Тя получи на 12 май титлата "почетен доктор на университета" заедно с няколко други известни общественици и учени. Предлагаме ви с известни съкращения словото й, произнесено на стадион, на който близо 5000 възпитаници получиха дипломите си:

Точно в годините ми в Дърам персоналните компютри изместиха пишещите машини като предпочитана технология в кампуса. Всъщност, в департамента за компютърни науки мразехме тази промяна. Имаше толкова малко компютри, а изведнъж студентите от горните курсове на хуманитарните специалности ни превзеха машините, за да си пишат дипломните работи.

Налагаше се да програмираме посред нощ, обикновено в скапаното мазе на бившата сграда на биолозите. Организирахме си състезания за това кой ще програмира най-бързо и с най-малко грешки - нещо като праисторическа олимпиада за хакери. Наказанието за губещите бе да изтичат до лабораторията по биология в дъното на коридора и да пипнат най-зловещите жаби мутанти, които можете да си представите.

Персоналният компютър - а по-късно и интернет, след като вече се бях дипломирала и започнах работа в "Майкрософт" - даде началото на комуникационна революция. Децата ми са няколко години по-малки от вас, но отглеждането им ми доказа, че начинът, по който комуникирате, е най-голямата разлика между вас и мен преди едно поколение.

Популярен начин да описват този аспект от живота ви е да казват, че сте "свързани". Някои коментатори започнаха да ви наричат "Поколение С". Неотдавна един доклад дори подсили краските с твърдение, че сте "свързани, комуникиращи, интересуващи се само от съдържание, ориентирани към общности, непрекъснато щракащи с мишките" (това е игра на думи - понеже на английски изразът е Generation C, изречението съдържа много думи с буквата "с" - "connected, communicating, content-centric, community-oriented, always clicking"  - бел.ред.). В текста се казваше, че само поради тази причина вие "ще промените нашия свят".

Разбира се, цялата тази шумотевица колко сте свързани предизвиква и обратни твърдения - че всъщност вашето поколение е все повече откъснато от нещата, които имат значение в живота. Твърди се, че вместо да прекарвате време с приятели, вие си седите у дома сами и събирате молби за приятелство в социалните мрежи. Вместо да се наслаждаване на храната, вие я снимате и качвате снимките във "Фейсбук".

Искам да ви окуража да отхвърлите циниците, които казват, че технологиите ограничават познанията ви и преживяванията ви в околния свят. Моля ви, не позволявайте никому да ви накара да повярвате, че сте елементарни хора, само защото редовно обновявате статуса си в интернет.

Хората, които казват, че технологиите са ви откъснали от останалите, грешат. Бъркат и онези, които твърдят, че технологиите автоматично ви свързват с останалите.

Технологиите са само инструмент. Те са мощен инструмент, но си остават само инструмент. Дълбоките човешки отношения са нещо различно. Те не са инструмент. Те не са средство за постигане на нещо. Те са нещото - предназначението и резултатът на един изпълнен със смисъл живот - и те ще ви вдъхновят за вълнуващи жестове на любов, щедрост и човечност.

В своя реч Мартин Лутър Кинг казва: "Благодарение на нашата научна и технологична гениалност превърнахме този свят в един общ квартал, но все още нямаме моралната ангажираност да живеем като братя в него".

Половин век по-късно е честно да кажем, че доктор Кинг е прибързал в определянето на света като "квартал". По негово време американците възприемаха цели континенти като Трети свят, сякаш хората от другата страна на планетата бяха някаква неразличима маса, която определяме като "онези, които не са като нас".

Но в резултат на продължаващата комуникационна революция, вашият свят днес наистина може да бъде като квартал. Така че моралния ангажимент, за който доктор Кинг говори, се пада на вас.

Какво означава да превърнем този свят в място, където хората живеят като братя и сестри? Вероятно това е твърде голям въпрос, за да го задавам на всеки един от вас или на целия випуск. Сигурна съм, че никой от вас не би отговорил на въпроса "Какво ще правиш след дипломирането?" с "Планирам да поема морален ангажимент да превърна този свят в едно братство".

Но можете да промените начина, по който мислите за другите хора. Можете да изберете първо да видите човека в тях - онова голямо нещо, което ги прави същите като вас, вместо да търсите много други неща, които ги правят различни от вас.

Не става дума само да се вълнувате за хората. Предполагам че вече ви е грижа. Много по-трудно е да възприемете всички хора, включително онези с много по-различен начин на живот, като триизмерни човешки същества, които искат и се нуждаят от същите неща като вас. Но ако можете наистина да повярвате, че всичките 7 милиарда души на планетата са като вас, равни по дух, тогава ще направите нещо, за да превърнете света в място, където всички са малко по-равни. (...)

Не всеки ще отдаде живота си да изгражда връзки с най-бедните хора в света, но само защото не ставате за светец, не означава, че не можете да създавате дълбоки човешки отношения или че вашите връзки няма да променят света.

Тук е мястото на технологиите. Ако направите моралния избор да се обвържете силно с другите, тогава вашият компютър, телефон, таблет ще ви помогнат да го направите много по-лесно.

Днес в Африка има 700 милиона абонати на мобилни телефони.(...) Вие и те можете да споделяте историите си директно, да го правите буквално с милиарди хора, защото използвате една и съща технология.

В интернет можете да се потопите в живота на другите - да четете това, което те четат, да слушате любимата им музика и да гледате това, което те гледат. Можете да научите езика им и те вашия. Можете да разберете как да готвите любимите си рецепти. Както и да снимате крайния продукт и да го качите във "Фейсбук".

Никой не очаква да се събудите утре и случайно да наберете някого по Skype в Найроби. Пък и тези дни понякога е мъдро да не отговаряте на съобщение в пощата от непознат в Нигерия, който ви предлага да си разделите огромно богатство!

Но в живота ви, обещавам ви, ще имате много възможности да използвате технологиите, за да разширите вашия свят, да срещнете много различни хора и да поддържате връзки с нови и нови хора, които сте срещнали.

Тези връзки сами по себе си са важни, но истината е, че не бих искала да поддържате връзки заради самите връзки. Искам да се свързвате, защото вярвам, че те ще ви вдъхновят да сторите нещо, да промените света. Човечността като абстрактна категория никога няма да ви вдъхнови толкова, колкото човешките същества, които срещате. Бедността няма да ви мотивира. Но хората ще ви мотивират. (...)

Някои смятат, че Бил и аз сме прекалено богати, за да поддържаме връзки с някой беден, дори намеренията ни са да добри. Но прилагателни като "беден" и "богат" не определят какви сме всички ние като човешки същества. И те не правят никого по-малко човечен от другия. Вселената е като компютърен код. Бинарна. Има живот и всичко останало. Нули и единици. Аз съм единица. Ти си единица. Приятелката ми в Хималаите е единица.

Мартин Лутър Кинг не е бил компютърен програмист, и затова е говорел за братство между хората. Надявал се е студентите да реализират това братство. Той е смятал, че светът се е свил максимално и затова фактът, че хората все още не се отнасят помежду си като братя и сестри е представлявал морален провал.

Аз гледам на нещата малко по-различно. Вярвам, че най-накрая създаваме научните и технологични средства да превърне света в общност. И това ви предоставя изключителни морални възможности, каквито никой преди не е имал.

Можете да активирате мрежа от 7 милиарда души с дълготрайни и силно мотивиращи човешки връзки.

Прекарали сте четири години в един от най-добрите университети и сте се сдобили със знания и умения да успеете във всичко.

Надявам се да използвате технологиите, за да направите това, което вече е в сърцата ви.... Да се свързвате... Да направите този свят едно братство.

Нямам търпение да видя как го правите."