Глобалната средна класа се пробуди за повече демокрация
Алпер, 26-годишен адвокат по корпоративно право, е спечелил много от управлението на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Той е един от милионите турци, който благодарение на икономическия бум може да си позволи начин на живот, какъвто баба му и дядо му едва ли са можели да си представят.
И въпреки това той се отвращава от Ердоган, участва в демонстрациите на площад "Таксим" и в последвалите ги "стоящи" протести в Истанбул.
"Премиерът продължава брутално да лъже за демонстрациите. В действителност хората се страхуват, че ако спрат сега, правителството ще се почувства с развързани ръце да употреби още повече сила", казва Алпай, който крие фамилията си, за да не го арестуват.
От Турция до Бразилия и Иран
средната класа се пробужда политически
Размерът, фокусът и обхватът на протестите са различни, но това не е разрастващ се хаос - това е набираща сила демокрация. Гражданите настояват да се спазват фундаментални политически права, правителствата да управляват отговорно и да имат по-справедлив достъп до ресурси.
Движението може да се залута. Протестите могат да имат ограничено дългосрочно въздействие, ако не успеят да се превърнат в организирани политически движения. Насилието и престъпността, които избухнаха покрай някои демонстрации в Бразилия предизвикаха недоволството на обикновените хора.
Но като цяло на цялата тази активност трябва да се гледа позитивно. Демонстрантите играят същата роля, каквато средната класа играе в развитите държави. С нарастването на стандарта им на живот, те имат и по-високи изисквания към управлението.
Разбира се, политическата динамика във всяка страна е различна.
В Турция протестите не са еквивалент на демонстрациите от Арабската пролет, свалила правителствата в Близкия изток. Нито пък са просто битка между религиозни консерватори и светски либерали. Те са преди всичко турски и са изключително важни.
След десетилетия, в които държавата се налагаше повсеместно, младите турци искат плурализъм и основни индивидуални права. Турската държава трябва да бъде отговорна пред хората, твърдят те, а не обратното.
"Основни свободи като правото на мирно събиране са подкопани от полицията и правителството. За полицаите и техните началници няма особени последици", обяснява Алпер.
Години наред Соли Йозел, професор по международни отношения в истанбулския университет "Билги", критикуваше западняците, които гледаха на Турция като на модел за Близкия изток. Новите протести обаче го накараха да се замисли, че може би този етикет би могъл да се лепне на страната. "След тази безпрецедентна мобилизация сега имаме много жизнено и активно гражданско общество", коментира той.
В Бразилия има друга динамика. Управляващата Работническа партия е лява и икономическите й реформи помогнаха на бедните и средната класа. Но сега закъсващата икономика, скандалите за корупция и 12 млрд. долара, похарчени за стадиони за световното първенство по футбол изкараха над 1 милион души на улиците.
Марсело Риденти, един от водещите бразилски социолози, казва, че намаленото неравенство и подобреното образование са повишили очакванията на населението. Броят на студентите в Бразилия, например, се е удвоил между 2000г. и 2011г. Това предизвиква огромни промени в обществото, включително промени в очакванията на младите хора. Те не искат просто да си намерят работа, те искат добра работа,", обясни той пред "Ню Йорк таймс".
Последните събития в Иран е по-трудно да бъдат квалифицирани. Докато политическите системи на Бразилия и Турция са относително по-отворени, иранската е плътно контролирана. До президентските избори този месец изглеждаше, че твърдолинейните религиозни водачи са затегнали хватката си над властта, след като смазаха Зелената революция от 2009г.
С изненадващ резултат обаче Хасан Рохани спечели убедителна победа. Прореформаторски настроените и живеещи в градовете иранци, разочаровани от слабата икономика на страната си, от изолацията и монопола на консерваторите над властта, връчиха президентството на Рохани. Той може да се окаже по-консервативен, отколкото се очаква, но победата накара хиляди иранци да излязат и да ликуват по улиците.
"Имам надежда за бъдещето"
каза 26-годишен, който помоли името му да не се използва. "Надежда, че ще имаме повече обществени реформи, повече стабилност в Иран, по-добри отношения с другите държави и може би една много по-добра икономика."
Рисковано е да се сравняват политически движения от различни държави. Обществата могат да се различават изключително много. Но анализатори виждат паралели между бразилските протести, движението срещу корупцията в Индия, протестите срещу антикризисните мерки в Европа, американското "Окупирай..." и сходни демонстрации в Израел.
Говоря за Турция, Бразилия и Иран заради най-новите събития и оптимизма, че и в трите държави има положителна динамика.
Първо, експлозивното разпространение на социалните медии изигра роля в движенията. Мрежите от сходно мислещи хора се оказаха способни незабавно да комуникират помежду си и да привличат още участници. Част от онлайн информацията е фалшива или ограничавана, но технологичните промени безспорно ускориха процеса на политическо организиране.
Второ, и трите движения настояват за фундаментални индивидуални права и отговорни правителства. Те искат лидери, които не са корумпирани и които уважават правото им да протестират, да се събират и да говорят свободно. От правата на малцинствата в Турция през честните избори в Иран до по-добре работещи полиция, здравеопазване и транспорт в Бразилия - протестите искат по-добро управление.
В предстоящите седмици ще има разочарования, ексцесии и объркване. Но активността на средната класа в Турция, Иран и Бразилия трябва да се подкрепи. Подобно на еквивалента им в развитите държави, тези хора са контролът върху крайностите на управляващите и създават едни по-силни и жизнеспособни общества.
Дейвид Род е колумнист на "Ройтерс", но изказаното мнение е лично. Той е бивш репортер на "Ню Йорк таймс" и двукратен носител на наградата "Пулицър".