Препубликуваме текста, който търси отговор на въпроса: Луд ли беше Пламен Орешарски, с име на експерт  без изразена политическа окраска, да приеме премиерския пост в една коалиция, чиято политика, най-вече кадровата, щеше да бъде диктувана - както стана безпощадно ясно междувременно - от "Корпорацията Пеевски" чрез рекета на коалиционния партньор ДПС? Не си ли даваше сметка финансистът Орешарски, че дори онази част от тъй наречения политически елит, която не е откровено криминална, е достатъчно лицемерна и манипулативна, за да похарчи  цинично неговия експертен имидж? Защото не с числата за резултатите в икономиката, финансовата и социалната сфера бе измерена годината "Орешарски". А с лошия образ на правителството "Орешарски" като пионка в ръцете на "Корпорацията Пеевски".

.........................

Повече от месец след съставяне на правителство и на 20-ия ден от протестите лидерът на БСП Сергей Станишев продължава най-безотговорно и безразсъдно да похарчва последните остатъци от достойнството на премиера Пламен Орешарски. Вече се опасявам дали вземащите управленски решения не са загубили разсъдъка си!

Този е изводът ми от вчерашния провал на поредните назначения на заместник-министри - този път на правосъдието. Един консул (във Франкфурт) не знаел, че го били назначили за зам.-министър на правосъдието, с него на са говорили (по думите му) нито премиерът, нито министърът на правосъдието Зинаида Златанова. Другият провъзгласен за правосъден зам.-министър, инженер по технология на машиностроенето, още не се е обадил.

(За Лютви Местан няма да споменавам в този текст, въпреки че ДПС е рекетьорският наставник на това правителство. Но това не е партия в общоприетия смисъл, а специфична структура с гарантиран при всякакви обстоятелства електорат, който й осигурява запазеното място в парламента, тоест тази структура има грижа единствено как да си разставя хората си на различните нива на трите власти.)

 

Репликата

нахлу в главата ми още на 14 юни, когато Делян Пеевски бе назначен за началник на най-мощната полицейска служба ДАНС. Защото илюзията, че просташката арогантност в употребата на силовите служби и болшевишкият кадрови произвол на ГЕРБ (масовизиране на партията чрез принудително вливане на назначенците им в редовете й, което се практикуваше три години) можели да се преодолеят чрез волята на фигура като Пеевски, само показва късия морален и интелектуален хоризонт на БСП.

Да допуснеш, че порокът може да бъде неутрализиран с неговите собствени средства, е или потресаваща историческа неграмотност, или зле прикрита цел да го овладееш за собствени цели. Да не те интересува, че фигура като Пеевски начело ДАНС ще бълва само жертви и мъченици на вярата "ГЕРБ" (и никакви съдебни резултати), е елементарен непукизъм пред мнението на огромния брой повярвали българи, които само след година щяха да се убедят, че реваншът не е помръднал и сантиметър настрани.

Тогава - на 14 юни, замълчах, докато гледах със съжаление как премиерът Орешарски поема цялата отговорност за Пеевски (така казва законът), отбивайки сякаш с последните остатъци душевни сили закономерната атака на медиите. Финансистът, чийто професионален авторитет успя да заличи комизма на несръчните му опити да стане и политик (по едно време беше част от ръководството на СДС, дори злополучен син кандидат за кмет на София, за да се убеди на собствен гръб в измамността на славата, спечелена с партийна кариера), се спъваше в думите като ученик, който не си е научил урока.

В следващите дни съжалението ми премина в смесени чувства и репликата от заглавието зазвуча като "Браво, Орешарски, поздравления за лудостта Ви!**.  Гледах и слушах интервютата му - способността му да запазва самообладание и спокойно, откровено, без преструвки и снобски глезотии да разсъждава на глас, излъчвайки даже добронамереност,  дори когато е обстрелван агресивно (нормално!) с единствения въпрос "Кой?" (ви посочи Пеевски или този и онзи министър или заместник). (Представете си Борисов  след третото повтаряне на въпроса.)

Със спокойния тон на аристократ (ако се доверим на  клишето) и с откровеността на наивник, който смята, че ще успее да изплува сред океана от проблеми и сред тътена на многохилядни протести, Орешарски  спечели психологически аванс - може би не само в моите очи, а сред склонните към размисъл протестиращи. Сред уморените и отвратените от кресливите политически лакардии на партийните водачи... И най-вече сред уморените и отвратени - да повторя, от арогантността на ГЕРБ...

(Протестиращият човек е красив, казва писателят, автор на преведената на много езици  "Физика на тъгата" Георги Господинов. Склонният към много размисъл протестиращ е самотен по условие, добавям аз.)

Или мазохист, оставил се доброволно да го унижат и превърнат във фигурант? Допускам, че загадката е във финансовото състояние на България, което най-вероятно е катастрофално, а БСП се ангажира и със социални разходи. И Орешарски вероятно е измислил схема (той вярва, че е измислил, неслучайно беше номиниран от Станишев два месеца преди изборите), с която да предотврати финансовата катастрофа, независимо какви хора ще му "подадат" партиите за високите постове.

Такова предизвикателство се поема или от безмерна суета, или от склонност към риск и робуване на илюзии, или заради примамливата възможност да се краде. (Аз изключвам третото.) Приемам, че се е изкушил от уверенията, че Делян Пеевски ще напълни хазната, запушвайки каналите на контрабандата (той си знаел как). Не приемам, че не е познавал явлението (не лицето, а явлението) символизирано от Пеевски - антиконституционното преплитане на властите с благоволението (и участието) на всички правителства досега чрез концентрация на финансова мощ в една банка и ползването на тази мощ за завоюване на още нелегитимна власт.

Но след вчерашния - пореден - кадрови абсурд с назначения (незнаещ това) консул за заместник-министър на правосъдието, и инженера, който работел като полицай и съдебен охранител,

Нямам съмнение, че провалът е сътворен от ДПС, но отговорността естествено е на министър-председателя. Сигурна съм, че Орешарски въобще не знае, че неправителствени  и съсловни организации, ангажирани с проблемите на съдебната власт, са предложили на политиците достойни експерти за заместник-министри, които знаят какво трябва да се направи в тази остро атакувана и от гражданите, и от Брюксел област. Но властта не ги ще, естествено, защото тя, както всяка власт  през тези 23 години - всяка, без изключение! -  не иска ефективна работа на съдебната система, иска единствено влияние вътре в нея.

И се питам от каква позиция Станишев наблюдава (и участва) в този вонящ политически пазар, наричан кадрова политика на новото управление. И защо той - модерното европейско лице на българската левица, както го наричаха западни дипломати по приеми и неформални срещи с журналисти, позволява в

в каквато кукловодите от тъмното неминуемо ще превърнат видимата сцена, да хвръкне главата на един непартиен финансист, заслужавал досега по моите впечатления уважение от професионалистите (сякаш ги имаме безброй)!

Да, Орешарски е номинално отговорен за кадровите абсурди на това управление, но Станишев носи огромната политическа отговорност особено след вчерашния гаф. Защото, ако думата реформа все още се употребява със смисъл, то е именно в правосъдието и вътрешния ред (в останалите сектори апологетите на пазара като единствено лекарство на болестите ни сведоха понятието реформа до елементарно оттегляне на държавата отвсякъде). Неслучайно правосъдието е секторът, над който мониторингът на Брюксел за България продължава.

И тази тежка реформа министърът ще я прави с консула от Франкфурт (който най-вероятно първо е казал "да" на офертата на някой политик, после е размислил) и полицаят охранител, който още не се е обадил, но не бих се учудила! Двама души, които, обзалагам се, хал хабер си нямат какво става в съдебната система, както впрочем няма и премиерът: какво предлагат експертите, ангажирани с проблемите на правосъдието, как се вихри произволът на шефовете на съдилища и прокурорски началници, произведени "в чин" от Цветанов, как точно сега се лови най-много риба, например във Върховния административен съд, сред мътните води, извиращи на талази от тъмните обиталища на задкулисните кукловоди, които са загрижени единствено да опазят власт и влияние именно в тази система.

Тази втрещяваща политическа безотговорност и корист ще бъде изкупена от неполитика Орешарски. Не от Станишев и Местан. Както няма да бъде изкупена от Борисов и Цветанов безотговорността и произволът на тяхното управление.

Истинското изкупление си има своя логика, трагична по условие...

* Реплика на финалните думи на Вазов в повестта "Немили-недраги" към единствения оцелял хъш в битката при Гредетин - храбрия Македонски, по повод окаяната му съдба в следосвобожденска България

** Реплика на признанието на Орешарски пред Би Ти Ви на 17 юни, че негови познати го обявили за луд, понеже приел премиерския пост