мир.

Когато избухва войната, тя започва да се движи по собствена логика. В тази обаче нещата са малко по-различни, защото цивилното население плаща огромна цена.

Има нещо символично във факта, че първите жертви на войната са затворници от концлагер, убити в името на една лъжа. Става дума за специалната операция за създаване на повод за нападение срещу Полша чрез инсценирането от СС на полско нападение над митницата и пощата в граничния град Глевиц. Няколко упоени концлагеристи от Заксенхаузен са докарани, облечени в полски униформи и разстреляни в Глевиц на 31 август.

След няколко седмици става ясно, че този път мащабите на клането ще са големи - нацистката авиация ще постави Варшава на колене с бомбени килими, избили 25 000 цивилни и 6000 военни.

Десетилетия наред няма яснота колко точно са загиналите в цялата Втора световна война, вероятно броят им никога няма да стане известен. Но на базата на известните данни се вижда, че 62% от жертвите са цивилни. При това 58% са жергви от гражданското население на Съюзниците и едва 4% - на оста Рим-Берлин-Токио. Всеки четвърти загинал е бил войник на "добрите", докато от Германия и съюзниците й военните жертви са 13% от всички, дадени във войната по света.

Безспорно най-много жертви дава СССР - почти 24 милиона души или 13% от населението. Близо 20 милиона са загиналите китайци, повечето от които цивилни. Следват Германия, Полша, Индонезия и Япония. Има редица страни, където в абсолютни измерения жертвите не са толкова много, но са травмиращо голям дял от населението - Полша (19%), Литва (13.8%), Латвия (11.5%) или Унгария и Югославия (по над 6%).

Още по-големи травми оставя стореното и от двете страни във войната. Ето два цитата от книгата на Антъни Бийвър:

Практиката да се третират пленниците като "човешки добитък" не идва от разпада на дисциплината. Тя обикновено се ръководи от офицери. Освен местните хора, жертви на канибализъм са военнопленници от Папуа, австралийци, американци и индийци. В края на войната японците са държали индийците живи, за да ги убиват и изяждат един по един. Дори нечовешкия план на нацистите на изток никога не е слизал до такова падение.

Понеже въпросът е шокиращ за семействата на загиналите във войната в Тихия океан, съюзниците не разгласяват цялата информация и канибализмът така и не попада на Трибунала за военни престъпления в Токио през 1946г."

Канибализъм, основаващ се на расово превъзходство и милитаристично имперско господство е пример за тотално зло. Същото са и случаите с нацистите, превръщали човешки части в потребителски стоки.

Но "добро" ли е това, което британците правят за 8 дни през лятото на 1943г. с Хамбург - най-тежките до тогава въздушни бомбардировки в историята на бойната авиация, която после наричат Германската Хирошима:

На земята горящият ураган разкъсва дрехите и подпалва косите на хората. Както става във Вупертал, и тук асфалтът се разтопява и хората залепват за него като насекоми за мухоловка. Къщите експлодират в пламъци, пожарните нищо не могат да направят, цивилните, скрили се в мазетата, се задушават от отровен въглероден окис. Според данните на властите именно така загиват 70-80 процента от над 42 000 души, станали жертва в тази лятна седмица. Много други тела са толкова овъглени, че никога не са разпознати..."

Сър Артър Харис не успява с такъв терор за прекърши волята на германците и прави същото с други градове и особено впечатляващо безсмислено с Дрезден през февруари 1945г. Американският му колега ген. Къртис Лемей го надминава в Токио - на 9-10 март 1945г. фосфорните бомби убиват 100 000 души и той се отличава с най-смъртоносната бомбардировка в историята.

    

Затова годишнини като 9 май са повод да се помисли върху това колко хлъзгава територия е "моралното превъзходство" и колко големи са изкушенията да се прибегне до инструментите на злото. И до днес е лесно са се вписват държави и народи в "Ос на злото", и спорно да се сглобява безспорен списък на "Съюз на доброто".

Няма "добри войни", но има "войни по необходимост" - такива, които трябва да се водят, за да не стане по-кошмарно положението. Победата на Съюзниците създаде един по-добър свят, от този, който обещаваше Хитлер. Срещу това няма разумни доводи.

А какво е станало с онзи кореец, пленен от американците? След като прекарва известно време в затвор във Великобритания, той се мести в САЩ и умира през 1992г. в щата Илинойс.  

Без да каже на никого за миналото си.