Това е позиция в шахмата, при която всеки следващ ход води до влошаване на положението и няма полезно или неутрално местене на фигура. Такова е положението на България днес.

Нека приемем,че тя е голяма шахматна дъска и в нея важат правилата на гениалния американец Боби Фишер за игра на шест души едновременно. Управлява правителство, подкрепено от две (или три) партии, с парламентарно мнозинство, постигнато на избори, признати от ЦИК и Конституционния съд за законни. Имаме партия, спечелила същите избори, но неуспяла да състави правителство. Тя не иска да играе ролята на опозиция, която Избирателния закон и конституцията са й написали. В това време мощен уличен протест в София и на други места в страната, на "най-интелигентната и смела" част на обществото, настоява за незабавна оставка и нови избори. Имаме президент, които подкрепя улицата. От друга страна, мълчаливо мнозинство, плахо настоява да бъде даден шанс на правителството. Някъде отзад стоят не много ясни, мощни икономически сили, наричани олигархия, мафия, задкулисие или "подземие".Те оказват влияние върху правителството, но вероятно и на опозицията и на по-голяма или по-малка част от протеста и президента.

Нито един от тези играчи

Ако правителството не подаде оставка, улицата ще се радикализира, през зимните месеци ще излязат и тези, които не могат да си плащат тока, и ситуацията ще излезе извън контрол. Ако подаде оставка, ще предаде интересите на хората, гласували за подкрепящите го партии и на мълчаливото, но несъгласно с протестите, мнозинство.

При отсъствието на нови сериозни политически субекти изборите или ще възпроизведат статуквото в парламента, или ще създадат друго, вече пометено от улицата преди това. Ако победилата в предишните избори партия продължи да бойкотира депутатските банки, лека-полека ще се маргинализира, защото не защитава интересите на избирателите си. Ако се върне в парламента, ще го легитимира и ще поеме част от гнева на улицата.

Протестът? Ако успее да свали правителството, вероятно ще бойкотира изборните урни. Поне това показа избирателната активност на кметските избори в другия бунтовен град - Варна. Избори се печелят не с протести, а със структури, организация и преди всичко с пари. Няма гаранция, че новото правителство ще хареса на улицата и тя няма да свали и него.

– нещо, наблюдавано в Италия през шейсетте и седемдесетте години на миналия век. Но "Планът Маршал" беше създал там мощна икономика от малки и средни предприятия, незасегнати от непрекъснатата политическа криза. Тук държавата е главният работодател, а и нашите и чуждите инвестиции искат стабилност, та ако всичко продължи така, едва дишащата българска икономика окончателно ще предаде Богу дух. А ако хрисимата външност на дребен европейски чиновник на Станишев лъже и той се окаже твърд като "желязната лейди"? Маргарет Тачър смачка не само проточилата се много месеци общонационална стачка на британските миньори, но и протестите на Ирландската републиканска армия - ИРА-извънредни, въпреки щафетната гладна стачка на активистите й и Боби Сендс, който за разлика от Сугарев наистина умря от глад заедно с още десет души.

Живея до трасето на протеста и вечер слушам шума от свирки, крясъци и викове "червени боклуци." Линейки променят маршрутите си, транспортът се задъхва, и не ми се вярва, че това харесва на всички софиянци. Що се отнася до президента, той вече взе страна и това едва ли го прави обединител на всички българи.

Не изпитвам особени симпатии към нея, но да се поставят богатите хора в България под един знаменател едва ли е толкова просто. Голяма част от нея наистина бе създадена "ин витро" с парите на бившата комунистическа партия. Друга обаче получи реституция, а трета апетитни парчета от българската икономика, и то по времето на Иван Костов и Стефан Софиянски. И после - първоначалното натрупване на капитала никога и никъде не е било сантиментална разходка из лунен парк. Бертолд Брехт пишеше,че ограбването на една банка е детска игра в сравнение с основаването й. Нито сър Френсис Дрейк, нито Ротшилд, нито Морган, нито Круп са започнали като гимназиални учители. И после, президентите и министър-председателите на страните, чиито посланици безцеремонно ни учат на ум и разум, едва ли вървят срещу интересите на свръхбогатите транснационални коорпорации и тайни общества като "Билденбергите". Та нали и Хенри Кисинджър, и Збигнев Бжежински завършиха кариерите си в транснационални коорпорации. А бившият канцлер на Германия Шрьодер стана съветник…в руската "Газпром"!?

И най-накрая – искрата на бунта тук пламна след наистина безумното предложение Делян Пеевски да бъде директор на ДАНС. Но каква толкова е разликата между Делян Пеевски и Бойко Борисов и Пашата? Затова цялата тази позитивна обществена енергия би било по-полезно да се насочи не към кадрили от оставки и избори, които само продължават агонията.

биха избистрили по-успешно националните идеали и биха помогнали за създаването на новите политически елити и новите водачи на нацията. Не е толкова съществено какво толкова ще пише в този договор. Има богати и спокойни и парламентарни и президентски републики и монархии. По-важното е под него да положат подписите си представителите на парламентарните, извънпарламентарните партии и двата (януарския и сегашния) протеста. И след това да го спазват!

Защото както казва още римското право: договорите просто трябва да се спазват! От всички.