Агонията на третата българска република (ако броим за първите две комунистическите имитации) е очебийна и необратима. Недъгавият модел, сътворен с конституцията от 1991 г., е напълно изчерпан. Признаците за това са висящият на съмнителен кворум парламент, излъчил дълбоко нестабилно правителство, хората, негодуващи пред и около него, ширещото се недоверие към институциите и основателните обвинения, че олигархията е скритият господар на съдбите ни. Протестиращите са тревожат, че бързи избори няма да ни изведат от агонията, а само ще я хвърлят в нова по-дълбока фаза. Но енергията за коренна промяна на демокрацията ни, която протестът роди, дава мощ тя да бъде извършена.

Само преди два месеца обединението на традиционната десница изглеждаше съкровеното средство за представителство на средната класа. Но протестите, възникнали така спонтанно, многообразието на участниците в тях, многоликите им възгледи сякаш налагат да се търси много по-широка платформа за политически действия с цел изход от агонията и оздравяване на българската демокрация. Такава цел е кауза, а сборът от партии не е кауза. Някога СДС беше такава платформа и също така многолика. Тя постигна историческата си цел и с това като че ли се изчерпа. Вероятно тази е причината постепенно съюзът да изтлее.

Способностите и уменията да се поставят и да се постигат ясни цели обаче не са изчерпани. Те са се предали на ново поколение, което днес е на улицата, а утре е обречено да оздрави българската демокрация чрез своето управление. То се нуждае от политически инструмент, с който да управлява. Една Платформа за Оздравяване на ДЕМокрацията може да бъде такъв инструмент. /Любителите на политическите акроними сигурно отбелязват изкушението ми да се присъединя към тях с предложението ПОДЕМ./

Широкият реформаторски блок, оповестен от новото поколение български демократи, носи заряд да се превърне в основата на такава платформа. Начинанието им е ценно, защото не са обременени от раздорите на миналото, натрупали са политически и организационен опит и добре знаят как да извървят пътя напред. Но това начинание може да успее, ако се разпростре върху цялото многообразие от въжделения на протестиращите и онези 85 на сто от българите, които ги подкрепят според проучването на "Алфа Рисърч". Така в неизбежните предсрочни избори може да се добие политическата тежест, необходима да се оздрави демокрацията и страната ни да поеме към подем. Големият въпрос е

След като третата република е в агония, изборите за поредното обикновено Народно събрание само ще я удължат при непредвидими последици. Според мен за да има изход и път напред, изборите трябва да положат основите на четвъртата република, която да отстрани недъзите на сегашната.

Конституция-1991 повелява само Велико Народно събрание да я променя или да създава нов основен закон. Е, тогава нека предсрочните избори да са за Велико народно събрание с единствената задача да отмени институцията Велико народно събрание. Ще му отнеме броени дни, след които ще се редуцира в обикновено с постоянна Конституционна комисия, подготвяща новия основен закон. То може да го приеме с квалифицирано мнозинство или да го изпрати на референдум. А как новата конституция да гарантира правата и свободите на гражданите и да освободи управлението от влиянието на олигархията е предмет на друга дискусия. Но има как!

Консултациите за такъв изход от сегашната дълбока криза би трябвало да осъществи президентът като определи ясен и кратък хоризонт във времето. Нему се пада дългът да постигне националното съгласие, без което няма изход от никоя криза. Сегашното НС ще свърши поне една добра работа като облече в решения такъв план. Добре е също да не се опитва да хитрува с избирателния кодекс, а просто да приеме германската система, за което се чуват достатъчно авторитетни гласове. Тази система съчетава добре тежненията за мажоритарен вот и ниски прагове за представителност.

За да се случи това, натискът на гражданите трябва да продължи, но вече с фокус върху политическия инструмент и конкретния план за изход от кризата.