Беше есенна неделя, около Великден. Течеше подготовка за изборите две на едно и пет за четири. Макар да беше студено, сметките за ток бяха ниски, защото пролетни мисли стопляха сърцата. Премиерът направи първо-пета копка на АЕЦ "Белене", а наоколо опозицията ловеше шарани за Никулден. Всички бяха щастливи. След промяната на конституцията по предложение на "Атака" гражданите съвестно изпълняваха задължението да са щастливи. Протестите на организираната престъпна младеж бяха смазани и младежта също се стараеше да бъде щастлива.

Алинея 22 от новата конституция постановяваше, че

A протестиращите бяха извън закона и им се оказваше помощ от Института по психология на МВР. Самият институт на МВР вече се казваше Институт по синтаксиса към ДАНС. По новата методология бе установено, че нещастните и недоволни хора всъщност имат объркан синтаксис и не могат да изразят своето щастие. Затова те бяха хоспитализирани за поправка на синтаксиса в старата болница на МВР, която сега беше болница на ДАНС.

По предложение на новообразуваната парламентарна група на левите националисти и националисти - социалисти (отцепници от "Атака" и от БСП) бяха възродени отделите на царската Обществена безопасност. Отдел ''Нравствена полиция'' беше натоварен с трудната задача да предотвратява стълпотворението пред централите на БСП и "Атака" от недоволни и все още нехоспитализирани поданици.

Министерството на инвестиционното проектиране узакони застрояването на плажовете и заменките на тройната коалиция. Някои политически лидери се оттеглиха от политиката и станаха хотелиери в Иракли. България стана първата държава, успешно подменила природата, водата и устойчивото развитие за бетон и ядрени бидони.

По предложение на експертното правителство новият президент на левицата награди с орден "Стара планина" всички знайни и незнайни сътрудници на Държавна сигурност.

А сега - сериозно.

Предсрочни избори? Ако има - лошо. Ако няма, може би е още по-лошо. Изглежда, че сме в ситуация "параграф 22''. Ситуация, при която всяко решение на проблем води до нов и по-голям проблем. Така единственото по-лошо от това Бойко Борисов да е на власт, е да не е на власт.

Добър сценарий изглеждаше формирането на експертното (програмно) правителство, което може да наложи реформи. Но дори наистина да е експертен, има ли кабинетът мандат от избирателите за промени? Бедата на експертните управления е, че налагат фигури, които нито са одобрени от избирателите, нито са обяснили пред тях какво ще правят. Налагат и задават реформи постфактум, след изборите. Нещо повече, излъчилите ги партии дори са обещавали крайно противоположни неща.

Така БСП говореше, че ще се бори с полицейщината, но постфактум излиза, че ще я налага. Не е ясно как ще се бори с нея, при положение, че иска да разшири правомощията на ДАНС и да създаде нова хипер разузнавателна агенция, която дори по думите на политици от левицата като Татяна Дончева е от типа на Гестапо. Кой и кога от управляващите е заявил пред избирателите, че ще прави нова ДС?

Според лидера на социалистите Сергей Станишев обаче избирателите били подредили новото правителство, т.е. то има картбланш от електората да прави всичко. За какво точно има картбланш? За АЕЦ "Белене", например? ДПС и ГЕРБ обещаха на избирателите, че няма да се строи "Белене", "Атака" и БСП - обратното. Простата сметка, която и децата в предучилищна възраст могат да направят, е - 133 депутати ''против'' "Белене" на 107 ''за''. Въпреки това още на първия си работен ден новият кабинет, противно на така излъчената воля на гражданите, възроди идеята и дебата за "Белене". После даде леко назад. Нямало пари. Ако това правителство ще строи Белене, българските граждани ще трябва да изплащат 20 милиарда лева за около 25 години, което с лихвите си е над един милиард на година. Разделено на 7 милиона българи, се получава около 3000 лева на човек.

Тази перспектива едва ли ще се хареса на гражданите, а на онези, които наистина са излъчили министрите, може да не им допаднат други намерения на кабинета. Тогава следват предсрочни избори наесен или заедно с европейските догодина.

Ако Борисов остане в опозиция, сигурно ще му се наложи да се кандидатира за президент. Тогава проблемът не е дали ще стане президент, а че няма да стане. Ще се изправи или срещу Росен Плевнелиев, или срещу друг подобен, двамата ще разделят десния вот и в крайна сметка ще спечели кандидатът на левицата, както стана на изборите през 2001 г. Тогава Петър Стоянов, въпреки преднината, загуби от Георги Първанов. После знаем какво последва и едва ли има българин, бил той ляв или десен, който иска да се върне времето на тройната коалиция, устроена от Първанов.

И така стигаме до момента, когато ново, още по-експертно правителство построява АЕЦ ''Белене'' и създава ново ДС. След това и него изритваме, продължаваме да изплащаме централата и започваме да търсим нов месия, нов цар или нов Бойко Борисов да оправя бакиите в енергетиката, сектора сигурност, икономиката и пр. Новият месия завърта цикъла по същия начин, докато всички значения губят смисъл...

- от реванш за ГЕРБ в предсрочни избори или от планове Борисов да опита да стане президент през 2016-а? Борисов във властта или извън нея?

Докато безнадеждно търсим отговор, единственото утешение е, че в дългосрочен план БСП ще загуби легитимност, ако набута на българските граждани и потребители скъпия проект "Белене" и други скъпи някому проекти. Това пък може да доведе до образуването на нова, автентична лява партия. Защото се оказва, че докато дерзаем за автентичното дясно, проблемът ще излезе в лявото, което вместо със социални реформи се захвана първо за индустриални и хиперполицейски задачи.

...А сега сериозно. Беше есенна неделя, около Великден. Всички бяха щастливи.