Прегледът на всички публикувани одитни доклади на Сметната палата от 1998 г. до декември 2012 г. – 747 броя – дава добра представа за работата на администрацията, тъй като в неговия обхват влизат около 40% от похарчените бюджетни средства за периода. Всеки доклад е прегледан, описан и оценен от екипа на ИПИ посредством предварително определени индикатори за оценка. Разгледаните дейности на администрацията могат условно да бъдат класифицирани като"успехи или провали. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към нито една от двете групи, са определени като некласифицирани. Пълната база данни на изследването е достъпна тук.

Резултатите от прегледа са обезпокоителни - администрацията се е провалила в над 40% от дейностите си, което е струвало на българския данъкоплатец поне 50 млрд. лв.

Прегледът идентифицира и конкретните загуби, за които има данни в докладите. Това е размерът на средствата, които са директна загуба. За тези средства има ясни данни или заключение на Сметната палата, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат от тяхното разходване. Чисти загуби и неправомерно използвани средства успяхме да идентифицираме в над 10% от докладите и в ¼ от класифицираните като провали случаи.

Според изчисленията общата сума на загубите в изследвания 14 годишен период е 979 454 051 лева.

Фокус в тазгодишното издание са нарушенията при обществените поръчки. Последните данни от отчета на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2011 г. показват, че при 821 от общо проверените процедури за обществени поръчки на стойност над 1 млрд. лв. са установени 2458 нарушения, т.е. при 60% от общия брой на проверените процедури и за около 73% от стойността им, са установени нарушения.

Много притеснителен е фактът, че работата на администрацията в сферата на възлагането на обществени поръчки не се подобрява и агенцията дори отчита повече нарушения в тръжните процедури в сравнение с предходната година.

Анализът разкрива, че най-ефективният възпиращ механизъм за корупция в обществените поръчки остава прозрачността на целия процес - при подготовката, обявяването, избора на изпълнител, възлагането, изпълнението и финализирането на обществените поръчки.

Тазгодишното издание отново показва къде и как администрацията не работи добре, било то поради очевидни манипулации и неправомерно разходване на обществените средства или заради липса на експертиза и непреднамерени грешки и неточности.

Притеснителното е, че проблемните области остават същите и не се забелязва намаляване на закононарушенията, нито пък има увеличение на ефективно изразходваните публични средства. Слабостите не зависят от смяната на правителствата, а си съществуват трайно в администрацията.

Случаите на провал на администрацията при управлението на средства и имущество или провеждането на програми варират от неизпълнение на целите и неспазване на поставените срокове до недостоверно счетоводство и незаконосъобразно сключени договори.

Дейностите, при които най-често се констатират нарушения, са възлагането на обществените поръчки и управление на имуществото, особено при определянето на цена за отдавано под наем имущество, както при липсата на застраховка на имотите.

Според докладите на Сметната палата неефективното управление на финансите и имуществото на администрациите основно се дължи на:

Колкото по-малко средства събира и харчи държавата, толкова по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните доклади ясно показват, че в много случаи администрацията работи неефективно, неефикасно и неикономично. Преосмислянето на приоритетите на държавата и провежданите от правителствата политики може да намали значително данъчното бреме и да освободи ресурс за дейности, при които реално няма функциониращ пазар.

По-голямата прозрачност на работата на администрацията ще позволи на всички заинтересувани лица да упражняват контрол върху разходваните средства и изпълнението на задачите. Това е особено спешна мярка, що се отнася до възлагането на обществени поръчки.

Огромна част от отчетените нарушения са при управлението на държавното имущество и оперирането на държавните предприятия. Държавата не е добър собственик.

За всяка правителствена програма трябва да се изготвя предварителна и последваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв ефект може да се намесва държавата. Това ще спести много ресурс на данъкоплатците, загуби за бизнеса поради нечестната конкуренция на държавата и забавяне на икономическия растеж.