Бразилците към политиците: Стига розови глупости

Когато над 200 000 протестиращи изпълниха улиците из цяла Бразилия в понеделник през нощта, те поискаха широк спектър от промени - от спиране на бързото поскъпване до прочистване на управлението от корупция.
Ако от това може да оформи едно послание, то е, че бразилците вече не желаят да приемат розовите перспективи, които политиците в най-голямата страна в Латинска Америка рисуват от години.
До неотдавна
Бразилия бе една от икономиките, на които светът завиждаше
Бум на износа, растящо вътрешно потребление и амбициозни социални програми през по-голяма част от последното десетилетие доведоха до годишен икономически растеж от над 4% и измъкнаха над 30 милиона бразилци от беднотията.
Но Бразилия все още е разделена от огромни икономически разлики.

Сегашната мудна икономика, растящата инфлация и лошото качество на обществените услуги доведоха до помръкване на оптимизма. Бразилия може и да направи големи крачки, но всекидневието на повечето хора остава тежко носещо предимно разочарования усилие в сравнение с това, което те си представят, когато стане дума за потенциала на страната, който така и не успява да се разгърне.
"Свършено е с фантазиите, че страната е истински рай, достоен за възхищение", написа във вторник Елиане Кантанеде, коментатор за вестник "Фола дъ Сао Паулу" (Folha de S. Paulo).
Но какви ще са последиците от така изпратеното послание, засега изобщо не е ясно.
Протестът, започнал от недоволство срещу поскъпване на автобусни билети, но прераснал в ядро за събиране на разнообразни други основания за недоволство, не е насочен срещу никоя конкретна партия. Никой конкретен политик не е мишена на гнева на местно, провинциално или федерално равнище.

Въпреки това е впечатляващо, че изобщо избухнаха такива протести
Безработицата остава на почти рекордно ниски нива. Бразилия не е виждала подобно обществено недоволство от началото на 90-те години, когато икономически проблеми и скандали за корупция свалиха президента. Поколението, движещо сега протестите - предимно
млади хора, които за пръв път излизат на улиците и се организират през социалните мрежи в интернет
отдавна е критикувано за политическа апатия.
Планират се още протести и властите се опитват да изпреварят събитията, включително заради предстоящите големи събития, организирани в страната. Демонстрантите знаят, че заради тях посланието им ще бъде чуто по-ясно.
Освен провеждащият се в момента футболен турнир за Купата на конфедерациите и предстоящото посещение на папа Франциск, догодина в Бразилия ще е Световното първенство по футбол, а през лятото на 2016г. следват олимпийските игри.
Обикновено страната блести в пищни празненства, особено когато стане дума за футбол. Но хората изведнъж бяха натоварени с 3 млрд. долара разходи за стадионите за световното, докато не достигат инвестициите в пътища, здравеопазване и сигурност, който става все по-тревожен проблем заради увеличаването на престъпността в много градове.

Президентът Дилма Русеф, която само преди седмица нарече "тероризъм" растящите критики към икономическите перспективи на Бразилия, във вторник приветства протестиращите, че се въздържат от насилие и обеща да отговори на тревогите им.
"Правителството ми чува гласовете, зовящи за промяна"
каза тя в реч в столицата, където в понеделник протестиращите танцуваха на покрива на парламента.
Успехите от последното десетилетие, продължи Русеф, "създаде граждани, които искат повече и заслужават повече". Тя призна, че има нужда от по-добри болници, училища, транспорт и много други проблеми, повдигнати от протестиращите.
Но да се направи нещо повече от властите ще е много трудно. Икономическите времена са несигурни, бразилската демокрация е едновременно тромава и често крещяща, а дори парламентарните партньори на Русеф торпилират някои от най-елементарните й инициативи.
Съперниците й вече маневрират в опита да яхнат разочарованието. Във вторник сенаторът и потенциален кандидат на опозиционната социалдемократическа партия Аесио Невеш заяви пред протестиращите, че са "разкрили, че просперитетът, за който тръби официалната пропаганда, не съществува".

В третата година от заемането на президентския пост и с планове да се кандидатира отново, Русеф все още се радва на силна подкрепа, особено сред избирателите с по-ниски доходи. Повечето от работещите по предприятията бразилци са благодарни на Работническата партия и предишния президент Луис Инасио да Силва за трудно извоюваното подобряване на положението си.
Но и точно поради тази причина
Русеф има какво да изгуби. И то много да изгуби
Лявата партия години наред успешно правеше сравнения за постигнатото от Да Силва и икономическата нестабилност преди него. Той самият обвинява опозицията, че е късопаметна и им припомня, че те, които днес критикуват годишната инфлация от 6.5%, са били на власт, когато цените са скачали с несравнимо по-високо темпо.
Само че този трик трудно минава във времена, когато икономиката не расте достатъчно бързо. През 2010г. ръстът бе 7.5%, миналата година бе рухнал до 1% и 2013г. се очертава да бъде още една разочароваща година.
"До неотдавна обещанията за продължаване на курса вършеха работа. Сега трябва да се демонстрират реални и нови решения за цял набор от нови проблеми", обяснява Рафаел Кортес, политически анализатор в консултантската компания "Тенденсиаш".

Промяната в настроението отразява това, което чуждестранните инвеститори вече направиха - до неотдавна ентусиазмът им за перспективите пред Бразилия захранваше вълната от влагане на средства, но после те започнаха да губят търпение. Според тях се води дребнава политика на държавна намеса дори по незначителни въпроси, вместо управлението да се заеме с дълго трупани проблеми, включително високите такси, лошата инфраструктура, прекалено многото бюрокрация и регулаторната несигурност.
Рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" обяви, че може да понижи оценката си за бразилския държавен дълг. Реалът изостава от другите валути на възникващите икономики и от пика си през март е поевтинял с повече от 10% спрямо долара.
"Налице е цял набор от структурни проблеми, които ще ограничат способността на Бразилия скоро да се завърне към какъвто и да е вид икономически бум", казва Нийл Шиъринг, икономист по въпросите на възникващите пазари в лондонската "Кепитъл икономикс".
