Изборите демонстрираха терминалната политическа маргинализация на остатъците от "старата" десница. Този предизвестен край е едно добро начало, което прави възможно най-сетне начисто и върху здрава основа да се изгради автентичната българска десница.

Не закъсняха офертите за "възраждане" на десницата, някои традиционни ("широка дясна коалиция"), а други в сферата на политическата екзотика ("реформаторски блок", в който ще се обединяват партии и "граждани, нечленуващи в партиите")… Не пропуснаха да заявят себе си и позабравени лица, които взаимно се (само)поканиха в старото-ново "дясно обединение" под вечносиньото мото "Да забравим враждите, България има нужда от нас!".

Трябва ни нова автентична българска десница, която да осъзнае причините за краха на старата десница, да се поучи от грешките й и да извърви пътя към хората, който тя не успя да извърви.

 За да бъде успешна, новата десница трябва да направи три неща:

- да се обърне към автентичната си социална база и да почерпи силата си от нея

- да заяви модернизацията на България като своята кауза

- да заработи като открита политическа платформа, отворена за хора и идеи

Новата десница трябва да намери автентичната си социална база и да се легитимира чрез нея

Десницата трябва да потърси и най-сетне да намери автентичната си социална база - малкия и среден бизнес, средната класа, предприемчивите българи - всички тези, които вярват и разчитат на себе си, за да успеят и просперират. Те не са социална абстракция, те са многобройни и са навсякъде – това са хората от кварталните магазинчета, автосервизите, будките за вестници, пицариите, продавачите по пазарите, малките и по-големи фирми от транспорта, строителството, производството, услугите, информационните технологии, професионалистите от свободните професии...

Социалната база на десницата са всички тези стотици хиляди и милиони хора, общото между които е, че разчитат на себе си, на своя труд и компетентност, за да постигат нещата в живота, че не очакват "помощ от държавата", а само правила еднакви за всички и "старомодна" почтеност. Тези хора имат съвсем конкретни очаквания към държавата и властта, търсят своето автентично политическо представителство, но все още не го намират.

В това е грехът на досегашните "десни" партии и причината за техния крах. Изживявайки се повече от две десетилетия като "политически авангард" (по ленински) на митичната "средна класа", те пропуснаха да видят, че нея вече я има, че разнолика и многобройна, тя търси своето политическо представителство, не месиански елит, а свой застъпник и говорител. Всичко, което новата десница трябва да направи, е просто да чуе тези хора - малкият и среден бизнес, средната класа - и като техен политически представител да го заяви в конкретни политики и законодателни решения. Не да се "навежда" от висините на своето самоцелно политическо битие, както без изключение правиха досега всички "десни", а просто да бъде сред своите и да ги чува.

Вече седма година България е член на Европейския съюз. На наше разположение са придобивките на членството - интегриране към силни икономики и единен пазар, институционални механизми за закрила на правата и свободите на личността, приобщаване към напредничави обществени практики, които да служат като пример и ориентир в нашето развитие, многократно нараснали възможности за финансиране на публични политики... Налице са всички външни условия България да се изгради като модерно общество.

Реалността на нашето развитие е обаче съвсем различна. Вместо да се възползваме от открилите се възможности, развитието ни все повече се отклонява в грешна посока и дори прави завой назад... В изкривеното ни битие всичко е обърнато обратно, като в роман на абсурда: успех в бизнеса, основаващ се на изсмукване на обществени ресурси и облагодетелстване на единици чрез злоупотреба с властта; организирана престъпност, не просто срастваща се, а създадена и толерирана от държавата; разпаднало се здравеопазване; деградиращо образование, все повече отдалечаващо се от потребностите на обществото; драстично опошляване на масовото съзнание, намиращо своя израз в превръщането на "чалга ценностите" и вулгарността в модел за подражание на младото поколение; безпардонно неспазване на законността от силните на деня; правораздавателна система, чиято феодална безконтролност и податливост на натиск все повече я превръща не в страж, а в заплаха за обществото, а самото общество - безцелно залутало се в лабиринта на прехода …

България повече от всякога има нужда от обединителна кауза, която да даде на обществото цел и посока и да бъде източник на обществена енергия и национално съгласие за постигането им. Каузата на България е нейната модернизация. Тя има съвсем конкретни измерения – общество, насърчаващо предприемчивостта и поемането на лична отговорност за успеха в живота; равни правила за всички; зачитане на закона, ред и сигурност; държава, подчинена, уважаваща и закриляща обикновените хора; успех, основаващ се на знанията и способностите; възпитание на младото поколение в духа на тези ценности, и въобще демократично общество, фундаментът и целта на което са свободата и благоденствието на човешка личност.

Автентичната българска десница е естественият носител на тези идеи и трябва ясно да ги заяви и отстоява.

От създаването си и до днес "десните" партии се затворени за нови хора и идеи. Вместо по компетентност, способности и интегритет, партийна "кариера" при тях се гради чрез партиен стаж, организационен активизъм и лоялност към лидера. Превръщането в "затворен клуб" на политически опортюнисти и високомерни лидери, крепящи личното си статукво с апаратни похвати, е другият грях на старата десница, който обществото не й прости. Затвореният характер, който тя си самоналожи от самото начало, не й позволи да стане истинска масова, "народна" партия от типа на традиционните западни десници и логично доведе до нейния край.

Социалната база на десницата се състои от активни и предприемчиви хора, които не приемат менторството и фалша, ценят откритостта и деловитостта, имат потребност да генерират и дискутират идеи и се стремят да ги реализират, като увличат и другите около себе си.

За да успее, новата десницата трябва да се създаде като система постоянно отворена за нови хора, да умее да инвестира в способните и да им дава шанс за изява и развитие. В духа на времето десницата трябва да захвърли остарелите организационни стереотипи от пред-информационната епоха и да заработи като открита политическа платформа, социална мрежа, форум на десните идеи и стотиците хиляди хора, които ги споделят. Огромната градивна социална енергия на предприемчивите българи трябва да бъде обхваната и насочена чрез активна комуникация и адекватна организация, за да служи като двигател за развитието на десницата и модернизацията на България.

Вярвам, че в духа на едно ново начало новата десница трябва да почерпи стартовата си енергия от автентичните потребности на средната класа, вместо от самоцелни учредителни сбирки на самозвани "елити" и банално-традиционните "обиколки в страната и срещи с местните хора". Новата десница би могла да започне учредителната си кампания с мащабно допитване сред малкия и по-голям бизнес из цялата страна по важните за него икономически и обществени въпроси (регулирането на бизнеса, ролята на държавата в икономиката, законността и правосъдието, очакванията им към пряко свързаните с бизнеса обществени сфери (образованието и др. под.).

Резултатите от допитването да се подложат на широки дискусии по региони и сектори и в крайна сметка да се обобщят в система от конкретни политики, които да станат ядрото на програмата на новата десница. В хода на дискусиите и формулирането на политиките по естествен път ще се появят и личностите, които ще бъдат техни естествени политически изразители. Мисля, че моментът е много подходящ за подобна инициатива, независимо или по-скоро – именно заради днешната политическата криза. Защото както и да приключи тя, проблемите ще останат, а само новата българска десницата като автентичен носител на обществената промяна е в състояние да ги реши.

В оздравителното отсъствие от властта днес десницата има уникален възможност за успешен римейк. Нека не пропиляваме този шанс!