Гласуване наесен при по-ниска изборна бариера

На живо
Заседанието на Народното събрание

Гласуване наесен при по-ниска изборна бариера

Гласуване наесен при по-ниска изборна бариера
Бел. "Дневник": Най-често задаваните въпроси тези дни са: Какво ще стане? Какво следва? Как? Те се обсъждат в редиците на шествията всяка вечер, преминават в късните вечерни разговори след като протестът свърши и продължават и на другия ден с колеги, партньори, приятели, в семейството, докато дойде време за поредната демонстрация. Сред големите въпроси са и какви да са следващите цели на протестиращите (ако приемем, че в момента исканията са фокусирани върху оставка на кабинета "Орешарски" и има силна подкрепа за задължителни промени в Избирателния кодекс).
В специалната тема "Идеи за изход", "Дневник" ще публикува коментари, анализи, интервюта, дебати, предложения от социалните мрежи и форума, читателски писма, които смятаме, че предлагат интересни, смислени решения или поне важни позиции, които да предизвикат нови дискусии, които са необходими в търсене и намиране на посоките и възможностите какво да се случи след протестите. Сред големите въпроси са и какви да са следващите цели на протестиращите (ако приемем, че в момента исканията са фокусирани върху оставка на кабинета "Орешарски" и има и силна подкрепа за задължителни промени в Избирателния кодекс, но какви точно и с какъв натиск се обсъжда).
Хората, които участват в протестите или ги подкрепят, обсъждат какъв би бил най-добрият вариант, за да е възможно в следващ парламент избирателите да са наистина представени и то достойно. След анализа на Евгений Дайнов за това какво се случи и какво предстои и на Петър Щурм Константинов "Дилемата на протестиращия, или как да махнем БСП и ДПС, без да връщаме ГЕРБ" предлагаме и мнението на Цветозар Вълков. Той е за скорошни предсрочни избори и няколко важни промени в законите, които да гарантират по-добро представителство на избирателите в парламента:
За да не прекараме следващите 23 години отново в преход, докато чакаме да се сменят поколенията, трябва бързо да се насрочат нови избори. Иначе с този кабинет и с този парламент ще живеем в постоянна криза. Това управление само за дни се изчерпа морално, политически и всякак. Не ни трябва ново безвремие.
Затова приказките за нов изборен кодекс са поредната димка. Изцяло нов закон, който да се прави с месеци и години, е просто алиби управляващите от БСП-ДПС-"Атака" да останат на власт по-дълго. Другата заблуда (разпространявана от чисти подбуди или внушавана пак за удобство на новия троен съюз) е, че ако има избори сега, ще се получи същото. Това не е вярно, защото избирателната активност ще е драстично по-висока и в следващ парламент ще влязат малки партии, които могат да са изразители на повече граждански идеи и групи, непредставени сега.
Така че
необходими са само няколко законови промени
които могат да бъдат приети бързо и след това - избори през септември или най-късно през октомври. Това е и едно от исканията на протестиращите.
Измененията в изборните правила трябва да оздравят партийната система, а от там и обществото, което е ключът към разрешаване на тази политическа криза. Сега това означава да бъдат насърчени малките партии. Също - да се сложи край на целенасочената демотивация за създаване на предизборни коалиции, които могат да агрегират идеи, вот и консолидация. Сегашните правила пораждат сегрегация, те са политически дъмпинг.
Спешните законови поправки са:
- Облекчаване на регистрацията за избори - по-малка парична гаранция и по-малко подписи. Не е нормално за участие в избори да се изискват повече подписи, отколкото за регистрация на партия според Закона за политическите партии. Не отговаря на принципите за плурализъм и демокрация. Също не е нормално да се изисква парична гаранция от вече регистрирани партии. Гаранцията може да се изисква от друг вид организации, ако се прецени, че ще им се даде шанс за регистрация и участие в изборите. Паричната гаранция служи за запазване на статуквото, но доверието към сега представените в парламента партии се изчерпва лавинообразно.
Държавна субсидия да получават партии, които участват на изборите сами или са формирали предизборна коалиция. Партии, които правят следизборни коалиции, без да са обявили предварително възможни партньори за управление, да губят субсидията си. Ако отпаднат необявените следизборни съюзи, това ще вкара прозрачност в политиката и гражданите ще знаят за какво и кой гласуват. А не - гласуваш за ДПС, получаваш БСП, както и обратното. Това е все едно през зимата да си поръчаш супа, за да се стоплиш, а да ти донесат сладолед.
Седми ден на протест срещу кабинета ''Орешарски''
Седми ден на протест срещу кабинета ''Орешарски''
Партии, влизащи в безпринципни следизборни съглашения като сегашното, не е редно да получават субсидия, защото никой не е гласувал за тях.
А за предизборните коалиции избирателите дават гласа си съзнателно. А и субсидията е за подаден и спечелен глас. Дискриминация е за гласовете на някои граждани да се плаща, а за други - не.
Държавно подпомагане по предлагания принцип ще даде шанс на малките партии и ще спре разпръскването на гласове. Разпиляването на вота води до нелегитимност на парламента, поради наличието на множество извънпарламентарни партии и непредставени избиратели.
Субсидията трябва да насърчава конкуренцията на политически идеи, а не да пази статуквото. Не е случайно, че сега Волен Сидеров е най-големият враг на държавното финансиране за извънпарламентарните партии. Така той отмъщава на конкурента на "Атака" - Националния фронт за спасение на България, партията около телевизия СКАТ, на която малко не достигна да влезе в този парламент.
Когато имат средства за развитие, именно малките партии и коалиции могат да събират разнородни граждански интереси, тъй като не са поставени в ситуация да се справят с противоречивите интереси на множеството лобита, характерни за големите партии.
- Облекчаване на процедурата за издигане на независими кандидати. На независимите кандидати трябва да се даде шанс да се явят мажоритарно. По колко мандата в избирателен район е въпрос на дебати. Важното е да се гарантира, че квотата няма да се ползва само от партийно услужливи кандидати.
- По-ниска изборна бариера. Ясно е, че българското общество е плуралистично и за да се спре недоволството, трябва да се увеличи представителството. Затова прагът трябва да падне под 4 на сто. Двуполюсната система вече е минало.