На 29 май се навършиха 560 години от падането на Константинопол в ръцете на османските турци, а турският журналист Кадри Гюрсел написа в профила си в "Туитър": "Ако сте в Истанбул и сте истински жител на този град, едва ли бихте празнували завладяването му".

— Kadri Gürsel (@KadriGursel) May 29, 2013

На този ден се случиха две емблематични събития. Едното е първата копка на амбициозния трети мост над Босфора, направена от президента и премиера на републиката. Второто е палатковият лагер, издигнат в защита на една градинка от два декара в сърцето на града.

Мостът се казва Селим I Явуз, а градинката е точно до известен паметник на Кемал Ататюрк и съратниците му, основали съвременната светска република. Селим, бащата на Сюлейман Великолепни, е един от най-агресивните османски завоеватели от началото на ХVI век, покорил Сирия, Палестина, Северен Иран и Египет. По-важното е, че той завладява Мека и Медина и отвежда от Кайро в Истанбул последния абасидски халиф, с което дава основание на османските султани да се обявяват за халифи (повелители на правоверните). Прякора си Явуз (жесток, страховит) получава заради това, че е наредил избиването на 40 000 алевити - близката до шиизма мюсюлманска секта, към която принадлежи сирийският президент Башар Асад. Това обиди доста граждани на Турция и предизвика много спорове.

Сутринта на 29 май булдозери с полицейска охрана започнаха да разрушават стари сгради от ХIХ век в района "Бейоглу" (или "Пера" на гръцки) в старата част на града до парка "Гези" по друг проект за модернизиране на многомилионния град.  Тук спорът не бе за името, а за смисъла от издигането на търговски център и разширяване на булевард в едно от малкото останали зелени петънца сред бетона. Аргументите на премиера срещу издигналите палатков лагер бяха, че те не познавали историята на града си и че всъщност щели да бъдат възстановени и стари османски артилерийски казарми.

Когато шепата демонстранти не отстъпиха, на 31 май сутринта полицията ги разгони с облаци сълзотворен газ и водни струи. Непремерената сила веднага взриви протести на всички, които не обичат ислямистката власт - млади и стари, леви и десни, шиити и кюрди, футболните агитки и националистите-републиканци. Ердоган не се е изправял пред подобни безредици от години насам.

В първите емоционални коментари се появи и въпросът "Това ли е "Турската пролет"? Не още, но е факт, че събитията на площад "Таксим" се превърнаха в символ на съпротивата срещу това, което критиците на режима смятат за пълзяща ислямизация на страната, авторитаризъм и неоосманизъм. 

Други наричат политиката на Ердоган "консервативен популизъм", стъпващ на замогването на консервативна средна класа през последните десетина години и постепенното дистанциране от всеки с по-либерални разбирания, който може да е подкрепял партията. 

Управлението си изгради блок от лоялни поддръжници в държавния апарат, правораздаването, полицията и медиите и принуди военните да преглътнат със скърцане на зъби ударите по светските устои на републиката. Ердоган никога не се е нуждаел от левицата или профсъюзите и когато те се надигнат, той праща частите за борба с безредиците.

Ердоган Топрак, зам.-председател на опозиционната Републиканска народна партия, казва, че премиерът "би искал да върне султана". "Партията му се опитва да върне обществото към умма - ислямската общност, в която господства концепцията за правоверния поданик, а не за гражданина", цитира думите му Би Би Си.

Има и доста по-крайни оценки. Въпросът е в неотстъпчивостта на Ердоган, който настоя в събота незабавно да спрат незаконните протести и да се уважават държавата, защото каквото е решено, ще бъде построено, въпреки всичко. Това, от своя страна, постави въпроса за разбирането му по въпроса кой протест е законен. Очевидно, протестът срещу държавата не е  "халал" (позволен според исляма).

Разбира се, при всички обвинения за характера на властта в Турция, тя бързо намери средства да започне да сваля напрежението. В следобедните часове се намеси президентът Абдулах Гюл, който разговаря с премиера Ердоган, губернатора на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу и вътрешния министър Муамер Гюлер, за да ги призове да се действа много внимателно. Преди това загриженост от случващото се изказаха САЩ и ЕС.

Малко по-късно в събота полицията се оттегли от площад "Таксим", включително защото там се събира предварително разрешен митинг на опозицията. Вътрешното министерство заяви, че употребилите прекомерна сила полицаи ще бъдат наказани. Районен съд замрази проекта за османските казарми. В Истанбул започват разговори между властите, архитекти и еколози, за да се постигне компромис.

След три мандата като премиер Ердоган най-вероятно ще опита да стане президент и да промени конституцията в полза на президентска република. Окървавен център на Истанбул няма да му помогне. Неговата тактика е да се представя за модернизатор и тази тактика се видя в четвъртък при представянето на кандидатурата на града за домакин на лятната олимпиада през 2020г. "Имаме град, свързвщ светлината и сянката, старото и новото, Изтока и Запада. Истанбул блести като диамант", каза министърът на младежта и спорта Суат Кълъч. Всичко това под звуците на хита Diamonds на Риана.