Потенциалът на радикалния националистически вот в България се оценява на приблизително 400 000 избиратели. Той е съсредоточен предимно в областни и по-малки градове в страната, сред хората в по-тежко социално-икономическо положение: със средно образование, по-ниска квалификация, упражняващи по-ниско платени професии. Една от особеностите на парламентарните избори от май 2013 г. е представянето на националистически формации, станало повод да се зададе въпросът дали не сме свидетели на разширяването на тази електорална ниша.

Анализът на резултатите на спечелилите по-съществена подкрепа радикални партии ("Атака" и Национален фронт за спасение на България) показва, че става въпрос не за разширяване, а за фрагментация на консолидирания до скоро зад Волен Сидеров националистически потенциал. "Атака" привлече малко над 258 000, а НФСБ - близо 132 000 избиратели. Само за няколко месеца двете ярко конфронтиращи се националистически формации успяват да оформят собствени привърженици с относително специфичен профил, но без да излизат от рамките на установения по-рано потенциал на радикалния вот.

Един от аспектите на разделението между двата електората е демографски, но другият е политически. От демографска гледна точка разликата в профила на привържениците на двете партии е най-вече поколенческа: "Атака" печели подкрепата на най-младите радикални избиратели (до 30-годишна възраст), а НФСБ – на националистически настроените средни и по-възрастни поколения.

Далеч по-съществена е фрагментацията в политически план. Въпроси от актуалната политическа конюнктура, конфронтиращи остро лидерите на партиите, противопоставят по-силно и собствените им гласоподаватели. Във вътрешнополитически план най-силно е разделението по линията за - против правителството и нестихващите повече от месец протести. Мнозинство от привържениците, които "Атака" успява да запази, приемат подкрепата на Волен Сидеров за правителството на БСП-ДПС и отхвърлят исканията на протестиращите за бърза оставка на кабинета "Орешарски". Обратно, симпатизантите на НФСБ са категорични противници на настоящото правителство и в огромното си мнозинство подкрепят искането за оставка.

Аналогично, значимо разделение между електоратите на двете партии предизвиква и отношението към Европейския съюз. Привържениците на представената в Европейския парламент "Атака" са сред най-категоричните противници на ЕС и го възприемат като един от отговорните фактори за кризата в Европа. Единственият правилен изход за тях е разпадане на ЕС, приоритет на националните държави и преориентиране на България към по-близко сътрудничество със страни като Русия и Китай. Симпатизантите на НФСБ имат значително по-умерено отношение към ЕС. В голямата си част те подкрепят съюза и членството на България в него с настояването за запазване на автономност на националните правителства по повече въпроси.

Въпреки ситуативните различия симпатизантите и на двете партии твърдо споделят традиционни радикално-националистически нагласи. Въпроси като отношението към етнически и религиозни малцинства и позицията за краен икономически протекционизъм например ги консолидират достатъчно силно.

От остротата, с която лидерите на "Атака" и НФСБ излагат позициите си по базови и конюнктурни политически въпроси, зависи дали и до каква степен радикалният вот ще продължи да се фрагментира. Той е способен за много кратко време да се консолидира или разпръсне, но независимо от протичащите вътре в него тенденции остава значим електорален фактор.