Поставянето на "Хизбула" в терористичния списък на ЕС е почти лишено от смисъл

Поставянето на "Хизбула" в терористичния списък на ЕС е почти лишено от смисъл

Поставянето на "Хизбула" в терористичния списък на ЕС е почти лишено от смисъл
Ройтерс
Военното крило на "Хизбула" вече е част от черния списък с терористични организации на Европейския съюз. До това решение се достигна на среща на външните министри на 28-те държави членки на 22 юли в Брюксел след преодоляването на съпротивата на последните колебаещи се държави и натиск от Великобритания и Холандия, за които ливанската шиитска групировка е терористична от години.
Въпреки че звучи заплашително, поставянето на определението "терористична организация" пред военното крило на "Хизбула" няма практическо значение. Това, което ЕС постигна ефективно днес, е да загуби лост за влияние в Ливан, а оттам реципрочно и в сирийската криза, където групировката  открито участва на страната на Башар ал Асад. Ребрандирането на "Хизбула" може да има само предупредителен ефект. Но първо нека припомним как се стигна дотук .
Едно летище и една бомба
В късния следобед на 18 юли 2012 г. автобус с израелски туристи е взривен на летище Бургас. Загиват българският шофьор Мустафа Кьосов и петима израелци. В първите часове след атентата премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обвинява "Хизбула". По-малко от 48 часа по-късно, докато разследването тепърва започва, Вашингтон също обвинява ливанската групировка.
Два дни по-късно Нетаняху прави връзка и с предотвратения няколко седмици по-рано планиран атентат в Кипър. "Обикновен човек може да си помисли, може интелигентно да стигне до извода, че ако "Хизбула" с подкрепата на Иран е направил това в Кипър седмица по-рано, същият начин на действие се повтаря и в България", каза той пред американската телевизия CBS.
"Министър-председателят на Израел вижда нещо повече от това. От две години наблюдаваме спонсорирана от Иран глобална кампания, извършвана с марионетката им "Хизбула", за терористични нападения срещу израелци." Скоро след това бе припомнена и поредицата провалени нападения в Кения, Тайланд и други държави с иранско участие, за които се твърди, че били насочени срещу израелски мишени.
Междувременно в България оповестяването на първите резултати от разследването отне шест месеца и половина. На 5 февруари 2013 г. след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), чиято основна тема бе атентатът в Бургас, бившият вътрешен министър Цветан Цветанов изказа "обосновано предположение", че следите водят към Ливан, и назова по име "Хизбула". Двамата души, които критикуват думите на Цветанов тогава, са лидерът на АТАКА Волен Сидеров и председателят на БСП Сергей Станишев. Мнението на Станишев като председател и на Партията на европейските социалисти е от особено значение и попада на официалната интернет страница на "Хизбула".
По-късно бе съобщено, че
натежалата улика е принтерът,
с който са били отпечатани намерените две фалшиви шофьорски книжки – серийният му номер посочва, че той е бил продаден в Ливан.
След този момент започна и активната част на преговорите в ЕС дали "Хизбула" да бъде поставена в терористичния списък. България от своя страна зае позиция на задния ред и остави тежкоатлетите във външната политика на ЕС да свършат главната работа.
Изключение от тази позиция бе изказването на външния министър Кристиян Вигенин в началото на мандата му, според когото България няма категорични доказателства срещу "Хизбула" за атентата в Бургас. След международната реакция той побърза да уточни, че София не е ревизирала позицията си. През изминалата седмица вътрешният министър Цветлин Йовчев от своя страна каза, че следите, водещи към "Хизбула", са "ясни".
Основните притеснения преди решението идваха от скандинавските държави, които държат на неутрална външна политика в Близкия изток, и Франция, която има специални интереси в Ливан заради голямата католическа общност. Всичко това, изглежда, обаче е било преодоляно, но свеждането на формулировката само до "военното крило" на "Хизбула" показва, че решението се стреми да задоволи молбите на Израел и САЩ, а не толкова да навреди на организацията.
Какво означава и защо няма смисъл
Санкциите, които влизат в сила срещу "Хизбула", предвиждат ограничаване на паричните потоци към организацията, ограничения върху пътуването на определни личности и замразяване на съществуващите сметки, както и спиране на всякакви официални контакти.
Проблемът е, че такова нещо като "военно крило на "Хизбула" официално не съществува, и отговорните лица в ЕС ще трябва да се занимават с всеки случай и всяка личност поотделно, за да установят дали той принадлежи към милитаризираната част на ливанската групировка. Да, известните военни командири няма да могат да пътуват в ЕС, но те са само капка в морето, а и едва ли лично извършват дейностите по събиране на средства. Те повече няма да видят територията на съюза, ако не пътуват с подправени самоличности – като атентаторите в Бургас например.
Организации, събиращи пари за каузата на "Хизбула", ще бъдат възпрепятствани да правят това официално, но ще могат да обжалват. Отново за всеки индивидуален случай ще трябва да бъде доказано, че парите отиват за оръжия, а не за строежа на болници и училища в Южен Ливан – нещо, което "Хизбула" също така прави. Съдилищата във всяка отделна държава също така може да бъдат натоварени с
тежки обжалвания на санкциите,
които могат да продължат с години. Дори и да загубят, нищо не пречи фондациите да се пререгистрират и всичко да започне наново – както в случая с подкрепящите палестинската ислямистка организация "Хамас" групи, които преминават по този път след вкарването на групировката в терористичния списък.
Подобно на случая с "Хамас", сега ЕС ще изгуби лост за влияние и върху "Хизбула", защото вече няма да може да се осъществяват официални контакти с членове на военното крило на групата. Това вероятно ще направи по-предпазливи и останалите от "Хизбула", тъй като организацията не губи нищо, ако не си говори с дипломатите от екипа на Катрин Аштън. По-студени към ЕС могат да бъдат и други групи в мрежата от зависимости в Ливан – от останалите шиитски организации, споделящи една религия с "Хизбула", до подкрепящите режима на Башар ал Асад, да не говорим за Иран. Губи се и лост за влияние върху сирийската криза, където бойците на ливанската групировка се бият рамо до рамо с правителствените сили.
Доволни от днешното решение все пак трябва да бъдат Израел и САЩ. Макар и частично, това е малка победа на еврейската държава в дългогодишната битка срещу "Хизбула" и е поредна стъпка към обкръжаването на организацията. Тя е подложена на сериозен вътрешен натиск в Ливан заради сирийската криза, а основният й поддръжник в лицето на Иран има сериозни финансови затруднения. Вкарването на "военното крило" в терористичния списък ще послужи най-малкото като сигнална лампичка за групировката, че тя вече е под засилено наблюдение.